О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
гр. София, 21.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 1929 по описа за 2016г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Л. Б. – синдик на [фирма], [населено място] срещу определение № 2585 от 27.07.2016г. по ч.гр.д. № 2607/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено определение от 26.04.2016г. по гр.д. № 21/2016г. на Кюстендилски окръжен съд в обжалваната част. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по предявения от Б. Л. Б. – синдик на [фирма] иск с правно основание чл.135 ЗЗД против [фирма], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на [фирма] действията на последното дружество, с които са увредени кредиторите, а именно: договор за залог, вписан в Ц. под № 2012072001295, сключен между [фирма] и [фирма], както и последващите договори за продажба от 01.11.2012г. между [фирма] и [фирма], както и след прогласяване за нищожни, респ. обявяването за недействителни на посочените договори, да се осъди [фирма] да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] моторните превозни средства, предмет на тези договори. С определението е оставено без уважение и искането за допускане на обезпечение на предявените искове чрез запор върху моторните превозни средства, предмет на исковете.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че се касае за задължително другарство. Твърди, че в случая ответниците не са необходими другари по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, а обикновени другари, тъй като извън общите факти, те могат да имат различно материалноправно положение с оглед обстоятелството, че собствеността им произтича от различни юридически факти. Излага доводи и за неправилност на определението на въззивния съд във връзка с поисканото обезпечение, като поддържа, че съдът не е съобразил, че освен исковете по чл.135 ЗЗД, са предявени и искове по чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС, производството по които не е прекратено. Представя изложение по чл.284, ал.3 ГПК, в което обосновава наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
1. Необходими и задължителни другари ли са ответниците по иск по чл.135 ЗЗД в случаите, когато спорното право е прехвърлено многократно след първоначалната сделка?
2. При иск по чл.135 ЗЗД, когато приобретателят по първоначалната сделка вече не съществува в правния мир, може ли искът да бъде насочен срещу последващите приобретатели на спорното право?
Поддържа, че поставените въпроси не са намерили трайно разрешение в практиката, като безкритичното възприемане на тезата на въззивния съд би дала възможност за сериозни неблагоприятни последици за кредиторите на некоректните длъжници.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба срещу въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение в частта, с която е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение, е недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу определение за оставяне без уважение на искане за допускане на обезпечение, за първи път допусне исканото обезпечение. Извън хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК, осигуряваща защита на ответника по молбата при допускане на обезпечение за първи път от въззивния съд, производството по допускане на обезпечение подлежи на двуинстанционно разглеждане, тъй като определението на въззивния съд не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3 ГПК актове, в какъвто смисъл са разясненията, дадени с ТР № 1 от 21.07.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010г.. В настоящия случай искането за допускане на обезпечение е оставено без уважение както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд с потвърждаване на първоинстанционното определение. Следователно обжалваното въззивно определение не е от категорията на посочените в чл.396, ал.2, изр.3 ГПК и не подлежи на касационно обжалване, с оглед на което частната касационна жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане.
Частната жалба в останалата й част е насочена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по част от предявените искове, въззивният съд е приел, че с оглед фактическите твърдения и изразения в исковата молба петитум е правилна дадената от първоинстанционния съд квалификация по чл.135, ал.1 ЗЗД. Изложил е съображения, че пасивно легитимирани по този иск са длъжникът и лицето, с което длъжникът е договарял, поради което в случаите, в които третото лице е търговско дружество, заличено в търговския регистър, предявеният иск поради липса на правен субект се явява процесуално недопустим. Приел е, че доколкото исковото производство е недопустимо поради липса на правен субект, правилно е прекратено производството и срещу втория ответник, както и по отношение на последващите приобретатели на процесното имущество, доколкото същите като неучастващи в увреждащата сделка не са пасивно легитимирани да отговарят по този иск в инициираното на това основание исково производство.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от частния жалбоподател въпроси са релевантни, тъй като са обусловили изхода на делото. По тези въпроси е налице постоянна съдебна практика, от която въззивният съд се е отклонил, и поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С решение № 122 от 13.09.2016г. по гр.д. № 5533/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че когато кредиторът бъде увреден не чрез една, а чрез поредица от правни действия или сделки, целеният от длъжника краен увреждащ резултат се постига с осъществяване на последното действие или сделка и при това положение кредиторът може да иска обявяването за недействителни на цялата поредица от действия или сделки, които го увреждат. В такъв случай се касае за един иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, с който се иска обявяване на относителната недействителност на цялата поредица от увреждащи кредитора действия или сделки, при отчитане на съществуващите между тях взаимовръзки, а не до отделни искове за обявяване на всяко едно действие или сделка за относително недействителни отделно от останалите.
Формирана е и постоянна практика, обективирана в решение № 151 от 27.07.2011г. по гр.д. № 785/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., според която страните по увреждащата сделка са задължителни другари по предявения иск по чл.135 ЗЗД и участието им в производството е условие за допустимостта на процеса. В определение № 145 от 27.03.2009г. по ч.гр.д. № 95/2009г. на ВКС, ГК, III г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че ако една от страните по сделката е заличена, няма пречка искът по чл.135 ЗЗД да бъде предявен само срещу другата страна, тъй като няма как да бъдат постановени различни решения по отношение на задължителните другари, а ще се осигури възможност на кредитора /при наличие на предпоставките на чл.135 ЗЗД/, да се удовлетвори.
С оглед формираната съдебна практика, която настоящият състав възприема, е неправилно даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси. В случай, че кредиторът е увреден не чрез една, а чрез поредица от правни действия или сделки, като целеният от длъжника краен увреждащ резултат се постига с осъществяване на последното действие или сделка, предмет на иска по чл.135 ЗЗД може да бъде цялата поредица от действия или сделки, като пасивно легитимирани ответници по този иск са страните по тях. Страните по сделките, предмет на иска, са задължителни другари, но ако една от страните по първата сделка е заличена, това не се отразява на допустимостта на предявения иск, насочен срещу останалите пасивно легитимирани ответници - страни по сделките.
По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното въззивно определение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по иск с правно основание чл.135 ЗЗД против [фирма], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на [фирма] действията на последното дружество, с които са увредени кредиторите, а именно: договор за залог, вписан в Ц. под № 2012072001295, сключен между [фирма] и [фирма], както и последващите договори за продажба от 01.11.2012г. между [фирма] и [фирма], както и след прогласяване за нищожни, респ. обявяването за недействителни на посочените договори, да се осъди [фирма] да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] моторните превозни средства, предмет на тези договори, е неправилно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2585 от 27.07.2016г. по ч.гр.д. № 2607/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, както и потвърденото с него определение от 26.04.2016г. по гр.д. № 21/2016г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, в която е прекратено производството по предявения от Б. Л. Б. – синдик на [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.135 ЗЗД против [фирма], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на [фирма] действията на последното дружество, с които са увредени кредиторите, а именно: договор за залог, вписан в Ц. под № 2012072001295, сключен между [фирма] и [фирма], както и последващите договори за продажба от 01.11.2012г. между [фирма] и [фирма], както и след прогласяване за нищожни, респ. обявяването за недействителни на посочените договори, да се осъди [фирма] да върне в масата на несъстоятелността на [фирма] моторните превозни средства, предмет на тези договори.
ВРЪЩА делото на Кюстендилски окръжен съд за продължаване на производството по тези искове.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Б. Л. Б. – синдик на [фирма], [населено място] частна касационна жалба срещу определение № 2585 от 27.07.2016г. по ч.гр.д. № 2607/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която е потвърдено определение от 26.04.2016г. по гр.д. № 21/2016г. на Кюстендилски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на предявените искове чрез запор върху моторните превозни средства, предмет на исковете.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която частната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|