3 . стр. от решение по гр.д. № 63/2010 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 667 София, 15 ноември 2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Красимира Харизанова Марио Първанов при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 63 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на С. градски съд от 12.06.2009 г. по гр.д. № 2849/2008, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за разликата между член на синдикално ръководство в предприятието, член на синдикално ръководство в друга синдикална секция и член на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че с право на синдикална закрила при уволнение се ползват два вида синдикални дейци: членовете на синдикалното ръководство в предприятието – председателят и секретарят на първичното организационно-структурно звено на съответния синдикат в предприятието на работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален орган, който може да е изграден на териториален отраслов или национален принцип. Ръководният изборен синдикален орган стои по-високо в структурата на съответния синдикат – над първичните организационно-структурни звена. Такъв орган ръководи или координира действията на първичните организационно-структурни звена при различни работодатели, сред които може да не е работодателят на уволнявания изборен член. Председателят и секретарят на друго първично организационно-структурно звено извън предприятието на работодателя не са членове на ръководен изборен синдикален орган и не се ползват с право на синдикална закрила при уволнение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към 28.01.2004 г. няма регистрирана синдикална секция към КТ Подкрепа при ответника, а учредената на 08.01.2004 г. в П. синдикална секция на към КТ Подкрепа, на която ищецът е избран за председател, е формирана на отраслов и териториален принцип. С предварителна закрила се ползват не само председателят и секретаря на организационно-структурното звено на съответния синдикат в предприятието на работодателя, но и председателите и секретарите на другите първични организационно-структурни звена на съответния синдикат. В нарушение на материалния закон въззивинят съд е приел, че председателят на друго първично организационно-структурно звено на синдикат извън предприятието на работодателя се полза от синдикална закрила при уволнение, поради което то следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника като главен данъчен инспектор в Т. П., отдел “С., планиране и управление на данъчни ревизии”. На 12.03.2006 г. на ищеца като ръководител на екип е възложено извършването на данъчна ревизия на юридическо лице, чийто представител е неговия брат. Вместо да си направи отвод, ищецът извършва ревизията сам, без да връчи акта за възлагане на ревизията на данъчния субект и предлага на другия участник в екипа да подпише ревизионният акт, без да са приложени доказателствата, на които се основават констатациите в акта и опис на активите. Другият член на екипа се съгласява с констатациите и подписва данъчния ревизионен акт, но не и данъчния акт за прихващане или връщане. Работодателят е известен за констатираните нарушения с докладна записка от 11.12.2003 г., на 19.12. с.г. той изисква писмени обяснения от ищеца, и след като ги получава, му налага дисциплинарно наказание уволнение с оспорваната заповед № 44/28.01.2004. В предприятието на работодателя няма регистрирана синдикална секция към КТ Подкрепа. Ищецът е избран за председател на друга синдикална секция на към КТ Подкрепа, учредена на 08.01.2004 г. в П. извън предприятието на работодателя. Видно от изложеното извършеното от ищеца е нарушение на трудовата дисциплина. Дали ръководителят, който му е възложил извършването на ревизията е знаел за родството му с представителя на проверявания данъчен субект, или не е знаел за него, е без правно значение. Във всеки случай ищецът е бил длъжен да си направи отвод, а дали отводът ще бъде приет, или няма да бъде приет от съответния ръководител, би имало значение, ако отводът е направен. Нарушения на трудовата дисциплина са и неспазването на установените правила: 1) за връчване на акта за възлагане на ревизията на данъчния субект, 2) за извършване на ревизията от екип (последващото приподписване на данъчния ревизионен акт не санира нарушението), 3) за издаването на данъчни ревизионни актове с приложени доказателства, на които се основават констатациите в тях и опис на активите, както и 4) за издаването на данъчни актове за прихващане или връщане от всички членове на екипа. Нарушенията на трудовата дисциплина са тежки и правилно работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание, след като е изслушал работника и без да е необходимо да иска предварителното съгласие от съответния синдикален орган. Без правно значение са резултатите от ревизията с Д. 190/16.04.2004. Тя има за предмет следващ период, а и ищецът не е обвинен в извършването на неверни констатации (което би било престъпление), а в нарушаване на процедурни правила, които е бил длъжен да спазва. На ответника следва да бъде присъдена сумата 1.860,00 лева разноски за всички инстанции, в т.ч. юрисконосултско възнаграждение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на С. градски съд от 12.06.2009 г. по гр.д. № 2849/2008. ОТХВЪРЛЯ исковете на К. Т. В. от П. срещу Г. д. д. , София за признаване на уволнението със заповед № 44/28.01.2004 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.