Р Е Ш Е Н И Е № 207 гр.София 24.07.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно а дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 914/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Х. К. срещу въззивно решение № 352/05.11.2010 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 785/2010 г. Касационното обжалване е допуснато по въпросите кога иска е недопустим поради липса на правен интерес и кога е налице произнасяне от съда по нещо различно от поисканото, какъв е иска по чл. 415 ГПК по какви правила се разглежда. Гражданският процес цели да възстанови законосъобразното състояние на гражданските правоотношения. Интерес от търсене на искова защита е налице, когато между насрещните страни съществува спор относно фактите и/или правото /тяхното възникване, съдържание или съществуване/ и трябва да се възстанови хармонията в поведението на спорещите, като се изпълнят изискуемите задължения и се преустановят действията, целящи да осуетят защитата на правото. Две са формите на правния спор – неоснователното отричане на право, което съществува и неоснователно претендиране на право, което не съществува. Чрез исковото производство се цели установяване на действителното правно положение между спорещите със сила на присъдено нещо и според вида на нарушението и търсената защита още и ; придаване на изпълнителна сила за удовлетворяване на субективното право, или предизвикване на правна промяна при конститутивните искове. Следователно, интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решение трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие Така например, няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода за липсата на правен интерес. Касае се за абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Съдът се произнася по нещо различно от това, с което е сезиран, когато не даде защита по заявения предмет. Предмета на спора се определя чрез страните, правопораждащите юридически факти и петитума. Не е произнасяне по нещо различно, ако съдът присъди по-малко, отколкото е поискано. Такава е хипотезата, не само при отсъждане по по-малко като количество /сума, вещи и пр./, но и при признаване на претендираното право на собственост от ищеца по иск с правно осн. чл. 108 ЗС и отхвърляне на претенцията за предаване на владението върху същата вещ, защото е установено, че тя не се владее от ответника; при признаване на частична трансформация по чл. 21, ал. 2 СК от 1985, отм., съответно по чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г. по иск, с който се търси пълна трансформация по чл. 21, ал. 1 СК от 1985 г., отм., съответно чл. 23, ал. 1 СК от 2009 г. Искът по чл. 415, ал. 1 ГПК е установителен, защото кредиторът се ползва от изпълнително основание - издадената заповед, която не се обезсилва с подаване възражението от длъжника, щом е спазен срока за предявяване на иска. Следователно, липсва правен интерес от осъждането на ответника за вземането по заповедта; спорът е единствено за съществуване на вземането и с оглед резултата по иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, изпълнителната сила на заповедта се запазва или обратно – тя се обезсилва. Следователно, кредиторът /заявител/ няма правен интерес от осъждане на длъжника по заповедта да заплати сумата, за която има произнасяне по чл. 411 ГПК. Тази сума може да събере въз основа на заповедта. При положение, че след направено възражение от длъжника в заповедното производство срещу заповедта, кредиторът предяви в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК осъдителен иск, той ще се яви без правен интерес само в осъдителната му част, но не и в установителната. Всеки един осъдителен иск съдържа в себе си искане за установяване на спорното материално право и ако в тази част претенцията е допустима, съдът не може да откаже да я приеме за разглеждане, независимо дали е допустим иска и в осъдителната му част. Съдът е длъжен сам да квалифицира отправените до него искания и както стана ясно, не е налице произнасяне по нещо различно, ако допусне да разгледа само част от претенцията, с която е сезиран, както когато уважи по-малко, отколкото е претендирано. По силата на чл. 415, ал. 1 ГПК установителният иск се явява допустим, а процесуалните правила, приложими за разглеждането му /по общия исков процес или по особените искови производства/, зависят от неговата правна квалификация, която се определя от материалния закон според спорното правоотношение. По касационните оплаквания: Касаторът Д. К. излага доводи за противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Насрещните страни П. К. И. и Д. Г. И. не са отговорили в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, като взе предвид касационните оплаквания, доводите на страните, данните по делото и съобрази материалния закон, намира, че касационната жалба е основателна. Д. Х. К. има в своя полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу съпрузите П. и Д. И.. Поради подадено от ответниците възражение, К. е предявила иск относно вземането, за което има издадена заповед. Горнооряховския районен съд е постановил решение № 300/13.07.2009 г., с което е приел за установено вземането на К. за главница, както и за лихва от датата на исковата молба. С решение от 17.11.2009 г. състав на Великотърновския окръжен съд приел, че искът, с който съдът бил сезиран е осъдителен, поради което решението на районния съд е постановено по непредявен иск. Обезсилил е същото и го върнал за ново разглеждане от друг състав. Посочил, че по реда на чл. 415 ГПК се предявява „категорично” установителен иск, но ищцата е избрала друг способ за защита, а и указанието на заповедния съд било, че има право да предяви иск по реда на общия исков процес. С ново решение от 31.05.2010 г. първата инстанция е осъдила съпрузите И. да заплатят на ищцата частично сумата по исковата молба. Подадена е жалба от длъжниците срещу това решение само в частта, която е неблагоприятна за тях. С атакуваното въззивно решение Великотърновският окръжен съд отново е обезсилил това на първата инстанция и то, изцяло, включително и в необжалваната му част. Основанието е, че искът по чл. 415 ГПК е установителен и заявителя няма правен интерес от осъдителна претенция. Производството по делото е прекратено като недопустимо. При служебно извършена проверка от състава на Върховния касационен съд за допустимост на обжалваното решение, се установи, че Великотърновският окръжен съд в нарушение на чл. 269 ГПК е обезсилил решението на първата инстанция и в необжалваната част. Това нарушение сочи на недопустимост на въззивния акт в частта, с която иска по чл. 61 ЗЗД на Д. К. против П. К. И. и Д. Г. И. е отхвърлен за разликата над 3233,51 лв. до 3513 лв., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за времето 28.06.2008 г. до 17.12.2009 г. е отхвърлен за разликата над 241,41 лв. до 411,85 лв. Решението в останалата му част е неправилно. Както стана ясно в дадените по-горе отговори на поставените правни въпроси, предявеният от К. иск е допустим в установителната му част. Съдът дължи произнасяне по претенцията по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. Постановяването и на осъдителен диспозитив от първостепенния съд /по указание на първата въззивна инстанция/, е недопустимо, тъй като, както стана ясно, Д. К. се е ползва от изпълнително основание, като неговото действие зависи от разрешаването на спора за съществуването на вземането и неговия размер. В заключение, като краен резултат, решението на Великотърновския окръжен съд в рамките на въззивната жалба е правилно в частта, с която е обезсилено това на първата инстанция в осъдителната му част. Нормата на чл. 270, ал.3 ГПК е неточно приложена от въззивната инстанция спрямо решението на Районен съд Горна Оряховица в установителната му част и трябва да се отмени, като делото се върне за разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд по същество на въззивната жалба. Въззивният съд ще следва да се произнесе и по дължимостта на разноските, сторени в касационната инстанция съобразно решението по материалноправния спор. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 352/05.11.2010 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 785/2010 г. в частта му, с която е обезсилено решение № 252/31.05.2010 г. на Гонооряховския районен съд по гр.д. № 35/2010 г. в частта, с който иска по чл. 61 ЗЗД, предявен от Д. Х. К. против П. К. И. и Д. Г. И. е отхвърлен за разликата над 3233,51 лв. до 3513 лв., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за времето 28.06.2008 г. до 17.12.2009 г. е отхвърлен за разликата над 241,41 лв. до 411,85 лв. ОТМЕНЯ въззивно решение № 352/05.11.2010 г. на Великотърновския окръжен съд, постановено по гр.д. № 785/2010 г. в частта му, с която е обезсилено решение № 252/31.05.2010 г. на Гонооряховския районен съд по гр.д. № 35/2010 г. в частта по исковете, предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК от Д. Х. К. за приемане на установено в отношенията й с Д. Г. И. и П. К. И., че й дължат на осн. чл. 61 ЗЗД сумата от 3233,51 лв., както и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законния лихвен за времето 28.06.2008 г. до 17.12.2009 г. в размер на 241,41 лв., както и за разноските и ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: