О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
София 24.02.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ
търговско отделение в закрито заседание на 23.02.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша
докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
ч. т. дело № 25/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274 ал. ІІІ т. 2 от ГПК.
С оплаквания за незаконосъобразност “П” /. АД гр. С. е подала частна касационна жалба против определение № 573/25.11.2008 год. по в. ч. гр. д. № 749/2008 год. на Русенския окръжен съд.
В жалбата се поддържат оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел, че в представеното по делото извлечение от сметка не се съдържало достатъчно информация за движението по сметката на длъжника. Според жалбоподателя в извлечението се съдържа достатъчно информация за кой клиент на банката се отнася, по кой договор за банков кредит, и за дължимия от клиента размер на задълженията към банката към точно определен момент.
Съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК, във вр. с чл. 278 ал. ІV ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК ал. І т. 3 от ГПК. Според жалбоподателя с допускането на касационно обжалване и с постановяване на акт от ВКС ще се установи съдебна практика, която би имала значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответниците по частната касационна жалба - М. Г. С. и В. Г. С. от гр. Р., не са заявили становище по реда на чл. 276 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. І ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение на РОС се отменява разпореждане от 23.07.2008 год. по гр. д. № 2521/2008 год. на Русенския районен съд, и вместо него се постановява друго, с което се отхвърля заявление вх. № 30141/22.07. на “П” /. АД гр. С., за издаване на заповед за незабавно изпълнение солидарно срещу М. Г. С. и В. Г. С. и двамата от гр. Р., за сумата 8 078,62 лв., от които 8 052,15 лв. главница по договор за кредит № 120-284316/05.03.2007 год., и за 26,47 лв. наказателна лихва за периода от 18.07.2008 г. до 21.07.2008 год., и се обезсилва изпълнителния лист издаден от РРС.
Съображенията на въззивния съд са били, че представеният документ, озаглавен “извлечение от счетоводните книги”, в този си вид има характер по-скоро на счетоводна справка за дължими парични суми, но не удостоверявал наличието на конкретна сметка на името на длъжниците, нито начален и краен баланс на сметката за определен период, нито от него може да се установи какви са били текущите операции и състоянието на съответната сметка. Според РОС от представените документи не можело да се установи наличие на предсрочна изискуемост на задължението за вноската за месец юли 2008 год. – тя, според чл. 10 и чл. 11 от Общите условия към договора, е следвало да настъпи на 22.07.2008 год., поради което неправилно са начислени и наказателните лихви считано от 18.07.08 год.
Поради горното въззивният съд е приел, че е налице нередовен от външна страна акт, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицата против които се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
По допустимостта на касационното обжалване ВКС, състав на ІІ т. о. приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. І ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. ІІІ ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. І, т. 1 - т. 3 ГПК изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав намира, че касационното обжалване е допустимо. Въпросът за документа по чл. 417 ГПК, въз основа на който заявителят може да иска да му се издаде заповед за незабавно изпълнение, и за правомощията на съда във връзка с проверката на документа за неговата редовност от външна страна и дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, в случая представлява съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. І ГПК, тъй като неговото решаване ще е обуславящо за изхода на делото.
Предвид обстоятелството, че въпросите касаещи заповедното производство са предмет на нова нормативна регламентация, по която все още липсва съдебна практика, следва да се счете, че касационното обжалване на атакуваното определение е допустимо, поради което подадената срещу него частна касационна жалба подлежи на разглеждане по същество.
По същество частната касационна жалба е неоснователна.
Неправилно е прието от РОС, че представеният документ -извлечение от счетоводните книги, в този си вид имал характер на счетоводна справка за дължими парични суми, но не удостоверявал наличието на конкретна сметка на името на длъжниците, нито начален и краен баланс на сметката за определен период, и от него не можело да се установи какви са били текущите операции и състоянието на съответната сметка.
В процесния случай заявителят е искал издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против длъжниците М. и В. С. , а като документ от който прозтича вземането е посочено извлечение от счетоводните книги на “П” /. АД към 21.07.2008 год. – това е документ посочен в чл. 417 т. 2 ГПК.
Доколкото извлечението от счетоводните книги на заявителя съдържа информация за кой клиент на банката се отнася (посочени са длъжниците М. и В. С. ), по кой договор за банков кредит (посочен е кредитния договор № 120-284316/05.03.2007 год.), за дължимия от клиента размер на сумата (посочена е сумата 8 078,62 лв., от която 8 052,15 лв. главница и 26,47 лв. наказателна лихва за периода от 18.07.2008 г. до 21.07.2008 год.), ВКС ІІ т. о. счита, че това извлечение от счетоводните книги, ведно с приложените към него кредитен договор и общи условия към него, обуславят извод за наличие на изготвен документ посочен в чл. 417 ГПК, на основание на който може да се заяви искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Независимо от това, следва да се има предвид, че, предметът на заповедния иск трябва да бъде изискуемо вземане, което ще рече, че падежът трябва да е настъпил преди подаване на заявлението в съда – заповедното производство не е исково производство и за него не важи правилото на чл. 235 ал. ІІІ ГПК, съгласно което съдът трябва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Правилото за изискуемостта на вземането се извежда от разпоредбата на чл. 418 ал. ІІІ ГПК, и като е приел, че в процесния случай не е установено наличие на предсрочна изискуемост на задължението за вноската за месец юли 2008 год., РОС не се е произнесъл по същество, а е изпълнил законовата разпоредба на чл. 418 ал. ІІ ГПК, която му вменява в дълг за извърши проверка за редовността на документа от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Предвид изложеното ВКС ІІ т. о. счита, че като е констатирал липса на предсрочна изискуемост, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, с който е отхвърлил заявлението на “П” /. АД гр. С. за издаване на заповед за незабавно изпълнение, и е обезсилил изпълнителния лист издаден от РРС.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 573/25.11.2008 год. по в. ч. гр. д. № 749/2008 год. на Русенския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 573/25.11.2008 год. по в. ч. гр. д. № 749/2008 год. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :