Ключови фрази


5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 27

гр. София 28.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр. дело № 3883 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274,ал.2 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от „Т.” АД, чрез адв.К. И. срещу определение № 1584/14.06.2021 г. по ч.гр.дело № 1533/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Т.” АД срещу решение № 261588/04.03.2021 г. по ч.гр.дело № 14237/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която съдът е потвърдил постановление от 17.11.2020 г.по изп.дело № 2338/2020 г. на ЧСИ с рег. № , с район на действие СГС, с което СИ е отказал да прекрати изпълнителното дело и е оставена без уважение частната жалба на „Т.” АД срещу решение с характер на определение № 261588/04.03.2021 г. по ч.гр.дело № 14237/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалба вх. № 296584/01.12.2020 г. срещу налагане на обезпечителни мерки – запори по изп.дело № г. на ЧСИ с рег. № , с район на действие СГС, подадена от „Т.” АД. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя неправилен е извода на САС за необжалваемост на събирането на сумите от ЧСИ в момент, следващ спирането на изпълнителното производство. Действието на ЧСИ след спиране на изпълнението е незаконосъобразно и нищожно на същите основания, на които би бил нищожен съдебен или административен акт. Според жалбоподателя липсата на правомощие действието да се извърши обуславя нищожност на това действие и нищожността подлежи на съдебен контрол на общо основание. В частната жалба се поддържа, че приобретателят на спорно вземане няма повече права от прехвърлителя му, че изпълнителното дело, което прехвърлителят е водил е спряно и прекратено. Приобретателят не може да води второ, както и по него ЧСИ да извършва изпълнителни действия. Поддържа се още, че този опит за заобикаляне на закона е още едно основание за нищожност не само на атакуваното от жалбоподателя действие, а и на всички действия по второто изпълнително дело. Искането е да се отмени обжалваното определение и подадените жалби се уважат.
Ответникът по частната жалба П. Ч. П. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира следното:
Частната жалба е недопустима, в частта, подадена срещу определението на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „Т.” АД срещу решение № 261588/04.03.2021 г. по ч.гр.дело № 14237/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалба с вх. № 296584/01.12.2020 г. срещу налагане на обезпечителни мерки запори по изп.дело № г. на ЧСИ с рег. № с район на действие СГС, подадена от „Т.” АД.
Частната жалба на „Т.” АД в частта, с която се обжалва определението на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Т.” АД срещу решение № 261588/04.03.2021 г. по ч.гр.дело № 14237/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която съдът е потвърдил постановление от 17.11.2020 г. по изп.дело № г. на ЧСИ с рег. № , с район на действие СГС, с което СИ е отказал да прекрати изпълнителното дело е подадена от легитимирана страна, в предвидения в едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК срещу определение на Софийски апелативен съд, което в посочената част подлежи на обжалване с частна жалба и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
С решение № 261588/04.03.2021 г. по ч.гр.дело № 14237/2020 г. на Софийски градски съд е потвърдено постановление от 17.11.2020 г., с което ЧСИ М. П., с рег. № и район на действие СГС е отказал да прекрати изпълнително дело № 2338/2020 г. Със същото решение е оставена без разглеждане жалба с вх. № 296584/01.12.2020 г. срещу наложени обезпечителни мерки – запори по изп. дело № на ЧСИ М. П., с рег. № и район на действие СГС, подадена от „Т.” АД, населено място.
Срещу постановеното решение на СГС от 04.03.2021 г. по ч.гр.дело № 14327/2020 г. е подадена жалба от „Т.” АД, чрез адв.К. И..
С обжалваното определение съдът се е позовал на разпоредбата на чл.435,ал.2 ГПК, според която длъжникът може да обжалва: постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468,ал.4 и чл.485, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486,ал.2, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението. Посочено е, че в случая с подадена жалба вх. № 296584/01.12.2020 г., формално насочена срещу отказ на СИ да прекрати изпълнителното дело, като са изложени оплаквания за незаконосъобразно събиране на суми от запорирани сметки на дружеството жалбоподател-длъжник по изпълнението „Т.” АД, извършено след като производството е спряно, поради което според съда тя е насочена срещу наложен запор върху вземания на длъжника към банки.
Прието е, че длъжникът е уведомен за наложения запор с поканата за доброволно изпълнение, която му е връчена на 17.11.2020 г. и на същата дата е поискал от СИ прекратяване на изпълнението, евентуално спирането му. Исканията на длъжника са обосновани с постановено спиране на изпълнителното производство по изп.дело № 1007/2020 г. на същия СИ и последващо прехвърляне на вземането, предмет на изпълнителния лист на друго лице, завело повторно изпълнително дело, въпреки, че според длъжника цесионерът не може да има повече права от прехвърлителя. Посочено е, че запорните съобщения до две банки са изпратени на 12.11.2020 г. и са връчени 16.11.2020 г., от който момент е наложен запорът. Приел е, че на 17.11.2020 г. СИ е отказал да прекрати, евентуално да спре изпълнението, поради липса на законово основание за това. Приел е още, че изпълнението е спряно с определение от 18.11.2020 г. по гр.дело № 6960/2020 г. на СГС, като въз основа на обезпечителната заповед СИ е постановил спиране на 20.11.2020 г., когато тя е издадена и представена по изпълнението. Прието е, че в съобщение до длъжника СИ е посочил, че няма да разпределя постъпилите от запор, наложен преди представяне на обезпечителната заповед суми, докато делото е спряно.
Съдът е приел, че с жалба вх. № 296578/01.12.2020 г. длъжникът „Т.” АД е поискал от съда да отмени и отказа за прекратяване на изпълнителното дело, че тази жалба е разгледана по същество от съда и с решението е оставена без уважение. Приел е, че по съображения, че налагането на запор и превеждането на суми по сметка на СИ, след като изпълнението е спряно не попада сред изброените действия, подлежащи на съдебен контрол на основание чл.435 ГПК СГС е оставил без разглеждане жалба вх. № 296584/01.12.2020 г.
Прието е, че определението на СГС, с което жалбата е оставена без разглеждане, поради недопустимост е законосъобразно. Приел е, че на обжалване от длъжника подлежи насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Според съда длъжникът не се позовава на несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане, поради което жалбата е недопустима, тъй като съдът дължи произнасяне дали отделни принудителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават. Изведен е извод, че жалбата не може да се основава на незаконосъобразност на действията на СИ на друго основание, както в случая с процесната жалба са изложени доводи за недопустимо извършване на изпълнителни действия след спиране на изпълнението. Приел е, че искане за защита срещу действие на СИ с доводи, че то е нищожно не може валидно да сезира съда, тъй като самото действие не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на обжалването му по чл.435 и сл.ГПК.
Софийски апелативен съд е приел, че право на жалба за защита срещу процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение е признато на длъжника само срещу изрично посочените действия или бездействия на СИ в чл.435, ал.2, съответно не е налице празнота в закона и няма основание за обосноваване на право на жалба, поради твърдяна нищожност на действията. Посочено е, че при незаконосъобразно принудително изпълнение, срещу което длъжникът не може да се защитава, чрез жалба срещу действията на СИ е налице исков ред за защита в случай на причинени вреди. С оглед на това е формиран извод, че решението на СГС в частта, имаща характер на определение, с което е приел, че жалбата е недопустима е законосъобразно, а подадената частна жалба срещу него е неоснователна и е оставена без уважение.
Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба в частта, с която е обжалвано определението на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „Т.” АД срещу решение, в частта, имаща характер на определение № 261588/04.03.2021 г. по ч.гр.дело № 14237/2020 г. на Софийски градски съд, с което съдът е оставил без разглеждане жалба с вх. № 296584/01.12.2020 г. срещу налагане на обезпечителни мерки – запори по изп.дело № г. на ЧСИ с рег. № , с район на действие СГС, подадена от „Т.” АД е недопустима. В посочената част определението на Софийски апелативен съд не подлежи на инстанционен контрол. За да направи извода съдът взема предвид указанията в т.2 от т.решение № 3/12.07.2005 г. по т.дело № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, което е в сила и при действащия към момента ГПК, тъй като уредбата на производството по обжалването на действията на съдебния изпълнител по чл. 436 и чл. 437 от ГПК е аналогична с уредбата по отменения ГПК- чл. 333 и чл. 334. С оглед на посоченото частната жалба на „Т.” АД в частта, с която се обжалва определението на Софийски апелативен съд от 14.06.2021 г. по ч.гр.дело № 1533/2021 г. в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „Т.” АД срещу решение на Софийски градски съд № 261588/04.03.2021 г. по ч.гр.дело № 14237/2020 г. в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалба вх. № 296584/01.12.2020 г. срещу налагане на обезпечителни мерки – запори по изп.дело № 2338/2020 г. на ЧСИ с рег. № 851 следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в същата част следва да се прекрати.
Определението на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Т.” АД срещу решение № 261588/04.03.2021 г. по ч.гр.дело № 14237/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която съдът е потвърдил постановление от 17.11.2020 г. по изп. дело № на ЧСИ с рег. № , с което СИ е отказал да прекрати изпълнителното дело е правилно и следва да се потвърди. Съгласно чл.437,ал.4, изр.2 ГПК решението на съда, постановено по жалба срещу действия на съдебния изпълнител не подлежи на обжалване. Като взема предвид тези разпоредби съдът намира, че подадената жалба от длъжника „Т.” АД срещу решението на Софийски градски съд в частта, с която се е произнесъл по същество по подадена жалба на същото търговско дружество срещу действия на съдебен изпълнител е недопустима и следва да се остави без разглеждане, какъвто е и извода на Софийски апелативен съд. В посочената част определението на САС като правилно следва да се потвърди.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без разглеждане частна жалба с вх. № 11472/30.06.2021 година, подадена от "Т.” АД, ЕИК, чрез адв.К. И., в частта против определение № 1584/14.06.2021 година на Софийски апелативен съд по ч. гр. дело № 1533/2021 година в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „Т.” АД срещу решение, с характер на определение № 261588/04.03.2021 г. по ч.гр.дело № 14237/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалба с вх. № 296584/01.12.2020 г. срещу налагане на обезпечителни мерки – запори по изпълнително дело № г. на ЧСИ с рег. № , с район на действие СГС, подадена от „Т.” АД и прекратява производството по ч.гр.дело № 3883/2021 г. на ВКС, IV г.о. в тази част.
Потвърждава определение № 1584/14.06.2021 година на Софийски апелативен съд по ч. гр. дело № 1533/2021 година в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на „Т.” АД срещу решение № 261588/04.03.2021 г. по ч.гр.дело № 14237/2020 г. на Софийски градски съд, в частта, с която съдът е потвърдил постановление от 17.11.2020 г. по изпълнително дело № г. на ЧСИ с рег. № , с район на действие СГС, с което СИ е отказал да прекрати изпълнителното дело.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните в частта за прекратяване на производството, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: