Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 43   София,  27 януари  2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на двадесет и втори януари  2010 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                                            ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП ........Д. ГЕНЧЕВ................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 685/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на подсъдимия В. П. П. срещу въззивно решение №199, постановено на 15.10.2009г. от Апелативен съд – гр. П. по ВНОХД №281/2009 г. , с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционна присъда № 90, постановена от Пловдивски окръжен съд на 17.06.2009 г. по НОХД № 793 по описа за 2009 г., подс. П. e бил признат за виновен за това, че на 07.10.2008 г. в гр. П. е направил опит умишлено да умъртви П. Д. С., като деянието не е довършено по независещи от извършителя причини, поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 вр. чл. 58 б. А вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода. С първоинстанционната присъда подс. П. е бил осъден да заплати на гр. и. обезщетение за неимуществени вреди от престъплението в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева и за имуществени вреди – 1000 /хиляда/ лева. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия чрез негов служебен защитник, релевира касационни доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК - нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. С нея се прави искане за постановяване на решение, с което наложеното на подсъдимия наказание да бъде намалено. Поддържа се тезата за извършено деяние в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия, с оглед на което се прави искане и за преквалификация на престъплението по чл. 118 от НК. Пред касационната инстанция защитата на подс. П. поддържа жалбата, като твърди, че липсват доказателства за наличие на умисъл към престъпление „убийство”, поради което моли за правилно приложение на материалния закон и намаление на наказанието. Подсъдимият П. в последната си дума моли съда за намаляване на наказанието. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че въззивното решение следва да бъде потвърдено, тъй като липсват доказателства за каквото и да предизвикателно отношение на пострадалия към подсъдимия. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна.   1. По отношение на твърдяното в нея нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите – Пловдивски окръжен съд и Пловдивски апелативен съд, правилно са били подведени от въззивната инстанция под нормата на чл. 115 вр. чл. 18 ал.1 от НК.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна с. на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление именно по този престъпен състав от НК. Правнооценъчната дейност на съдебните инстанции на събраната доказателствена съвкупност не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. П. съставлява престъпление по друг по-лек престъпен състав, поради което въззивното решение да бъде изменено. Поведението на подсъдимия, инкриминирано по делото чрез обвинителния акт, от чийто рамки въззивният съд не се е отклонил при приложението на процедурата по Глава Двадесет и седма от НПК, признавайки П. за виновен в опит за убийство по основния състав на това престъпление, действително съставлява престъпление по тази квалификация. Доводи за прилагане на друг материален закон към фактите, касаещи деянието, са били правени от защитата на подсъдимия и пред двете предходни инстанции. Същите са обстойно обсъдени в мотивите към първоинстанционната присъда и въззивното решение и правилно са били оставени без уважение. Касационната инстанция не намира каквото и да е основание да коригира тези изводи на инстанциите по фактите. На първо място, обосновано е било прието от апелативния съд, че липсват основания за приложение на чл. 118 вр. чл. 115 вр. чл. 18 от НК. За да е възможно неговото приложение, е необходимо да се проследи поведението на пострадалия преди противоправното поведение на подсъдимия. В тази насока законосъобразно е била назначена и изслушана СППЕ, която е констатирала липса на медико-биологичните признаци на физиологичния афект у подсъдимия непосредствено преди и по време на деянието. Правилно въззивният съд е приел липса на такова състояние у подс. П. , тъй като не е констатирал наличие и на юридическата предпоставка за възможност за прилагане на тази законова квалификация. Както обясненията на подсъдимия относно неговата версия за развитието на събитията преди деянието, така и останалите доказателствени източници – показанията на пострадалия и на свидетелите Д очевидци на началото на инцидента, не сочат на предпоставките за приложението на чл. 118 от НК. Правилно въззивният съд е отчел, че в случая не поведението на пострадалия С. , а това на подсъдимия П е било неправомерно. Именно подсъдимият е този, който е влязъл през нощта в къщата, обитавана от пострадалия С. , докато последният е спял, агресивно се е насочил към спящите с викове „къде е С. ”, разбудил ги е и при опита на пострадалия да го отпрати, обяснявайки му, че търсената жена отдавна не обитава къщата, го е напсувал на майка. При това положение, нанесеният удар от с. на пострадалия на подсъдимия, от който той залитнал, не е онзи факт, който може да предизвика състоянието на физиологичния афект у подсъдимия. Това е така, тъй като за да е налице такъв, то изначално конфликтът между двамата трябва да е предизвикан от пострадалия – т.е. – неговото поведение да е предизвикало състоянието на силна раздраза у подсъдимия. В конкретния случай това не е така, тъй като видно от показанията на св. К/очевидец на инцидента/ подсъдимият се е държал грубо, нападателно,.. започнал „да се пеняви”, „запени се”, „ядоса се” /л.62 от досъдебното производство/ . В това време поведението на пострадалия е било добронамерено, въпреки че подсъдимият започнал да се заяжда с него /пак там/. Емоционалното състояние на подсъдимия и неговата неуравновесеност при конфликта не би могло да ползва подсъдимия, като се квалифицира деянието му като опит за убийство при физиологичен афект, доколкото то не е предизвикано от самия пострадал нито с действия, нито с думи. Напротив, самият подсъдим е този, който е поставил с действията си началото на причинно-следствената верига от обстоятелства, довели до физическия сблъсък между него и пострадалия. Поведението му по време на инкриминираното деяние е било детерминирано не от предходно предизвикателно поведение на пострадалия, а от собствената му емоционална неуравновесеност и намален рационален контрол, предизвикани от системната алкохолна злоупотреба и свързаното с нея агресивно поведение. Именно тази последователност от съзнателни, подредени и целенасочени действия на подс. П. правилно са били обсъдени от въззивния съд, който е стигнал до верен извод относно правилното приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, квалифицирал деянието като престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 от НК. / в този смисъл т.20 от ПП ВС №2/1957 г., изм. и доп. с Тълкувателно постановление №7/1987 г./. Оценъчният подход на въззивният съд е законосъобразен и не се налага каквато и да е намеса на касационната инстанция за промяна на правните му изводи. Същото не е налице и по повод друго искане на защитата, изложено в хода на пренията пред касационната инстанция – за приложение на друг материален закон, тъй като липсва умисъл към убийство. Искането е неоснователно, доколкото квалификацията, чието приложение иска защитата, е неприложима в конкретния случай. И двете инстанции са обсъждали подобно твърдение, макар и не със същото искане относно приложението на материалния закон. Същите напълно законосъобразно са отказали преквалификация на деянието в такова по чл. 129 от НК, а с оглед изложените по-горе съображения за липса на състояние на „силно раздразнение, предизвикано от пострадалия”, то не би могло да е приложима и разпоредбата на чл. 132 ал.1 т.2 от НК. Категоричността на изводите за наличие на умисъл към убийство, а не само към нарушаване на телесния интегритет на жертвата, ограничен до телесна повреда, се установява от експертното заключение по делото, констатирало три прободно-порезни наранявания - в дясната гръдна и коремна половини и в лявото подребрие, в които области се намират жизненоважни органи, нараняването на който и да е от тях би довел до смъртта на пострадалия /СМЕ – л. 86 от сл.д./ Многобройността на нараняванията, интензитета на същите, средството, с което те са били нанасяни – нож с дължина на острието не по-малка от 7-8 см, жизненоважните части на тялото, които са били обект на агресията на подсъдимия – гръден кош и корем, в които се намират органи, от които зависи човешкия живот, фактът, че насилническите действия са нанесени над току-що събудил се човек без възможност за бърза и своевременна ориентация, в неосветено изоставено помещение, по един недвусмислен начин сочат на наличието на пълно, ясно и точно съзнание у П. на обществената опасност на извършваното и последиците от него, които той очевидно е желаел и целял. Поради това оплакването за нарушение на материалния закон поради неприлагане на закона, който е следвало да бъде приложен – чл.132 ал.1 т.2 или чл. 129 от НК, е неоснователно. 2. По отношение на довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Той се поддържа пред касационната инстанция, но в жалбата, сложила началото на касационното производство, не се съдържат никакви конкретни доводи. Единствено се сочи, че наказанието не съответства на обществената опасност на подсъдимия, който бил осъждан няколко пъти, но само за леки престъпления. Доколкото липсват основания за прилагане на друг по-лек материален закон, който претендира жалбоподателя, то не са налице и основания за преразглеждане на въпроса за наказуемостта на дееца в тази връзка. Принципно жалбата на подсъдимия в тази насока е неоснователна. Високата степен на обществена опасност на деянието и неговите последици по никакъв начин не очертават несъразмерност на наложеното наказание в размер на шест години лишаване от свобода, определено при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Подсъдимият е осъждан многократно за различни престъпления, като последното му осъждане е за друго престъпление срещу личността – по чл. 129 от НК, като настоящето деяние е демонстрация на крайно незачитане на човешкия живот и здраве и ескалиращо във времето противоправно поведение на подсъдимия. Такава демонстрация не може да бъде толерирана чрез намаляване на наказателната репресия. Наложеното наказание е съответно на обществената опасност както на деянието, така и на тази на дееца, поради което не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348 ал. 5 т.1 от НПК. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбата касационни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 199/ 12.10.2009 г. на Пловдивски Апелативен съд, постановена по ВНОХД № 281/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.