Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 167   София, 09 юни 2010 г.     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март  две хиляди и десета година,  в състав :                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                             ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря..................................Румяна Виденова................................. и в присъствието на прокурора .............Явор Гебов............................., като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова  наказателно дело   № 105/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:                         Касационното производството е образувано по жалба адв. Т, защитник на подсъдимия С. К. К., срещу въззивна присъда, постановена по внохд № 4201/09г. по описа на СГС, НО-10 въззивен състав. В жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК. Исканията, които се правят, са в условията на алтернативност, а именно за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, респективно за приложението на чл.66 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че възраженията на подсъдимия за нарушение на закона са неоснователни, но намира, че наказанието може да се коригира, тъй като съдът не е обсъдил обстоятелството, че към момента на деянието подсъдимият не е бил осъждан. Защитата на подсъдимия пледира за уважение на касационната жалба, като доразвива, наведените с нея доводи. Подсъдимият К. , моли за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като счита, че са нарушени правата му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 19.05.2009г., постановена по нохд № 11577/08г., СРС, НО, 107 състав, е признал подсъдимия С. К. К. за невиновен в извършване на инкриминираните му две престъпления по чл.311, ал.1, т.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло. С въззивна присъда № 451 от 16.12.2009г., постановена по внохд № 4201/09г., СГС, НО-10 въззивен състав, е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е постановил нова, с която подсъдимият С е признат за виновен за това, че в условията на продължавано престъпление на 13.11.2000г. в гр. С., в нотариална кантора, находяща се на ул.”Яворец”, в качеството си на длъжностно лице-нотариус, с район на действие СРС, вписан под № 2* в кръга на службата си съставил официални документи –извършвайки нотариално удостоверяване по реда на чл.285, ал.2 от ГПК по отношение на подписите , поставени в пълномощно с упълномощител Й. П. и в пълномощно с упълномощител Е. К. , в които удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че двете са се явили и потвърдили, положените от тях подписи, поради което и на основание чл.311, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да се изтърпи при първоначален „общ” режим. Със същата присъда, подсъдимият К на основание чл.311, ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишен от право да заема длъжността „нотариус” за срок от една година. В тежест на подсъдимия са възложени, направените деловодни разноски. В рамките на последното разглеждане на делото, решаващите инстанции са положили всички усилия и са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Различна е оценката, която са дали на доказателствените източници, а това е довело и до различия в приетата за установена фактология. Въззивната инстанция за разлика от първия съд е извела своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. В рамките на оценъчната си дейност, въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, което гарантира формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното му убеждение, поради което тази негова дейност не страда от недостатъците, сочени от касатора. Приетите от СГС факти, правилно са били подведени под нормата на чл.311, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което престъпление подсъдимият е бил признат за виновен. Невярно е твърдението, че в мотивите си въззивната инстанция е приела фактическа обстановка, излизаща от рамките на твърденията в обвинителния акт. Действително, съдът е възприел много по-детайлна фактология, но без да променя основните факти. Цитатът, който се визира в касационната жалба, а именно „...неустановено лице се е легитимирало с ксерокопие от документ за самоличност...”, касае обстоятелства, залегнали в обвинителния акт/л.4 от първоинстанционното производство/. Неоснователни са твърденията на подсъдимия за допуснати процесуални нарушения, свързани с нарушаване правото му на защита, тъй като не му били разяснени правата, и в частност това да направи отвод на съда. Твърдяното нарушение не е било допуснато, тъй като в проведено на 09.12.2008г. съдебно заседание, първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.274 от НПК, като е разяснил правата на подсъдимия в процеса, поради което той не е бил лишен от възможност да ги упражни в пълен обем и в рамките на въззивното производство. Не могат да бъдат приети за основателни доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. Вярно са били индивидуализирани, значимите за определяне на наказанието обстоятелства, като правилно е прието от съда, че е налице превес на смекчаващите такива. Ето защо, наложеното наказание от десет месеца лишаване от свобода се явява адекватната наказателна санкция, като не са налице основания за по-голямо снизхождение. Също така, се споделят изцяло изводите на СГС, че за постигане целите на специалната и генерална превенции е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно. Действително към момента на извършване на деянието подсъдимият е бил неосъждан, който факт е правилно констатиран от СГС, но са налице последвали три осъждани за престъпления от същия вид, което вече го характеризира като личност, демонстрираща явно незачитане на установения правов ред в страната, при това от лице, на което държавата е възложила да осъществява регламентирана в законите нотариална дейност. Ето защо, доводите развити от защитата на подсъдимия, касателно приложението на чл.66 от НК са неоснователни. Касационната жалба е основателна по отношение на твърденията за неправилност на атакуваната присъда досежно наложеното на подс. К. наказание лишаване от право да заема длъжността „нотариус” за срок от една година. Санкционната част на разпоредбата на чл.311 от НК освен наказанието лишаване от свобода, визира възможност за налагане и на кумулативно наказание лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 от НК, а именно да заема определена държавна или обществена длъжност. С атакуваната присъда, въззивният съд, е лишил подсъдимия от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК да упражнява определена професия или дейност, каквото наказание не е предвидено за престъплението по чл.311 от НК. От друга страна, подсъдимият не може да бъде лишен от права по точка шеста, предвид на факта, че той не заема държавна или обществена длъжност. В тази част присъдата следва да бъде отменена. Настоящата инстанция констатира, че въззивният съд неправилно е определил първоначален „общ” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като е пропуснал да определи типа затворническо общежитие, което се явява и водещото по отношение на режима/чл.59 от ЗИНЗП/. Предвид липсата на протест, настоящата инстанция не би могла да се произнесе по същество, в насока на утежняване положението на подсъдимия. Този порок би могъл да бъде отстранен, при разглеждане на въпросите, касателно съвкупността от престъпления, което не е предмет на това производство. Водим от горното и на основание чл. 354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 451 от 16.12.2009г., постановена по внохд № 4201/09г. на СГС, НО- 10 състав, в частта досежно НАЛОЖЕНОТО на подсъдимия С. К. К. наказание лишаване от право за заема длъжността „нотариус” за срок от една година. ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване.   Председател: Членове: