Р Е Ш Е Н И Е № 60132 гр. София, 07.12.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря …… Г. Иванова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Гебрев …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 716 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Е. Р. И. против присъда № 170 от 12.10.2020 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 154/2020 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Според защитника, въззивният съд не е обсъдил и съобразил, че експертното заключение се е основавало на предположението за максималното биологично израстване на различни видове растения, съответно за затревяване, което да е надхвърляло допустимото по чл. 9, т. 4 от Наредба № 2/17.02.2015 г., а снимковият материал не отразява в мащаб височината на растенията; че съдът не е отчел нормативно уредената възможност в заявените площи да има дървета и храсти, и не е взел предвид показанията на св. И.; че по делото не става ясно кои части от парцелите са били заснети по време на проверката на място през м. ноември 2016 г., която е и неотносима по делото, тъй като стопанската година е приключила на 30.09.2016 г., а оттам насетне за подсъдимия не е съществувало задължение да поддържа терени, незаявени от него за стопанската 2016-2017 г.; че към 14.05.2016 г. липсва депозирано и подписано заявление, защото съгласно чл. 10 от Наредба № 5/27.02.2009 г. датата на разпечатване и подписване на заявлението се счита за дата на подаване на заявлението; че въззивният съд не е обсъдил хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК при отсъствието на общественоопасни последици, изтъкнати от обвинението. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. А.) поддържа жалбата с обема от доводи, развити в нея и в допълнението. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: По протест на прокурора, с присъда № 170 от 12.10.2020 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 154/2020 г. е отменена оправдателната присъда № 99 от 19.05.2020 г. на Бургаския окръжен съд по н. о. х. д. № 1332/2019 г. и подсъдимият Е. Р. И. е признат за виновен в това, на 14.05.2016 г. в [населено място] в качеството си на управляващ и представляващ „С. А.” Е. да е подал заявление за подпомагане 2016 г., Форма за ЕТ/ЮЛ по чл. 41, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) с Уникален регистрационен номер ***, прието с вх. № 18301834/14.05.2016 г. с У. 02/060716/15251 и приложени към него „Таблица за използваните парцели 2016 г.”, в което да е представил неверни сведения, че използва, обработва и поддържа в добро земеделско и екологично състояние заявените общо 10 ха като „постоянно затревени площи, поддържани в състояние, годно за паша или косене” в землището на [населено място], [община], Бургаска област, с цел да получи средства от Европейски фонд за гарантиране на земеделието и от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 НК и чл. 54 НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на две хиляди лева. Наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Касационната жалба е неоснователна. В нея са наведени доводи, които по сходен начин са били представени и пред въззивния съд, ефективно разгледани и отхвърлени с обстойни и законосъобразни аргументи, които следва да бъдат подкрепени. Мотивите на присъдата ясно показват, че Бургаският апелативен съд стриктно е изпълнил процесуалното си задължение да извърши собствен анализ и преценка на целия обем от доказателствени източници. Не е пропуснал да обсъди показанията на св. И. отделно и в съвкупност с писмените материали, приобщени по делото. Предоставената информация от свидетелката е разгледал в контекста и на нормативно уредената процедура за отпускане на субсидия по съответните фондове. Основно място в касационната жалба на защитника заемат възраженията му срещу заключението на агротехническата експертиза, които се свеждат до оплакване за необоснованост на специализираните изводи. Поначало съдът, разглеждащ делото по същество, сам преценява дали да възприеме експертното заключение, какво е неговото значение по делото и дали да постави експертните изводи в основата на своето решение. В съответствие с изискванията на чл. 14 НПК Бургаският апелативен съд подробно е анализирал агротехническата експертиза, излагайки ясно, точно и изчерпателно съображенията, поради които я е кредитирал. Заключението на вещото лице в тази област съдът е разгледал в съчетание и с оценените като достоверни показания на св. А. за извършената от него проверка, когато констатирал състоянието на девет земеделски парцела в землището на [населено място], заявени от подсъдимия по съответните схеми и мерки за подпомагане и констатациите си отразил в доклад, приложен по делото. Твърдението за неяснота каква част от парцелите е отразявал снимковият материал не е от естество да подкрепи жалбата на защитника на подсъдимия, тъй като условието за отпускане на помощ без съмнение обхваща поддържането им в добро земеделско и екологично състояние в тяхната цялост чрез извършване на необходимата стопанска дейност. Тезата, че подсъдимият И. не е имал задължението да полага грижи и след 30.09.2016 г., когато приключвала стопанската година, съдът е отхвърлил, стъпвайки на свидетелските показания, снимковия материал и с помощта на експертното заключение. Въз основа на тях е приел за фактически установено, че височината и гъстотата на растителността (тревиста, храстовидна и дървесна), намерена в парцелите през м. ноември 2016 г., е съществувала и през м. септември с.г., а следователно, площите са били недопустими за подпомагане като неподдържани в състояние, позволяващо паша или косене. Доводът на защитника, основан на отменената т. 39 от пар. 1 на ДР на ЗПЗП (ДВ, бр. 12 от 13.02.2015 г.) към момента на инкриминираното деяние на подсъдимия се явява само продължение на усилията му да опровергае възприетите от съда фактически положения, че подсъдимият не е поддържал девет от парцелите в землището на [населено място] в съответствие с условията за допустимост за подпомагане по съответните схеми и мерки, поради което и предоставените от него сведения не са отговаряли на действителното фактическо положение. Затова, жалбата в този аспект следва да бъде отхвърлена по същите съображения, с които го е направил и Бургаският апелативен съд. Въззивният съд е приел за фактически установено, че деянието е било извършено на 14.05.2016 г. В рамките на наказателното производство времето на извършеното престъпление, като негов индивидуализиращ белег, следва да бъде доказателствено установено. В съответствие с изискванията на чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива на предположения. С оглед специфичните белези на конкретно извършеното от подсъдимия и степента на обществената му опасност, въззивният съд не е имал основание да определи деянието като малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. В пределите на фактическите констатации, направени без съществено процесуално нарушение, правната квалификация, която Бургаският апелативен съд е дал на установените по делото факти, е законосъобразна. Наказанието на подсъдимия И., индивидуализирано при условията на чл. 54 НК на минимума, предвиден в санкцията на чл. 248а, ал. 3 НК, с отложено изпълнение по реда на чл. 66, ал. 1 НК отговаря на тежестта на престъплението, личността на дееца и останалите значими по този въпрос обстоятелства, както и на необходимостта от постигане на целите, посочени в чл. 36 НК, включително чрез коригиращия ефект на глобата. При отсъствието на касационно основание присъдата следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 170 от 12.10.2020 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 154/2020 г. Настоящото решение неподлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: