4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 250 гр. София, 01.04.2021 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова гр. дело № 3702 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв.Б. Г. от АК-Шумен срещу решение № 260018 от 17.8.2020 г по в.гр.дело № 159/20 г на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 165/25.2.2020 г по гр.дело № 2379/19 г на Районен съд-Шумен, с което е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на касатора, че Е. М. Г. не дължи сумата 7 975, 82 лв, начислена електроенергия за периода 14.8.15 г-23.5.19 г във връзка с извършена корекция по сметка, съгласно фактура от 6.8.19 г, за абонатен № [ЕГН] за обект в [населено място], [улица]. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.Иска се допускането му до касационен контрол, респ.отмяната му и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, ведно със следващите се от това законни последици. Ответницата по касационната жалба Е. М. Г. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния й представител адв.С. С..Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в това производство, представляващи адвокатско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Е. М. Г. е предявила срещу „Електроразпределение Север“ АД, със седалище в [населено място] отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата 7 975, 82 лв, начислена електроенергия за периода 14.8.15 г-23.5.19 г, във връзка с извършена корекция по сметка, съгласно по фактура от 6.8.19 г, за абонатен № [ЕГН] за обект в [населено място], [улица], тъй като фактурираната електрическа енергия не е реално доставена и действително потребена, а е произволно начислена от ответното дружество. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството-ответник е поело задължението да доставя електрическа енергия на потребителя срещу заплащане на цената.На 23.5.2019 г служители на дружеството са извършили проверка на средството за техническо измерване в имота на ищцата, за което е съставен констативен протокол.След метрологична експертиза на СТИ е констатирано, че част от преминалата ел.енергия е натрупана в скрит /невидим на дисплея/ регистър 15.8.3, като това количество се равнява на 0047623.174 kWh.Въз основа на получените резултати от метрологичното изследване на СТИ, ответникът е начислил допълнително количество ел.енергия в размер на 47 623 kWh за период на потребление 14.8.2015 г-23.5.2019 г на обща стойност 7 975, 82 лв с ДДС, за което е издал фактура № [ЕГН]/6.8.2019 г.Въззивният съд е приел, че в конкретния случай не е установено по делото от кой конкретен момент е започнало неточното отчитане на реално доставената електрическа енергия, тъй като в периода 14.8.2015 г-23.5.2019 г не са извършвани проверки на средството за измерване.В този смисъл извършените корекции са произволни, което води до неоснователно обогатяване-непозволен от закона резултат, чрез който доставчикът да получи цена за недоставена от него електрическа енергия.Не е доказано отразената във фактурата електрическа енергия да е реално доставена през процесните периоди, в посочените количества, както и на какъв принцип операторът е разделил количествата отчетена в скрития регистър ел.енергия и я е отнесъл към съответните периоди и по какви критерии е определил нейната цена.Наличието на записи в невизуализирания регистър е в резултат на нерегламентирана софтуерна намеса в програмата на електромера, което съгласно чл.49 ПИКЕЕ е следвало да бъде констатирано най-късно три месеца след датата на последната проверка, при която не е установена неизправност на СТИ.В настоящия случай, ответникът възползвайки се от предоставеното му право по чл.55 ПИКЕЕ е извършил корекция за период от повече от три години назад, който не съответства на регламентираното в чл.49 ПИКЕЕ правило.Освен това през по-голямата част от процесния период тези правила не са действали.Нормите, регламентиращи реда и предпоставките за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, както и ОУ на оператора са били отменени и следователно не е имало правно регламентирана корекционна процедура и методика за определяне цената на служебно начислените количества електроенергия.Действието на новите ПИКЕЕ е занапред и урежда отношения, възникнали след влизането им в сила, поради което съдът е приел, че операторът не е разполагал с материалноправно основание да начислява и определя цена на допълнителни количества енергия за периода преди 4.5.2019 г, както и че не е ангажирал безспорни доказателства за реалното количество потребената и преминала през скрития регистър ел.енергия след влизане в сила на новите ПИКЕЕ. Предвид изложеното предявеният иск е приет за основателен, а решението на първоинстанционния съд, с което е уважен е потвърдено. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Формулиран е следният въпрос : Налице ли е правно основание за определяне и начисляване цената на допълнителни количества енергия по ПИКЕЕ, обн.ДВ бр.35 от 30.4.2019 г, в случай, че корекцията обхваща и период от време, предхождащ влизането им в сила. Върховният касационен съд намира, че поставеният материалноправен въпрос е обуславящ крайните изводи на въззивното решение.По него няма формирана съдебна практика, поради което касационен контрол следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 260018 от 17.8.2020 г по в.гр.дело № 159/20 г на Шуменски окръжен съд. ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 159, 52 лв, по сметка на ВКС, като при неизпълнение на това указание производството по касационната жалба ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.