О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 80 София, 03 юли 2019 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Антоанета Данова Даниел Луков при секретаря при становището на прокурора от ВКП Петър Долапчиев като изслуша докладваното от съдия Даниел Луков ч.н.д. № 650/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност. С определение от 15.05.2019г., постановено по чнд № 530/2019г. по описа на Варненския окръжен съд е прекратено производството по делото и същото е било изпратено на СГС по компетентност по съображения, че се касае до производство по реда на чл.8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУНВПМАС) и тъй като осъденото от чуждестранния съд лице Б. Б. не живее в страната, делото е било изпратено по компетентност на Софийски градски съд. С определение от 13.06.2019г., постановено по чнд № 2174/2019г. по описа на СГС, съдебното производство по делото е било прекратено по съображения, че лицето има постоянен и настоящ адрес на територията на страната, попадащ в района на Окръжен съд-Варна, поради което и делото е изпратено на ВКС за решаване на повдигнатия спор за подсъдност. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че подсъдността по делото следва да бъде определена съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗПИИСРРПОУНВПМАС и делото следва да се разгледа от Окръжен съд-Варна. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Чнд № 530/2019г. по описа на Варненския окръжен съд е било образувано по искане, намиращо своето основание в ЗПИИСРРПОУНВПМАС от страна на Районен съд- Сънниколау Маре- Румъния и въз основа на удостоверение за изпълнение на решение, с което се налагат пробационни мерки на българския гражданин Б. Б., а именно съдебно решение № 91/01.03.2019г. по дело № 949/295/2018г. на румънския съд. С това решение българският гражданин Б. Б. с адрес [населено място], общ.Дългопол, [улица], № 17 е бил осъден на една година и един месец лишаване от свобода, отложено за срок от две години, като в срока на надзор спрямо Б. има определени пробационни мерки за наблюдение. Съгласно чл.8, ал.1 ЗПИИСРРПОУНВПМАС компетентен по искането се явява окръжният съд по местоживеенето на лицето. От събраните по делото доказателства е видно, че адресната регистрация на Б. Б. е в [населено място], общ.Дългопол, [улица], № 17, където понастоящем продължава да живее и майка му- С. Ш.. От направената по делото справка от МВР, отдел „БДС“ е видно, че на 07.04.2019г.лицето Б. е напуснало територията на страната през ГКПП“Калотина“ и по сведение на майка му е в чужбина. Следователно определящо за местно компетентния съд се явява необходимостта от определянето на обстоятелството дали лицето има местоживеене в страната или не. При липсата на легална дефиниция за понятието „местоживеене“ в българското позитивно право, отговор се извлича от посоченото в Решение № 3/ 08.02.2001г, постановено по кд №16/2000г.по описа на Конституционния съд на РБ „ ..живеенето е физическо състояние на едно лице. За да се свърже пребиваването на едно лице с определено място в смисъла на местоживеене, трябва да са налице още признаците на продължителност и трайност. Живеенето представлява именно фактическото пребиваване на определена територия за един относително продължителен период, в който лице трайно се е установило на тази територия. Признакът трайност характеризира връзката на лицето с това място чрез установяване на лични връзки (семейство, родители) или професионални връзки (месторабота)….“ В конкретния случай лицето не е разкъсало трайната си връзка с територията на страната и по-конкретно с мястото, в което се намира неговата адресна регистрация. На този адрес продължава да живее неговата майка, с която същият не е преустановил личните си връзки. Този адрес е посочен от него и пред румънския съд, а впоследствие този адрес е посочен и в подписаното от Б. пълномощно по делото, с което е упълномощил адвокатите П. и И. да го представляват в производството по чл.8 ЗПИИСРРПОУНВПМАС. Това налага извода, че местоживеенето в страната на лицето Б. не е загубило своята трайност и продължителност с еднократното му излизане през ГКПП“Калотина“, а продължава и в момента. А след като това е така, то местно компетентен съд, който да се произнесе по искането на румънския съд, съгласно чл.8, ал.1 ЗПИИСРРПОУНВПМАС се явява Окръжен съд-Варна, комуто делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА чнд № 2174/2019г. по описа на Софийски градски съд за разглеждане в Окръжен съд – гр.Варна. Копие от определението да се изпрати на Софийски градски съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: