Върховен касационен съд, I т. о., решение по т. д. № 2978/2019 г., стр. 6/6 РЕШЕНИЕ № .164 София, 27.05.Ь2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 14.12.2020 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2978 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по молба на „Искра 2003“ ЕООД за отмяна на арбитражно решение на Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове, София, на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА. Изложени са твърдения, че липсва арбитражно споразумение, като не са били налице и условията по чл. 7, ал. 3 ЗМТА. Твърди се, че на ищеца препис от исковата молба не е връчен, във връзка с което се оспорват удостоверените с приложените по арбитражното дело връчвания, като се поддържа, че изпратените два броя съобщения не са били връчени на управителя на дружеството, а на трети лица, както и че не се доказва пощенските пратки да са съдържали преписи от исковата молба. Твърди се също, че извършените от името на дружеството действия – отговор на исковата молба и писмена молба със съгласие за замяна на ищеца в арбитражното производство – не са извършени от пълномощник на дружеството, доколкото двата документа не са подписани от посочения в тях като техен автор адвокат, както и че този адвокат не е бил упълномощен да представлява дружеството, тъй като към отговора на исковата молба е било приложено пълномощно, издадено от трето лице, различно от дружеството. Ответникът оспорва исковете с възражение за недопустимост, като поддържа, че същите са предявени след срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от датата на връчване на решението на упълномощения за арбитражното производство адвокат. По същество поддържа, че в арбитражното производство ищецът е бил представляван от адвокат, редовно упълномощен с общо пълномощно, каквото е било приложено към предназначения за него препис от отговора на исковата молба. Съдът, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните доказателства, прие следното. Исковете са допустими като предявени от надлежна страна и в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Във връзка с последното неоснователни са доводите на ответника за просрочие на исковата молба, основани на извършеното от арбитража връчване. Като доказателство за последното по арбитражното дело се намира пощенска товарителница, съгласно която арбитражното решение е връчено на 13.05.2019 г. на адв. Ж. А.. Видно от неоспорените заключения на назначената в настоящото производство почеркова експертиза положеният за получател подпис върху товарителницата не е бил изпълнен от Ж. А.. Установеното от експертизата наличие в подписа и в саморъчно изписаното име на признаци за маскировка не е достатъчно да се приеме, че подписът в действителност е бил изпълнен от Ж. А., доколкото това би било в противоречие с категоричния и неоспорен извод за неавтентичност на подписа. Следва да бъде съобразено изложеното в допълнителното заключение, че са установени различия както в общите, така и в частните графически признаци между оспорения подпис и сравнителните образци, докато при умишлено изменение, с цел маскировка, на собствения подпис е неизбежно проявлението на някои частни признаци от действителния подпис, каквото проявление в случая не е установено. Следва също така да се отбележи, че посочените от вещото лице установени признаци на маскировка – бавен темп на писане, опростена нечитаема транскрипция, старание в изопачаване на графичната форма на буквените и щриховите елементи и особеностите на връзката помежду им, точки на необосновано спиране при обръщане на посоката и направлението на движение – могат да бъдат налице както при маскировка, така и при имитация на подписа, поради което тези признаци, в отсъствието на проявени частни признаци от действителния подпис, не могат да обосноват извод оспореният подпис да е бил положен именно от Ж. А.. С оглед горното следва да се приеме, че не е налице редовно връчване на арбитражното решение, поради което и при липсата на доказателства за друго връчване за ищеца срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА не е започнал да тече и не е изтекъл до момента на подаване на исковата молба. По същество предявеният иск е основателен. Не е налице спор между страните, че до момента на подаване на исковата молба пред арбитражния съд арбитражно споразумение не е било сключено. При това положение арбитражът е обосновал компетентността си с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ЗМТА и съответните разпоредби от правилника си с оглед обстоятелството, че ищецът (ответник в арбитражното производство) е депозирал отговор на исковата молба и чрез допълнителни молби е взел активно участие в процеса, без да възразява на компетентността на арбитража и конституирането на състава на съда. От арбитражното дело се установява, че от името на ответника са извършени две процесуални действия, а именно писмен отговор на исковата молба, постъпил на 18.09.2018 г. и писмена молба със съгласие първоначалният ищец „Булгрейн трейдинг“ ЕООД да бъде заменен от „Оренда инвест“ ЕООД, постъпила на 08.11.2018 г., подписани от адв. Ж. А. като пълномощник на „Искра2003“ ЕООД. Видно от неоспорените заключения на почерковата експертиза, положените върху отговора на исковата молба и върху молбата от 08.11.2018 г. подписи не са изпълнени от адв. Ж. А., доколкото е установено характерно за случаите на имитация сходство в общия вид при съществени различия в общите и частните графически признаци. Установената неистинност на посочените документи налага извода, че от името на ищеца не са били извършени в арбитражното производство валидни процесуални действия. При липсата на такива действия без значение за настоящото производство остава въпросът дали по арбитражното дело е било представено или не редовно пълномощно от ищеца за адв. Ж. А.. Не са налице следователно предпоставките по чл. 7, ал. 3 ЗМТА, за да се приеме, че е било сключено след предявяване на иска и при условията на тази разпоредба арбитражно споразумение, доколкото от името на ищеца (ответник в арбитражното производство) процесуални действия не са извършени, нито се намира по арбитражното дело друго писмено съгласие или обективирано в протокол от арбитражно заседание заявление, с което ищецът да е приел спорът да се разгледа от арбитража. Поради липсата на арбитражно споразумение, както и на предпоставките по чл. 7, ал. 3 ЗМТА, атакуваното арбитражно решение подлежи на отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА. Налице е и основанието за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА с оглед твърдението на ищеца за липса на връчване на препис от исковата молба. Видно от документите по арбитражното дело, две съобщения с преписи от исковата молба са били изпратени на дружеството на вписания в търговския регистър адрес на управление, адресирани до управителя М. С., по пощата. Първото съобщение е било връчено на лицето Н. Б., а второто – на лицето И. Б., като и в двата случая не е посочено качеството на тези лица по отношение на дружеството. Разпоредбите на чл. 22-24, чл. 27 и чл. 31 ЗМТА гарантират на страните правото да бъдат своевременно уведомени за образуваното арбитражно производство и за насроченото арбитражно заседание. Когато ответник по арбитражното дело е юридическо лице, уведомяването му се урежда от уговореното в арбитражното споразумение, респ. от разпоредбите в правилника на съответния арбитражен съд, доколкото, при липса на особени уговорки в споразумението, възлагането на спора на арбитража включва и възприемане на установените в правилника процедурни правила (чл. 24 ЗМТА), в отсъствието на такива правила се прилагат разпоредбите на ЗМТА и накрая по аналогия – правилата по чл. 50 ГПК (решение № 69/28.06.2017 г. по т. д. № 2033/2016 г. на ВКС, I т. о.). При връчване по пощата се прилагат правилата, установени съгласно Закона за пощенските услуги – в разглеждания случай Общи правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, утвърдени на основание чл. 36, ал. 2 ЗПУ в редакцията в сила за процесния период. Доколкото в тези общи правила не е уреден начинът на връчване на адресираните до юридически лица пощенски пратки (извън разпоредбата на чл. 6, съгласно която пощенски пратки, адресирани до еднолични търговци и юридически лица, се доставят на посочения върху пратката адрес или на адреса за кореспонденция, освен ако в сключен между пощенския оператор и съответното лице договор не е предвидено друго), следва съобразно изложеното по-горе да се приеме, че условие за редовност на връчването по пощата, при приложение по аналогия на разпоредбите по чл. 50 ГПК, е връчването да е било извършено или на законния представител на юридическото лице, или на служител или работник, който се е съгласил да ги приеме, с посочване на имената и длъжността на получателя (чл. 50, ал. 3 ГПК). В конкретния случай разпоредбите относно връчването, предвидени в правилника на арбитража, не намират приложение, тъй като същите не са били приети от ответника предвид липсата на арбитражно споразумение съгласно изложеното по-горе. Приложение не намират и разпоредбите по ЗМТА, доколкото единствените, уреждащи начини на връчване (чл. 32, ал. 1 и 2) са неотносими към конкретния случай, в който не е налице опит за предаване. С оглед на това и доколкото в отклонение от чл. 50, ал. 3 ГПК не е посочена длъжността на лицата, получили пощенските пратки, връчванията следва да бъдат приети за нередовни. Същевременно не се установява и в арбитражното производство ответникът да е бил надлежно представляван, т. е. да е упражнил правото си на защита, независимо от нередовното уведомяване. На първо място, съобразно изложеното по-горе във връзка с основанието по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, от името на ответника не са извършени процесуални действия. На второ място, дори и тези действия (подаването на отговор на исковата молба и изразяването на съгласие за замяна на ищеца) да бъдат приети за извършени, не се установява адв. Ж. А. да е била надлежно упълномощена за извършването им. В това отношение е достатъчно да се отбележи противоречието между приетите по делото два комплекта преписи от арбитражното дело. Според приложения към исковата молба и неоспорен от ответника комплект със заверка на всеки документ, извършена от арбитражния съд, на л. 112 от делото се намира пълномощно, издадено от третото лице ЗП „Н. М. Б.“, докато в по-късно постъпилия по настоящото дело комплект преписи, също заверен от арбитража, на същия л. 112 се намира друго пълномощно, издадено от управителя на „И. 2003“ ЕООД. При това противоречие и с оглед липсата на оспорване от страна на ответника за достоверни следва да бъдат приети преписите, представени от ищеца с исковата молба, доколкото същите са по-ранни, т. е. моментът на изготвянето им стои по-близо във времето до периода на арбитражното производство. Следователно арбитражното дело се е развило при недоказана пред арбитража представителна власт на адв. Ж. А. (доколкото приложеното по делото пълномощно е било издадено от трето лице, а не от страната в производството). Неоснователни са изложените от ответника доводи в тази насока, доколкото не е доказано твърдението издадено от ищеца пълномощно да е било представено по арбитражното дело, но към предназначения за ответника (ищец пред арбитража) препис от отговора на исковата молба. По изложените съображения арбитражното решение следва да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА, като с оглед първото основание за отмяна и съгласно чл. 49, изр. 1, пр. 1 ЗМТА арбитражното дело не подлежи на връщане за ново разглеждане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените разноски в размер на общо 44062.82 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и приложените писмени доказателства. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се приеме за неоснователно, доколкото, при определен съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ минимален размер от 13543.40 лв., уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 20000 лв. не е прекомерно съобразно степента на фактическа и правна сложност на делото. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА арбитражно решение от 10.12.2018 г. по в. а. д. № 20180823002 по описа за 2018 г. на Арбитражен съд за търговски и потребителски спорове, [населено място]. Осъжда „Оренда инвест“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на „Искра 2003“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ап. 7, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 44062.82 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: