5 Р Е Ш Е Н И Е №153 София, 24.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова ЧЛЕНОВЕ:Геника Михайлова Гергана Никова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 719 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Е. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, ГО, постановено на 08.12.2015г. по в.гр.д.№479/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от Г. Т. Е. срещу И. Т. Е. и Т. И. Е. на основание чл.109 ЗС иск за премахване на поставената камера на покрива на къщата им, с която заснемат двора и жилището на ищеца, както и за ограничаване поставянето на камера на срещуположно на имота на ищеца всяко друго място, от което да се заснема и най-малка част от ползваното от ищеца семейно жилище и двор е отхвърлен като недопустим и производството по делото е прекратено, а предявеният от Г. Т. Е. срещу И. Т. Е. и Т. И. Е. на основание чл.45 ЗЗД и чл.50 ЗЗД иск за присъждане на обезщетение в размер на 5500лв. за неимуществени вреди, които И. Т. Е. му е причинил чрез поставянето на камерата, а Т. И. Е. като собственик на къщата, е отхвърлен като неоснователен. С определение №182/21.03.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато с цел извършване на проверка за допустимостта на въззивното решение. Касаторът поддържа, че постановеното от въззивния съд решение е недопустимо, тъй като съдилищата не са се произнесли по предявените от него искове. Твърди, че е предявил искания за защита на нарушените му граждански права, тъй като с извършваните от ответниците действия се засяга неприкосновеността на личния му живот, докато съдилищата са се самосезирали с непредявен иск по чл.109 ЗС. Моли касационната му жалба да бъде уважена и делото бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд. Ответниците по касационна жалба Т. И. Е. и И. Т. Е. не изразяват становище по основателността на касационната жалба – подаденият от тях в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор съдържа съображения само досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за премахване на камера, поставена на покрива на къщата, собственост на ответника Т. И. Е., с твърдения, че поставянето на камерата нарушава правата на ищеца, засяга неприкосновеността на дома му, следи и заснема целия му личен живот и живота на семейството му, което нарушава конституционните му права, защитени в чл.32 от Конституцията на Република България, както и иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. С обжалваното решение е прието, че искът за премахване на камерата, от която се заснема двора на жилището на ищеца и за ограничаване поставянето на камера срещуположно на този имот, уточнен на 23.03.2014г. и 16.05.2014г. като искане, свързано с възстановяване правото на ищеца да ползва имота, в който живее, необезпокоявано и да бъде възстановено фактическото положение от преди поставянето на заснемащата и записваща камера, както и ответниците да бъдат осъдени да не извършват записване и заснемане на имота на ищеца и да преустановят заснемането и записването чрез насочената към имота на ищеца камера и да я премахнат, съдържа характерните белези на негаторен иск по чл.109 ЗС в една от възможните му форми, а именно искане за преустановяване на претендирано неоснователно въздействие от страна на ответника върху собствен на ищеца недвижим имот, което без да отнема владението върху последния, пречи на спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца, както и за премахване на последиците от неоснователното въздействие. С оглед уточненията на исковата молба е прието, че ищецът счита обитавания от него имот за свой и поради това претендира защита срещу извършеното от ответниците нарушение, което му пречи спокойно да упражнява правата си. Изложени са съображения, че този извод се подкрепя и от обстоятелството, че отделно ищецът е предявил иск за обезщетение за причинените от записването вреди, с което изчерпва допустимите начини на защита на конституционното му право на неприкосновеност на личния му живот. С оглед на това не е зачетено депозираното от ищеца становище в открито съдебно заседание на 30.09.2014г., че делото не е за собственост на недвижим имот, а за абсолютни конституционно установени права на човека и че той не противопоставя собствеността си, а правото да не бъде следен и записван. Изложени са съображения, че негаторният иск е вещен иск и е способ за защита на правото на собственост и след като е установено безспорно по делото, че ищецът не е собственик на имота, чиято защита претендира, нито притежава ограничено вещно право върху него, то искът следва да се приеме за неоснователен. Прието е, че в решението на първоинстанционния съд е допусната терминологична непрецизност, която свързва отхвърлянето на иска по същество с неговата процесуална допустимост, но от мотивите на първоинстанционното решение и от формулировката на диспозитива следва, че първоинстанционният съд е разгледал иска по същество, констатирал е липсата на материална предпоставка за неговото уважаване и, макар погрешно да е направил извод, че тя обуславя липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, е постановил съответстващ на направените констатации съдебен акт. Извършвайки проверка за допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав приема следното: Въпросът за правомощията на съда да се произнесе само в пределите на търсената защита се разрешава в практиката на ВКС непротиворечиво. В обобщение на тази трайно установена съдебна практика в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №306/29.06.2011г. по гр.д.№961/2011г. на Първо ГО на ВКС; решение №16/24.03.2011г. по т.д.№354/2010г. на Първо ТО на ВКС; решение №140/27.10.2009г. по т.д.№342/2009г. на Второ ТО на ВКС; решение №528/11.06.2010г. по гр.д.№1218/2009г. на първо ТО на ВКС; решение №94/09.05.2014г. по гр.д.№566/2013г. на Трето ГО на ВКС; решение №128/22.02.2016г. по гр.д.№931/2015г. на Второ ГО на ВКС и решение №138/22.02.2016г. по гр.д.№2722/2015г. на Второ ГО на ВКС е прието, че съдебното решение е недопустимо когато е постановено по непредявен иск – когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства така, както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред факти. Съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца, като диспозитивното начало в процеса изисква от съда да не излиза извън рамките на търсената защита, и доколкото ответникът изгражда защитата си с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и факти, съдът не би могъл по своя преценка да ги променя, като в противен случай би се стигнало до самосезиране и възможност да се предизвика правна промяна в правната сфера на различни правни субекти по почин на съда, което е недопустимо и противоречи на правната същност на иска като процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, както и на диспозитивното начало на гражданския процес. Когато съдът е излязъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респективно когато съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, тогава решението му е недопустимо като произнесено по непредявен иск. В случая Г. Т. Е. твърди в исковата молба, че ответникът И. Т. Е. е поставил на покрива на къщата на Т. И. Е. камера, насочена към жилището на ищеца, в което последният живее със семейството си, че поставянето на наблюдаващата камера е извършено без негово съгласие, както и че това грубо нарушава правата му, засяга неприкосновеността на дома му, принуден е да търпи да бъде сниман против волята му, че чрез това наблюдаване ще се следи личният му живот и живота на семейството му, посещенията в дома му, ще бъде изложен на показ и застрашен животът му с информацията, която се събира незаконно, което нарушава конституционните му права, защитени в чл.32 от Конституцията на Република България. В последваща молба-уточнение от 25.03.2014г. изрично посочва, че не твърди да е собственик на имота, в който живее. В молба-уточнение от 16.05.2014г. посочва, че е накърнено субективното му право на неприкосновеност на личния и семеен живот, както и конституционното му право да не бъде следен, фотографиран и записван и поддържа, че вредите, които е понесъл, са морални страдания, безпокойство, стрес, накърняване на личността и чувство на безсилие, страх и невъзможност да се предвижва свободно в дома си. Съдът е следвало да разгледа така определения правен спор с оглед посочените от предявилото иска лице като релевантни за спора обстоятелства – ищецът е посочил конкретни обстоятелства, от които извежда претендираното право, посочил е конкретна причинна връзка между вредите, които твърди, че е претърпял и продължава да търпи по причина извършено от ответниците действие, уточнил е какви вреди са му причинени и по какъв начин счита, че същите следва да бъдат поправени от ответниците, подчертавайки при това, че предявеният иск не е в защита на имота, в който живее, нито в защита на собствеността му, а в защита само на неговата личност. Приемайки въпреки това, че е сезиран с иск за защита на собствеността по реда на чл.109 ЗС и произнасяйки се по този иск, съдът е постановил решение, което е недопустимо. Поради това по реда на чл.293, ал.4 ГПК, вр. чл.270, ал.3 ГПК следва да бъдат обезсилени както въззивното, така и първоинстанционното решение и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания предявените искове, включително и искът за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, да бъдат разгледани на действително предявеното основание, с оглед на което да бъде разпределена и доказателствената тежест за релевантните, подлежащи на доказване факти. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийския окръжен съд, ГО, първи въззивен състав, постановено на 08.12.2015г. по в.гр.д.№479/2015г. и потвърденото с него решение №52/24.04.2015г., постановено от РС-гр.П. по гр.д.№80/2014г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-гр.П.. Председател: Членове: