3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 727 София, 08.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 5523 по описа за 2014 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Ц. П.-Н. срещу определение № 219 от 30.06.2014 г. по ч. гр. д. № 182 по описа за 2014 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната и жалба против определение № 1254 от 9.5.2014 г. по гр. д. № 1664 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Бургас. Като основания за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател сочи т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по въпроса дали исковете с правно основание чл.38 от ЗЗД и чл.40 от ЗЗД за нищожност на покупко-продажба на обща недвижима вещ, предявени от единия съпруг срещу другия съпруг се преклудират, когато са предявени след срока по чл.24, ал.4 от Семейния кодекс от 2009 г. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на определението на Бургаския апелативен съд по този въпрос, да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по жалбата С. Я. Н. и [фирма] считат, че определението на Бургаския апелативен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Е. Ц. П.-Н. е предявила срещу съпруга си, срещу [фирма] и [фирма] искове за нищожност на договор за покупко-продажба, отразен в нотариален акт от 31.10.2008 г. № 120, том ХL, дело № 8938, вх. рег № 9838 от 3.11.2008 г. на Службата по вписванията в [населено място] поради извършено от нейния съпруг договаряне сам със себе си без нейно съгласие в противоречие с чл.38 от ЗЗД и поради договаряне в нейна вреда на основание чл.40 от ЗЗД, както и ревандикационен иск за предаване на имотите, предмет на продажбата. С определение № 1254 от 9.5.2014 г., постановено по гр. д. № 1663 по описа за 2013 г. на Бургаския окръжен съд, І ГО, не са били приети за разглеждане исковете за нищожност поради изтекъл преклузивен срок по чл.24, ал.4 от СК/2009 г./ Видно от мотивите на определението не се касае за отказ от съвместно разглеждане на исковете за нищожност заедно с ревандикационния иск, а за прекратяване на производството по тези искове. Бургаският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба срещу определението на Бургаския окръжен съд в тази част. Следователно определението на въззивния съд подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая е осъществена хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като поставеният от касатора въпрос е от съществено значение за изхода на спора, по този въпрос няма съдебна практика и приложението на преклузивния срок по чл.24, ал.4 от СК/2009 г./ по отношение на исковете за нищожност на сделки с предмет общо недвижимо имущество на съпрузите в случая е създал затруднение за съдилищата. Разпоредбата на чл.24, ал.4 от СК е следствие от правилото на чл.24, ал.3 от СК, според което разпореждането с общо имущество се извършва поначало от двамата съпрузи. Когато само единият от съпрузите се разпореди с обща недвижима вещ, другият съпруг може да оспори разпореждането по исков ред в шестмесечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. Както в теорията, така и в практиката по прилагане на аналогичната разпоредба на чл.22, ал.3 от СК от 1985 г. не е имало спор, че фактическият състав съдържа само еднолично разпореждане от страна на единия съпруг, което дава правото на другия съпруг да атакува сделката. Тази относителна недействителност или особена оспоримост се съдържа в специална правна норма, отнася се само за предвидения в закона случай на едностранно разпореждане с обща недвижима вещ и няма никакво отношение към другите хипотези на нищожност на сделката-нито ги поглъща, нито ги санира. Съответно и предявяването на искове за нищожност, основани на други фактически състави, не е ограничено със срока по чл.24, ал.4 от СК. При този отговор на въпроса обжалваното определение и определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по предявените от частния жалбоподател искове за нищожност трябва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и за произнасяне по основателността на тези искове, чието предявяване не е ограничено със срока по чл.24, ал.4 от СК. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 219 от 30.06.2014 г. по ч. гр. д. № 182 по описа за 2014 г. на Бургаския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 219 от 30.06.2014 г. по ч. гр. д. № 182 по описа за 2014 г. на Бургаския апелативен съд и определение № 1254 от 9.5.2014 г. по гр. д. № 1664 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Бургас, в частите, с които е прекратено производството по исковете на Е. Ц. П.-Н. за нищожност на договор за покупко-продажба, отразен в нотариален акт от 31.10.2008 г. № 120, том ХL, дело № 8938, вх. рег. № 9838 от 3.11.2008 г. на Службата по вписванията в [населено място] поради извършено от нейния съпруг С. Я. Н. договаряне сам със себе си без нейно съгласие в противоречие с чл.38 от ЗЗД и поради договаряне в нейна вреда на основание чл.40 от ЗЗД. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: