Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * намаляване на завещателно разпореждане * възстановяване на запазена част * земеделски земи * трето лице * наследство * конкуренция на права


Р Е Ш Е Н И Е

№ 176

София, 04. 07. 2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 1805 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. С. и К. С. С. срещу решение №276 от 03.12.12г. по гр.д.№651/12г. на Сливенския окръжен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от тях иск за собственост на част от процесните земеделски земи.
Жалбоподателите считат, че при постановяване на решението на въззивния съд е нарушен чл.37 ЗН. Искат отмяната му в обжалваната част и уважаване на иска за собственост на спорните земеделски земи. Ответниците в производството П. К. Д. и Р. К. В. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна, тъй като чл.37 ЗН не намира приложение в спора по настоящото дело.
С определение №313 от 24.04.2012г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса при какви условия запазват правата си третите лица, придобили възмездно недвижим имот, който е бил предмет на завещание или дарение, намалено по реда на чл.30, ал.1 ЗН и може ли без успешно проведен иск по чл.37 ЗН този имот да бъде поделен от наследниците. Съгласно чл.37 ЗН, отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и учредяванията на вещни права върху тях, извършени от наследниците или надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е била вписана исковата молба за намалението, могат да бъдат отменени по иск на наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. От този текст следва, че не във всички случаи при уважен иск по чл.30, ал.1 ЗН имотът се връща в наследството и може да бъде предмет на делба. Той изобщо не може да се върне в наследството, ако отчуждаването му е станало след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за намалението. В този случай правата на третите лица се стабилизират и не могат да бъдат отменени по реда на чл.37 ЗН, а наследниците с накърнена запазена част получават само парично уравнение на имуществените си права. Ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след изтичане на една година, но при вписана искова молба за намалението, имотите могат да бъдат върнати в наследството по реда на чл.30, ал.1 ЗН и да се делят, но само след успешно проведен иск по чл.37 ЗН. Преди да има влязло в сила решение по такъв иск, те не подлежат на делба. В този смисъл е и посочената от жалбоподателите практика на ВС и ВКС – решение №1168/18.12.90г. по гр.д.№1209/90г. на І ГО, решение №203/03.06.09г. по гр.д.№3642/07г. на ІІІ ГО; решение №655/29.06.09г. по гр.д.№1475/08г. на І ГО; решение №554/21.10.09г. по гр.д.№45/2009г. на ІІ ГО. Настоящият състав приема, че тази практика е правилна и следва да бъде приложена по настоящото дело. Неправилно е даденото от въззивния съд разрешение, според което чл.37 ЗН не намира приложение в случай, при който отчуждаването на завещания имот е извършено повече от три години от откриване на наследството и при липса на вписана искова молба за намалението, което е предявено под формата на възражение в делбеното производство. В този случай чл.37 ЗН намира приложение по изложените по-горе съображения. По съществото на касационната жалба.
С обжалваното решение №276 от 03.12.12г. по гр.д.№651/12г. на Сливенския окръжен съд е потвърдено решение №564/05.07.12г. по гр.д.№5232/09г. на Сливенския районен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от К. С. С. и И. В. С. срещу П. К. Д. и Р. К. Василева установителен иск за собственост на следните земеделски земи, находящи се в [населено място], [община]: имот №... в местността „Д. орман“; имот №... в местността „Д. кория“; имот №... в местността „Срещу мелницата“; имот №... в местността „Р. локви“; имот №... в местността „Селска кория“ и имот №... в местността „Срещу мелницата“. Решението е постановено при следната фактическа обстановка: С влязло в сила решение на ПК С. са възстановени на наследниците на К. В. К. 12 бр. земеделски земи в землището на [населено място], [община]. К. В. К. е починал на 12.12.1998г., като е оставил наследници по закон децата си П. К. Д., В. К. В. и Р. К. В. Със саморъчно завещание от 12.06.1997г. наследодателят е завещал на сина си В. К. В. всички възстановени земеделски земи. През 2001г. П. Д. и Р. В. са завели иск за делба на земеделските земи. Ответникът В. К. В. се е позовал на оставеното в негова полза завещание. По искане на ищците, направено под форма на възражение в делбения процес, е възстановена запазената им част от наследството, завещанието е намалено и е допусната делба на всички земеделски земи. С решение №1184 от 04.04.2005г. по гр.д.№3049/2001г. е извършена делба на земите, като в дял на В. К. В. са поставени шест броя от наследствените земи, а в дял на сестрите му П. и Р. са поставени останалите шест броя земи. Междувременно, в хода на висящото дело за делба, с нотариален акт №145/2002г. В. К. В. е продал всички земеделски земи на ищеца в настоящото производство К. С. С., по време на брака му с И. В. С..
При тези данни въззивният съд е приел, че ищците И. и К. С. са собственици само на онези шест броя земеделски земи, които при делбата са били поставени в дял на прехвърлителя В. К. В.. По отношение на останалите шест броя земи, които при делбата са поставени в дял на П. Д. и Р. В., се прилага разпоредбата на чл.76 ЗН, поради което ищците не се легитимират като техни собственици. Прието е, че чл.37 ЗН не намира приложение в случая, тъй като сделката между заветника и третото лице е извършена повече от три години след смъртта на наследодателя и при липса на вписана искова молба по чл.30, ал.1 ЗН.
Решението е неправилно. Разпоредбата на чл.37 ЗН намира приложение и в настоящия случай. След като заветникът В. В. се е разпоредил със завещаните имоти в полза на ищците след изтичане на една година от откриване на наследството на К. В. К. и без да е имало към този момент вписана искова молба по чл.30, ал.1 ЗН, правата на приобретателите И. В. С. и К. С. С. се стабилизират и изобщо не могат да бъдат отменени по чл.37 ЗН. В този случай завещаните имоти не могат да бъдат върнати в наследството, въпреки че в делбения процес е било уважено възражението по чл.30, ал.1 ЗН на наследниците по закон П. Д. и Р. В. В този случай те имат само право на парично уравнение на накърнените си наследствени права, но не и правото да искат връщане на завещаните имоти в наследството, както и делбата им. Делбеният съд в настоящия случай не е узнал за прехвърлителната сделка и затова не е могъл да съобрази разпоредбата на чл.37 ЗН при извършване на делбата. Затова той е допуснал и делба на завещаните имоти, след като е постановил връщането им в наследството, вместо да отхвърли иска за делба и да постанови парично уравнение на накърнените запазени части. Решението по дебленото дело е влязло в сила, но според настоящия състав няма пречка наследниците по закон П. Д. и Р. В., чиито наследствени права върху земеделските земи на баща им ще бъдат отречени по настоящото дело, да поискат присъждане на паричната им равностойност в друг процес. Искът за собственост по настоящото дело обаче следва да бъде изцяло уважен – не само по отношение на земеделските земи, които при делбата са се паднали в дял на праводателя на ищците В. К. В., но и по отношение на останалите земеделски земи, които при делбата са били поставени в дял на П. Д. и Р. В.. Последните две наследнички не са провели иск по чл.37 ЗН, а и не биха могли успешно да проведат такъв иск срещу ищците по настоящото дело И. В. С. и К. С. С.. Правата на тези лица, които са придобили собствеността на завещаните имоти след изтичане на една година от откриване на наследството и при липса на вписана искова молба по чл.30, ал.1 ЗН, от която да узнаят за евентуалните права на П. и Р., се запазват. Следва да се отбележи и това, че макар И. и К. С. да са придобили права върху спорните земеделски земи в рамките на висящо дело за делба, чл.121, ал.3 ГПК /отм./, а сега – чл.226, ал.3 ГПК не се прилага. В случая има специална разпоредба – чл.37 ЗН, която урежда конкуренцията на права и която намира приложение. В този смисъл е и изрично решение №474/27.02.1968г. по гр.д.№29/68г. на І ГО на ВС и решение №125/20.02.1992г. по гр.д.№1220/1991г. на ВС, І ГО, посочени в изложението към касационната жалба. Това налага отмяна на въззивното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът на И. В. С. и К. С. С. за собственост на земеделските земи да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на делото, на ищците следва да бъдат присъдени разноските за всички инстанции. За първата инстанция ищците са направили разноски в размер на 1066лв., от които 616лв. държавна такса и 450лв. адвокатско възнаграждение. От тази сума следва да бъдат приспаднати 373лв., които са им присъдени с първоинстанционното решение, съобразно уважената част от иска, като се има предвид, че в тази част решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Дължимите разноски за първата инстанция са 693лв. Разноските за втората инстанция са 437лв., от които 137лв. държавна такса и 300лв. адвокатско възнаграждение. Разноските за ВКС са 287лв., от които 167лв. държавна такса и 120 лв. адвокатско възнаграждение. Общо разноските за всички инстанции, които следва да бъдат присъдени с настоящото решение, са в размер на 1417 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №276 от 03.12.12г. по гр.д.№651/12г. на Сливенския окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение №564/05.07.12г. по гр.д.№5232/09г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от К. С. С. и И. В. С. срещу П. К. Д. и Р. К. Василева установителен иск за собственост на шест броя земеделски земи и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Р. К. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и на П. К. Д. от [населено място], [улица]-30, че И. Василева С. и К. С. С., двамата от [населено място], [община], са собственици на следните земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община]: имот № ... в местността “Д. орман”, с площ от 3,954 дка; имот № ... в местността “Д. кория” с площ от 3,954 дка; имот № ... в местността “Срещу мелницата” с площ от 19,107 дка; имот № ... в местността “Р. локви” с площ от 7,908 дка; имот № ... в местността “Селска кория” с площ от 3,001 дка и имот № ... в местността “Срещу мелницата” с площ от 4, 373 дка.
ОСЪЖДА Р. К. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и П. К. Д. от [населено място], [улица]-30, да заплатят на И. Василева С. и К. С. С., двамата от [населено място], [община], сумата от 1417лв. разноски за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: