Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. София, 14.02.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИО ПЪРВАНОВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1759 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Т. Н. Р. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 318 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 120 от 2009 г. на Върховен касационен съд, ГК, Трето отделение. Молителят поддържа, че вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила е лишен от възможност да участва във въззивното производство. Ответникът по молбата Ц. за с. м. помощ – [населено място], чрез своя пълномощник, взема становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С атакуваното решение Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, в производство по чл. 290 ГПК е отменил въззивното решение на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението на РС – София в частта, с която исковете на молителя по чл.344, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 КТ са уважени (последният до размер на 2 117. 74 лв.) и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ същият е уважен изцяло и вместо това е постановил друго такова, с което исковете за защита срещу незаконно уволнение са отхвърлени. Прието е, че несъответствието на правната квалификация по чл. 187, т. 10 КТ с констатираното нарушение на трудовите задължения на ищеца не води до незаконосъобразност на уволнението, тъй като дори квалификацията да е неправилна, от значение е установяването на дисциплинарното нарушение и съответствието с фактическите основания, отразени в заповедта. След като в случая описаните в съобразителната част на заповедта обстоятелства, формиращи фактическия състав на чл. 190, ал.1, т. 7 във вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ в хипотезата – уронване доброто име на работодателя, са приети за установени, е направен извод, че неправилната квалификация не се отразява върху законността на уволнението. Затова последното е счетено за правомерно проведено с последица отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждане на делото. За да иска отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителят излага доводи, че е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото в производството пред въззивния съд, тъй като вместо да разгледа неговата жалба, съдът се е произнесъл по целия спорен предмет. Жалбата касаела единствено отхвърлената част на иска за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, а в уважената част на исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, първоинстанционното решение не било обжалвано от молителя, поради което било влязло в сила и е недопустимо да бъде проверявано по реда на инстанционния контрол, и спорът – пререшен. Съгласно разпоредбата на чл. 296, т. 2 ГПК в сила влизат решенията, срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото. В разглеждания случай, въззивното производство по трудовия спор е било инициирано освен от ищеца – в отхвърлената част на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, и от ответния Ц. за с. м. п. – [населено място]. Редовната въззивна жалба на последния е била насочена срещу първоинстанцинното решение в частта, с която исковете за защита срещу незаконно уволнение са уважени (искът по чл. 344, ал. 1 , т. 3 КТ – частично). Въззивната и касационна жалби имат суспенсивен и деволутивен ефект, т. е. те пречат на първоинстанционното и респ. въззивното решение да влязат в сила и задължават въззивния, респ. касационния съд да се произнесе по тях. От момента на постъпването на жалбите в съда те осуетяват влизането в сила на обжалваното първоинстанционно и въззивно решение и от този момент производството се прехвърля от първата във въззивната, респ. от въззивната в касационната инстанция и делото става висящо пред съответния съд. По изложените съображения след като срещу решението на районния съд в уважената част на исковете за защита срещу незаконно уволнение, е постъпила въззивна жалба от ответника по реда на инстанционния контрол, то не е влязло в сила и спорът, в тази му част, продължава да бъде висящ. Това негово състояние се е запазило и пред касационната инстанция, която упражнявайки контрол по същество (след като е допуснала решението до касационно обжалване), се е произнесла с окончателно решение като е отхвърлила исковете. Ето защо, до изчерпване на установения инстанционен ред за контрол на съдебните актове по възникналия спор, процесуалните норми са гарантирали право на участие на страната във всички етапи от развитието на делото, вкл. пред въззивния и касационния съд и то е било упражнено надлежно. В обобщение, претендираното от молителя допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с нарушено право на участие, не е налице. С оглед на изложеното отсъстват визираните от закона предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение на соченото основание, което характеризира молбата като неоснователна и налага да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. Н. Р. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 318 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 120 от 2009 г. на Върховен касационен съд, ГК, Трето отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.