Ключови фрази
спиране на производството по делото * преюдициално значение * обезщетение за ползване * установителен иск за собственост * Обезщетение от недобросъвестния владелец

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 550



гр. София,15.11.2011г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 352/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Община [населено място] е обжалвала определението на Великотърновския апелативен съд № 190 от 15.06.2011г. по гр.д.№ 281/2011г. , с което е потвърдено определението на Великотърновския окръжен съд от 12.05.2011г. за спиране на гр.д.№ 1342/2010г. на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 114/2011г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
Частната жалба е подадена в срок срещу въззивно определение, с което не се уважава частна жалба срещу определение на първата инстанция, преграждащо развитието на процеса и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът е подал отговор, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
За да потвърди определението за спиране на първоинстанционното производство на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК въззивният съд е приел, че правният спор по гр.д.№ 114/2011г. по описа на Великотърновския районен съд е обуславящ за изхода на спора по настоящото дело, по което Община [населено място] е предявила иск за заплащане на сумата 300 000лв. , представляваща обезщетение за ползите, от които общината е била лишена от ответника за времето от 01.01.2006г. до 31.12.2006г. При възникнал спор за собственост между ищеца, който по настоящото дело твърди, че е собственик на имота и трето лице, съдът е приел, че настоящото дело следва да се спре, за да се установи със сила на пресъдено нещо дали ищецът е собственик.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, което с оглед представените определения на ВКС е налице поради противоречиво разрешаване на поставения въпрос налице ли е преюдициалност по висящо гражданско дело за друго гражданско дело, когато няма идентитет на страните.
По така формулирания въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.291 т.1 във връзка с чл.278 ал.4 ГПК намира за правилна практиката в определение по чл.274 ал.3 ГПК № 102 от 08.03.2010г. по ч.гр.д.№ 80/2010г. на ВКС, ІІ г.о., в което е прието,че преюдициалност между две дела е налице само когато субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение биха се разпрострели и по отношение на страните по обусловения иск. Съгласно чл. 229 ал.1 т.4 ГПК съдът е длъжен да спре разглежданото от него дело, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора . Спирането се налага, за да се изчака решаването на преюдициалния спор с цел да бъде зачетено постановеното решение. З. на обуславящото решение би било възможно само ако то обвързва страните по обуславеното дело. Какви са пределите на влязлото в сила решение и правните му последици е посочено в чл.298 ГПК – решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание, то също така има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. Следователно спиране на делото на основание чл.229 т.4 ГПК може да се предприеме, само ако обуславящото решение обвързва страните по обусловеното дело.
По основателността на частната жалба.
По настоящото дело е предявен иск с правно основание чл.73 ал.1 ЗС от Община [населено място] против Туристически дружество „Т. 1902“ [населено място] за сумата 300 000лв. , представляваща добивите, които е получил ответника като владелец на имота и ползи, от които е лишил собственика. По този иск ищецът трябва да докаже, че е собственик, както и че имотът се ползва от ответника и той получава добиви от него. Делото, заради което е спряно настоящото е по предявен от трето лице иск срещу [община] , решаването на което не би могло да бъде съобразено в настоящия спор, защото то не се ползва със сила на пресъдено нещо и няма правно действие по отношение на ответника по настоящото дело след като в отговора на исковата молба няма твърдение, че ответникът е придобил собствеността на 96.51% ид.ч. от имота по правоприемство от Български туристически съюз, който е ищец по гр.д.№ 114/2011г. за тези идеални части по установителния иск, предявен срещу [община]. В отношенията между страните правото на собственост на [община] следва да се установи в настоящия процес. Ето защо определението на въззивния съд и оставеното с него в сила първоинстанционно определение, с което производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК са постановени в нарушение на процесуалните правила и следва да се отменят, а делото да се върне на Великотърновския окръжен съд за по-нататъшен ход.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА определението на Великотърновския апелативен съд № 190 от 15.06.2011г. по гр.д.№ 281/2011г. , с което е потвърдено определението на Великотърновския окръжен съд от 12.05.2011г. за спиране на гр.д.№ 1342/2010г. на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на гр.д.№ 114/2011г. по описа на Великотърновския окръжен съд и
ВРЪЩА делото на Великотърновския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: