Р Е Ш Е Н И Е № 384 гр.София, 12.10.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 368/ 2012 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 446/ 11.04.2012 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 368/ 2012 г., по жалба на Е. П. М., С. М. К., С. М. К. и М. Д. А. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1835 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 677/ 2010 г., с което е обезсилено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 3312/ 2006 г. и е прекратено производството по исковете, предявени от касаторите против А. Н. Г., Я. Н. Г. и Б. А. А. – Г., за установяване на нищожността на договор от 28.12.2000 г., оформен с нотариален акт № ***, т.**, рег.№ *****, н.д. № ***/ 200* г. на нотариус рег.№ ***. Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос съществува ли правен интерес от предявяване на иск за нищожност на сделка, с която етажен собственик се разпорежда с обща част от етажна собственост, ако ищците не са ангажирали доказателства предметът на сделката да е обща част на сградата по смисъла на ЗС. Общото правило е, че наличието или липсата на правен интерес се определя според твърдяното, а не според това, какво е доказано. Съдът преценява допустимостта на иска (от гледна точка наличието на правен интерес) според това, какво ищецът сочи за спорните отношения между него и ответника в исковата молба. Към този момент доказателствата не се преценяват, нито е възможно да се вземе становище по основателността на претенцията. В зависимост от твърденията на ищеца, съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него, в компетентността на съда ли е разрешаването му и съществува ли за ищеца интерес от търсената защита. Няма основания на въпроса да се отговори по различен начин тогава, когато правният спор, с който е сезиран съда, касае валидността на сделка с обща част от етажна собственост. И в този случай правораздавателният орган трябва да прецени допустимостта на иска въз основа на твърденията на ищеца. Какви доказателства са ангажирани, е относимо към основателността на иска, а не към неговата допустимост. Щом ищецът е изложил в исковата молба твърдения за факти, които обосновават правния му интерес от търсената (в случая установителна) защита, съдът не може да прави извод за недопустимост на иска поради това, че тези твърдения не са доказани. Липсата на доказателства е основание за отхвърляне на иска, а не за прекратяване на производството по него. Предвид приетото по въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу въззивното решение за основателна. Същото е постановено при наличие на касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 от ГПК, защото въззивният съд е приел, че „искът би бил допустим, само ако ищците бяха доказали, че процесното таванско помещение представлява обща част”. По този начин въпросът за допустимостта на претенцията е обвързан от доказването на фактите, които се твърдят в исковата молба, а както касационната инстанция изложи по-горе, правният интерес се определя от твърдяното, а не от доказаното. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил акта си при съществено нарушение на правилата на ГПК. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено, но не може да бъде уважено искането на касаторите за решаване на спора от касационната инстанция. Въззивното решение, с което производството се прекратява, независимо от наименованието на съдебния акт, по естеството си е определение, преграждащо движението на делото. То не съдържа произнасяне по същество, съответно след отмяната му касационната инстанция също няма право да разглежда съществото на спора. Делото следва да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по предявения иск, съответно и по претенциите на страните за възлагане на разноските в производството – чл.294 ал.2 от ГПК. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 1835 от 30.11.2011 г. по гр.д.№ 677/ 2010 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: