1 Р Е Ш Е Н И Е № 489 Гр. София 25.11.2010 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело № 1248/2010 г. Производството е по чл. 303 ал.1 т. 2 ГПК, образувано по молбата на Я. С. Б. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 200/7.10.2009 г. по гр.дело № 291/2009 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 38/22.04.2009 г., по гр.дело № 91/2008 г. на Д. районен съд и установителният иск за собственост към минал момент, по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е отхвърлен. Молителката твърди, че са налице предпоставките за отмяна на въззивното решение и представя постановление за прекратяване на наказателно производство от 8.01.2010 г. на Районна прокуратура-Д., от което се установявало наличие на престъпление, по смисъла на чл. 309 ал.1 НК за лицето С. Х. С. от[населено място], изразяващо се в отразените неверни обстоятелства, в инкриминирания документ-споразумителен протокол за имотни граници между наследниците на А. Д. и С., представени в производството по иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ. Ответниците по молбата за отмяна А. Д. Д., Д. Д. Д., Р. Д. Х., Ф. А. С. /С. Д. С./, всички от[населено място] изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение, като им се присъдят разноските за настоящето производство. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.305 и чл.306 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да приеме за неоснователен и недоказан установителния иск за собственост към минал момент, касаещ процесните два земеделски имота, находящи се в м.”Х. а.”, в строителните граници на[населено място] въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния съд, за отсъствие на идентичност между описаните от ищцата граници в клетвената декларация по чл.12 ал. 2 ЗСПЗЗ на двата претендирани имота, с извършеното заснемане от в.лице В. по приложените скици, както и с имота на ответниците. Нито първоинстанционния съд, нито въззивния съд са обсъждали представения споразумителен протокол от 12.7.1993 г. за имотни граници между собствениците А. Д., С. С. и К. и Р. С., като доказателство, имащо отношение към спора и не са основали решението си върху този частен документ, което е една от предпоставките на основанието за отмяна, по чл.303, ал. 1 т. 2 ГПК. Нещо повече, неотносимото към спора доказателство не е признато за неистинско по надлежния съдебен ред, което се установява и от представеното към молбата за отмяна постановление за прекратяване на наказателно производство на 8.01.2010 г. на Районна прокуратура – Д.. По изложените съображения, касационният съд счита за недоказани доводите на молителката за наличие на основанието за отмяна, на влязло в сила решение, по смисъла на чл.303 ал.1 т. 2 ГПК, затова остави без уважение молбата й, като постави в нейна тежест направените от ответниците разноски за настоящето производство, в размер на 500 лева и Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Я. С. Б. от[населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 200/7.10.2009 г. по гр.дело № 291/2009 год. на С. окръжен съд, на основание чл.303, ал. 1 т. 2 ГПК. ОСЪЖДА Я. С. Б. от[населено място] да заплати на А. Д. Д., Д. Д. Д., Р. Д. Х. и Ф. А. С. /С. Д. С./, всички от[населено място], разноските за настоящето производство, в размер на 500 /петстотин/ лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: