3 Р Е Ш Е Н И Е № 211 София, 31 октомври 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 773 по описа за 2017 година. Постъпили са протест на прокурор при Софийска градска прокуратура и жалба на гражданския ищец [фирма] ( [фирма]) против нова присъда, постановена по внохд № 5547/16 г. на Софийския градски съд. По реда на чл.351, ал.3 от НПК са приети допълнения към протеста и жалбата на гражданския ищец. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста и допълнението към него. Процесуалният представител на гражданския ищец – адв.Г. Н., поддържа жалбата и допълнението към нея. Подсъдимият Г. Н. Г. лично и защитата му – адв.А. Н., изразяват становища, че липсват основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 8070/12 г. Софийският районен съд осъдил подс. Г. на основание чл.201, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК на една година лишаване от свобода, условно за срок от три години, а на основание чл.45 от ЗЗД – да заплати на гражданския ищец обезщетение за имуществени вреди - сумата от 3 986,83 лева, дължима ведно със законната лихва от 22.04.2009 г. до окончателното й изплащане. С присъда по внохд № 5049/14 г., образувано по жалба на подсъдимия, СГС оправдал подсъдимия по възведеното му обвинение и отхвърлил изцяло предявения срещу него граждански иск. С решение по к.д. № 808/15 г., образувано по протест на прокурора и жалба на гражданския ищец, ВКС, трето наказателно отделение, отменил присъдата на СГС и върнал делото за ново разглеждане. С решение по внохд № 2587/15 г. СГС потвърдил присъдата на СРС. С решение по нд № 764/16 г., образувано по искане на осъдения Г. за възобновяване на наказателното дело, Софийският апелативен съд отменил решението на СГС и върнал делото на същия съд за ново разглеждане. По внохд № 5547/16 г. СГС отменил присъдата на СРС, постановена по нохд № 8070/12 г. и вместо нея постановил нова присъда - № 49 от 21.02.2017 г., с която оправдал подсъдимия по възведеното му обвинение и отхвърлил изцяло предявения срещу него граждански иск. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.2 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Протестът и жалбата са неоснователни. Най-напред трябва да се посочи, че за да оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение СГС е приел, че липсват доказателства за това, че подс.Г. не е отчел в касата на дружеството инкриминираните по делото парични суми. На л.61-62 от мотивите на присъдата са изложени съображенията на съда по оценката на събраните по делото доказателства, необходими за изясняване на посоченото обстоятелство. Срещу тези съображения на СГС прокурорът не възразява, а гражданският ищец счита, че „това, че документацията на …дружеството е непълна” не води до извод за несъставомерност на извършеното от обективна страна. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице безспорни и категорични доказателства, че инкриминираните суми не са отчетени от подсъдимия, чрез надлежното им предаване на съответните длъжностни лица на ТД. Обстоятелството, че от счетоводните документи произтича липсата на инкриминираната сума пари, не позволява друг извод относно поведението на подс.Г.. Все в тази посока правилно са оценени от СГС отсъствието на правила за документално оформяне отчета на куриера, респ. за предаване на получените от него парични средства, по повод една или друга доставка, както и липсата на документация тъкмо за това. Известно е, че липсата на признак от обективна страна на инкриминирания престъпен състав е достатъчно основание за извод за несъставомерност, какъвто е настоящият случай, предвид на изложеното дотук. Независимо от казаното, прокурорът оспорва друго, а именно – изводите на съда относно времето на осъществяване на отделните деяния, респ. на доставка на стоките. Видно от мотивите на новата присъда, съдът е приел, че подсъдимият е осъществил доставките на стоки на св.М., Г. и С. на 23.04.2009 г., а не на 17,21 и 22 април 2009 г., както е заявено с обвинителния акт. Тези изводи на съда не са лишени от доказателствена основа. Показанията на св.М. правилно са кредитирани от съда, не само защото са вътрешно безпротиворечиви, но и защото са в синхрон с приложената по делото работна карта за ползване от страна на подсъдимия на поверения му служебен автомобил на 23.04.2009 г. При горното обаче, изложеното по повод възраженията на прокурора, няма самостоятелно значение и не може да предопредели друг изход на делото, различен от настоящия. Ето защо, като не установи основания за отмяна на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № № 49 от 21.02.2017 г., постановена по внохд № 5547/16 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: