14 Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр. София, 14 февруари 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря…….....Мира Недева….......……и в присъствието на прокурора….....….........Ивайло СИМОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 876 по описа за 2016 г. Производството е образувано по касационен протест на прокурор от Пловдивска апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 109 от 21.04.2016г., постановено по внохд № 502/14г. на Пловдивски апелативен съд. В протеста се посочват касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК. Като съществени нарушения на процесуални правила се изтъкват такива, свързани с установяването, проверката и оценката на доказателствата и приемането на противоречива позиция, което се преценява като пълна липса на мотиви. С потвърждаването на оправдателните присъди по отношение на подсъдимите прокурорът счита, че е нарушен законът, тъй като спрямо подсъдимия Д. следвало да се постанови осъдителна присъда по чл.219, ал.4 от НК, а по отношение на останалите трима подсъдими да се приложи закон за по - леко наказуемо престъпление по чл.311 от НК. Настоява се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В допълнително изложение към протеста се излагат аргументите в подкрепа на посочените касационни основания. Представителят на ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения и относно искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Защитникът на подсъдимите Д. и Ж. – адв. Т. дава становище за неоснователност на протеста. Счита, че по делото е изяснен характерът на отпуснатите средства по европрограми и е доказано извършването на СМР. Повдигнатите обвинения срещу двамата подсъдими твърди, че са лишени от основание поради липса на осъществени престъпления. Моли за потвърждаване на решението. Защитникът на подсъдимия Б. – адв. И. също счита протеста за неоснователен. Според него не са допуснати процесуални нарушения за каквито се твърди в протеста, а липсват доказателства, сочещи на осъществено от подзащитния му престъпление по чл.311 от НК. Излага аргументи, че този текст от НК в случая е и неприложим, доколкото по Наредба № 3 от 31.07.2003г. такъв акт - образец не се предвижда, поради което липсват установени ред и форма за издаването на такива документи, което не покрива изискванията на чл.93, т.5 от НК за официален документ. Защитникът на подсъдимия А. – адв. К. също пледира за оставяне на протестирания въззивен съдебен акт в сила. Поддържа, че съставеният протокол акт 19 няма характера на официален документ, тъй като не отговаря на изискванията на чл.93, т.5 от НК. Изтъква, че в хода на въззивното съдебно следствие са уважени всички доказателствени искания на прокуратурата, поради което твърдението за непълнота на доказателствата е несериозно. Счита, че доказателствата са преценени правилно, а изводът за липса на престъпление е законосъобразен. Моли за потвърждаване на въззивното решение. В последната си дума подсъдимите Д., А. и Б. молят за оставяне в сила на решението. Подсъдимият Ж., редовно призован, не се явява пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 8 от 31.10.2014г., постановена по нохд № 68/12г., по описа на Окръжен съд гр. Смолян: 1. Подсъдимият К. С. Д. бил признат за невинен в това, като длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1, б.”Б” от НК – кмет на община Доспат, при условията на продължавано престъпление, за времето от 26.06.2006г. до 15.07.2006г., в [населено място], за да набави за другиго - своя брат Е. С. Д. – в качеството му на управител на [фирма] /с когото са свързани лица по смисъла на §1, ал.І т.1 от Търговския закон/ и за Я. Н. Ж. – в качеството му на управител на [фирма] – [населено място], Пловдивска област /когото използвал като подставено лице/ противозаконна облага, е използвал служебното си положение на Кмет на община Доспат, както следва: - е съдействал и спомогнал за сключване на договор за строителство с подизпълнител от 01.07.2006г. между [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], Пловдивска област с управител Я. Н. Ж. с предмет 1. “Изграждане на екопътека Доспат-Б.-Гела”; 2. “ Изграждане на пътека край язовир Доспат”; 3.“ Ремонт на общинска сграда за нуждите на Туристически информационен център” на обща стойност 275 506,29 лв. и - е съдействал и спомогнал за сключване на договор от 15.07.2006г. между [фирма] [населено място], Пловдивска област с управител Я. Н. Ж. и Е. С. Д. управител на [фирма] /изпълнител/ за извършване на горепосочените СМР, за да набави противозаконна облага в размер на 162 001,10лв. с ДДС за [фирма] с управителя на която – Е. Д. са свързани лица по смисъла на §1, ал.І, т. 1 от Търговски закон и противозаконни облаги за [фирма] [населено място], Пловдивска област в размер на 275 506,29 лв., използвайки управителя й като подставено лице, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.283, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият К. С. Д. бил признат за невинен в това, че като длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1, б.”Б” от НК – кмет на община Доспат, при условията на продължавано престъпление за времето от 12.05.2005г. до 02.10.2006г. в [населено място], умишлено не положил достатъчно грижи за управлението, ръководенето и стопанисването на повереното му имущество – пари в размер на 191 713,76 евро, предоставени на община Допспат от ЕС по програма ФАР по проект BG 0202.02/ESC/G/DBET/-011 – “Изграждане на екопътека в Западни Р. – средство за развитие на екологосъобразен начин на живот”, като е нарушил принципите на Регламент /ЕО, Евратом/ № 1605/2002г. на Съвета от 25 юни 2002г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности /чл.11, чл.25, чл.27 т.2, чл. 94 б. “а”/, без да са проведени съответните процедури по “Практическо ръководство за договорни процедури по програмите PHARE, ISPA и SAPARD / за избор на подизпълнител, в нарушение на чл.2.4.11, абзац 2 и 3 от Етичните клаузи, и като не е изпълнил задълженията си по чл. 44 ал.І т. 5,6 и 8 от ЗМСМА и по чл. 32, чл.19 ал.ІІ, във вр. с чл.4, ал.ІІ, във вр. с чл.2 от Закона за общинските бюджети, след като е сключил договор от 26.06.2006г. за строителни работи в [населено място], с управителя на [фирма] [населено място] – Н. С. А. за извършване на строителни дейности, подробно описани в обвинителния акт, всичко на стойност 147 907,96 евро, с обща левова равностойност 289 282,65 лв./241 068,88лв. и ДДС 48 213,88лв./, - е допуснал да бъде сключен договор за строителство – подизпълнител от 01.07.2006г. между [фирма] [населено място] като възложител и [фирма] [населено място], Пловдивска област като изпълнител, със същия предмет, на стойност 257 506,29лв. с ДДС и от това са последвали щети за бюджета на община Доспат и на средства по програма ФАР в размер на 13 776,30лв.; - е допуснал да бъде сключен договор от 15.07.2006г. между [фирма] [населено място], Пловдивска област като възложител и [фирма] [населено място] като изпълнител, със същия предмет, на стойност 162 000лв. с ДДС и от това са последвали щети за бюджета на община Доспат и на средства по програма ФАР в размер на 9 352,72лв.; - е допуснал да бъдат заплатени не извършени СМР, посочени като извършени натурални видове СМР по три броя протоколи обр.19 между инвеститора община Доспат– подписани от К. Б. и изпълнителя [фирма] [населено място] – подписани от Н. А. от 08.09.2006г., за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Екопътека Доспат - Гела”, подобект “Екопътека с дължина 55,9км. с 4бр. заслони”, на обща стойност 154 989,80лв., от които 25 816,47лв. ДДС, в който е посочил не изпълнени СМР на обща стойност 38773,66 лв. от които 6462,28 лв. ДДС; от 25.09.2006г. за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Ремонт на туристически информационен център [населено място]”, на обща стойност 29 975,55лв., от които 2 554,38 ДДС, в който е посочил неизпълнени СМР на обща стойност 9 616,18лв., от които 1 602,70лв. ДДС; от 25.09.2006г. за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Велосипедна алея край язовир Доспат, на обща стойност 91 395,52лв., от които 15 232,59 ДДС, в който са посочени неизпълнени СМР на обща стойност 91 395,52лв., от които 15 232,59лв. ДДС и е последвало плащане на горните СМР по фактури №№ 638/18.07.2006г. – 24 630,23лв., 676/11.09.2006г. – 108 429,16лв., 669/14.09.2006г. – 5 995,10лв., 677/21.09.2006г. 23 980,44лв. и 680/02.10.2006г. – 126 247,64лв., на обща стойност 289 282,59лв., от което са последвали значителни щети в размер на 139785,36лв. за бюджета на община Доспат, респективно – средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава по програма ФАР, проект BG 0202.02/ESC/G/DBET/-011 – „Изграждане на екопътека в Западни Родопи – средство за развитие на екологосъобразен начин на живот”, от които деяния са последвали значителни щети в размер на 162 914,38лв. за бюджета на община Доспат - средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава по програма ФАР, като престъплението е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението по чл.219, ал.4, предложение II-ро, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. 2. Подсъдимият К. А. Б. бил признат за невинен в това че в [населено място], при условията на продължавано престъпление, за времето от 08.09.2006г. до 25.09.2006г., е съставил документи с невярно съдържание, като е положил подпис за “Инвеститор” от името на община Доспат в протоколи обр.19, както следва: - протокол обр.19 от 08.09.2006г. между инвеститора община Доспат - подписан от К. Б. и изпълнителя [фирма] [населено място], подписан от Н. А., за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Екопътека Доспат-Гела”, подобект “Екопътека с дължина 55,9км. с 4бр. заслони”, на обща стойност 154 989,80лв., от които 25 816,47лв. ДДС, в който са посочени не изпълнени СМР на обща стойност 81 713,12, от които 13 618,85лв.ДДС ; - протокол обр.19 от 25.09.2006г. между инвеститора община Доспат – подписан от К. Б. и изпълнителя [фирма] [населено място] – подписан от Н. А., за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Ремонт на туристически информационен център [населено място]”, на обща стойност 29 975,55лв., от които 2 554,38 ДДС, в който са посочени неизпълнени СМР на обща стойност 9 616,18лв., от които 1 602,70лв. ДДС - протокол обр.19 от 25.09.2006г. между инвеститора община Доспат – подписан от К. Б. и изпълнителя [фирма] [населено място] – подписан от Н. А., за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Велосипедна алея край яз. Доспат”, на обща стойност 91 395,52лв., от които 15 232,59 ДДС, в който са посочени неизпълнени СМР на обща стойност 91 395,52лв., от които 15 232,59лв. ДДС, с което деяние съзнателно е дал възможност на друго физическо лице – Н. С. А., в качеството му на управител на [фирма] [населено място], да получи чуждо движимо имущество – плащания на обща стойност 289 282,59лв., за актувани като изпълнени и подлежащи на плащане, но не извършени СМР в размер на 182 724,82 лв. от бюджета на Община Доспат, респективно – средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава по програма ФАР, като получената сума е в големи размери, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението по чл.212, ал.4, предложение I-во, във вр. с ал.3, предложение II-ро, във вр. с ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. 3. Подсъдимият Н. С. А. бил признат за невинен в това, че в [населено място], при условията на продължавано престъпление, за времето от 26.06.2006г. до 02.10.2006г., чрез използване на документи с невярно съдържание, както следва: - протокол обр.19 от 08.09.2006г. между инвеститора Община Доспат - подписан от К. Б. и изпълнителя [фирма] [населено място] – подписан от Н. А., за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Екопътека Доспат-Гела”, подобект “Екопътека с дължина 55,9км. с 4бр. заслони”, на обща стойност 154 989,80лв., от които 25 816,47лв. ДДС, в който е посочил не изпълнени СМР на обща стойност 38773,66лв., от които 6462,28лв.ДДС; - протокол обр.19 от 25.09.2006г. между инвеститора община Доспат – подписан от К. Б. и изпълнителя [фирма] [населено място] – подписан от Н. А., за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Ремонт на туристически информационен център [населено място]”, на обща стойност 29 975,55лв., от които 2 554,38 ДДС, в който е посочил неизпълнени СМР на обща стойност 9 616,18лв., от които 1 602,70лв. ДДС. - протокол обр.19 от 25.09.2006г. между инвеститора община Доспат – подписан от К. Б. и изпълнителя [фирма] [населено място] – подписан от Н. А., за изпълнени и подлежащи на пращане натурални видове СМР на обект “Велосипедна алея край язовир Доспат, на обща стойност 91 395,52лв., от които 15 232,59 ДДС, в който са посочени неизпълнени СМР на обща стойност 91 395,52лв., от които 15 232,59лв. ДДС, които е представил пред [община] и въз основа на тях е получил суми на обща стойност 289 282,59лв., без правно основание, за актувани като изпълнени и подлежащи на плащане, но не извършени СМР, чуждо движимо имущество – сума в размер на 139 785,36лв. от бюджета на Община Доспат, респективно – средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава по програма ФАР, с намерение да я присвои, като получената сума е в големи размери, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението по чл.212, ал.4, предложение I-во, във вр. с ал.3, предложение ІІ-ро, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. 4. Подсъдимият Я. Н. Ж. бил признат за невинен в това, че в [населено място], при условията на продължавано престъпление, за времето от 07.09.2006. до 06.11.2006г., чрез използване на документи с невярно съдържание – 3бр. протоколи обр.19, както следва: - протокол обр.19 от 08.09.2006г. между възложителя [фирма] [населено място] – подписан от Н. А. и подизпълнителя [фирма] [населено място] – подписан от Я. Ж. за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Екопътека Доспат - Гела”, подобект “Екопътека с дължина 55,9км. с 4бр. заслони”, на обща стойност 147 522,66лв., от които 24 587,11 лв. ДДС, в който е посочил не изпълнени СМР на стойност 30352,95 лв. и 6070,59 лв. ДДС или общо 3642.54 лв. - протокол обр.19 от 25.09.2006г. между възложителя [фирма] [населено място] – подписан от Н. А. и подизпълнителя [фирма] [населено място] – подписан от Я. Ж. за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Ремонт на туристически информационен център [населено място]”, на обща стойност 28 548,14лв., от които 4 758,02лв.. ДДС, в който е посочил неизпълнени СМР на стойност 7843,82 лв. и 1568,76 лв. ДДС или общо 9412,58 лв. - протокол обр.19 от 25.09.2006г. между възложителя [фирма] [населено място] – подписан от Н. А. и подизпълнителя [фирма] [населено място] – подписан от Я. Ж. за изпълнени и подлежащи на плащане натурални видове СМР на обект “Велосипедна алея край яз. Доспат, на обща стойност 87 043,24лв., от които 14 507,21лв. ДДС, в който са посочени неизпълнени СМР на обща стойност 14 132,56лв. и 2826,51лв. ДДС или общо 16959,07лв., като ги е използвал пред Н. А. – собственик и управляващ [фирма] [населено място], и въз основа на тях е получил суми на обща стойност 275 499,58лв., от които е получил без правно основание, за актувани като изпълнени и подлежащи на плащане, но неизвършени СМР, чуждо движимо имущество – сума в размер на 62 795,19лв. от бюджета на община Доспат, респективно – средства, предоставени от Европейския съюз на българската държава по програма ФАР, с намерение да я присвои, като получената сума е в големи размери, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението по чл.212 ал.4, предложение I-во, във вр. с ал.3, предложение II-ро, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. По протест на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Смолян било образувано внохд № 502/14г. по описа на Пловдивски апелативен съд, С решение № 109 от 21.04.2016г. въззивният съд: - отменил присъдата в частта, с която подсъдимият Д. бил оправдан за престъплението по чл.283 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и на основание чл. 24, ал.1, т.3 от НПК прекратил наказателното производство по това обвинение; - потвърдил присъдата в останалата й част. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните, намери следното: Нормата на чл.347, ал.1 от НПК лимитира пределите на касационния контрол само по отношение на обжалвалите лица и в обжалваната част на проверявания съдебен акт. В касационния протест се изразява несъгласие с потвърдената от въззивния съд оправдателна присъда по обвинението по чл.219, ал.4 от НК спрямо подсъдимия Д., а по отношение на останалите трима подсъдими не се оспорва оправдаването по обвинение за престъпление по чл.212, ал.4 от НК, като се претендира те да са осъществили състав на престъпление по чл.311 от НК. От фактическа страна доводите за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК се свързват само с един от обектите по сключения договор по програма ФАР – изграждането на велосипедна алея край язовир Доспат. Така подаденият протест предопределя и границите на осъществяване на касационната проверка. 1.Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК Допълнителното изложение към протеста, в което се аргументират наведените касационни основания, значително се отклонява от изискванията на чл.351, ал.1 от НПК за съдържанието на касационен протест. Излагат се инкриминиращите по делото факти и доказателствата, които според подалия протеста прокурор ги подкрепят. По така наведените съображения касационният съд не може да изрази становище, тъй като не може да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали и да установява нови факти. В изложението са изтъкнати ред доказателства, които въззивният съд „не взел предвид”. В контекста на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК това би могло да означава игнориране или превратно тълкуване на доказателства от страна на решаващия съд. В случая такива нарушения на процесуални правила, а още по - малко съществени такива, не са допуснати от апелативния съд. На л.267 от мотивите на въззивното решение са коментирани устните разяснения на вещите лица М., Г. и С., дадени при повторното изслушване на заключението на съдебно - икономическата и строителна експертиза, а на л. 268 са изложени съображения относно заключението на същите експерти по депозираната от тях експертиза, назначена във въззивното производство (л.124 - 127 от въззивното дело). На л.269 от мотивите са възпроизведени и обсъдени показанията на свидетелите Р. К., К. С. и П. А.. На л.271 съдът е коментирал представените от прокурора Отчет по укрупнени количествени показатели и Общински план за развитие на община Доспат. На л.273 от мотивите апелативният съд е обсъдил обясненията на подсъдимия Б.. На л.274 са изложени доводи относно датите на сключване на договорите между фирмите – подизпълнители и датите на съставянето на протоколите обр.19 между основния изпълнител „Бетон Строй” и община Доспат и съответно тяхното значение в контекста на верността на отразените в тях обстоятелства. Предвид изложеното настоящата инстанция счита тезата в протеста за игнориране на доказателства за неоснователна. Не може да бъде споделено и твърдението за непълнота на доказателствата. В хода на проведеното съдебно следствие апелативният съд е уважил доказателствените искания на страните, като е проявил процесуална активност да издири и събере служебно всички относими към предмета на доказване по делото писмени документи – финансовия отчет на община Доспат за 2006г.; отчетите (чек - листове) от отдел „Наблюдение и контрол на изпълнението” от ИА на програма ФАР, удостоверяващи извършения контрол за изпълнение на обектите по договора; контролен чек лист за иницииране на финалното плащане по грантовия договор. Твърдението за непълнота в заключението на в.л.Г., което изисквало назначаването на повторна техническа експертиза за реално вложените материали и осъществени дейности, включително и чрез вземане проби от пътя, се сочи за пръв път в допълнението към протеста. Такова искане не е било направено в съдебното заседание на апелативния съд на 14.03.2016г., когато експертизата е приета от съда без възражения от страните, нито в съдебното заседание, проведено на 21.03.2016г. преди приключване на въззивното съдебно следствие. На л.268 от мотивите на въззивното решение съдът е посочил принципната невъзможност за установяване на вида, обема и стойността на СМР на пътя Доспат - Сърница, чрез назначаването на арбитражна експертиза предвид липсата на база за сравнение в състоянието на обектите преди започването и след завършването им и с оглед променените условия в течение на изминалите повече от десет години, които аргументи касационният съд споделя. Събраните по делото доказателства са преценени поотделно и в тяхната в съвкупност и тълкувани според действителното им съдържание. Заключението на тройната съдебно - икономическа и строителна експертиза, изготвена от вещите лица М., С. и Г., че има припокриване на СМР по ремонта на пътя Доспат- Сърница и велоалеята край язовир Доспат, се основава на идентичност на терена за извършване на дейностите. Според устните разяснения на в.л С., предвид липсата на проекти както за местния път, така и за велопътеката не може да се даде категорично становище дали извършените СМР и плащания се припокриват. Експертите не са могли да дадат отговор дали е налице двойно плащане, поради липса на представен отчет за капиталовите разходи на община Доспат за 2006г., което не дава възможност да се установи какви обекти са финансирани и изпълнени (в.л. Г. – л.102 от внохд). Съгласно писмо на община Доспат (л.132 от внохд), отчет за капиталовите разходи на община Доспат не е завеждан в архивната книга на общината, тъй като не съществува; такъв няма и на електронен носител; има унищожаване на архивни документи след 2006г., като документите за унищожаване са изпратени на Териториален държавен архив [населено място]. Смолянският окръжен съд е кредитирал показанията на свидетелите Ш., К., Б., К. (относно извършените дейности по трите обекта); С. В. (главен специалист „Програми и проекти в община Доспат); В. и В. (служители на Б. „И.”, осъществяващо строителен надзор върху СМР по трите обекта); С. Т. и С. С. (отдел „Наблюдение и контрол на изпълнението” в ИА по програма ФАР) и Д. М. (Ръководител Програма ФАР), като е приел, че обвинителната теза за не извършени дейности по трите обекта на договора е останала недоказана. В рамките на въззивното съдебно следствие въззивният съд е повторил разпита на част от свидетелите, като в крайна сметка е споделил изводите на първоинстанционния съд от фактическа страна. В мотивите на въззивното решение са анализирани показанията на свидетелите Р. К., К. С. и П. А.. Апелативният съд е отчел колебанията в показанията на първите двама от свидетелите, които не се отрекли възможността част от пътя да е представлявал велоалея, а св. А. е заявил, че не била ремонтирана цялата отсечка от пътя между 4 - 8 километър, а част от нея, като не е могъл да посочи мястото, където е положен асфалт в приложените фотоси към протокола за следствен експеримент. Според заключението на техническата експертиза на експерта Г. (л.209 –л.211 от внохд) по двата протокола обр.19 от 30.11.2006г., подписани от св. А., са отчетени общо положени 285 тона асфалтобетон на пътя Доспат – Сърница, което не включва количеството асфалтобетон, положен за велоалеята, актувана като 856 кв.м., съответстващи на 135.5 тона асфалтобетон. Съображения относно това, че числото 505 в Отчета за укрупнени количествени показатели касае километри, а не тонове, са изложени на л.270 -271 във въззивното решение. Субективното несъгласие на подалия протеста прокурор с изводите на съда и изложените в негова подкрепа доводи няма как да бъде коментирани, тъй като както вече бе посочено, проверката на обосноваността на проверявания съдебен акт е извън предмета на касационния контрол. Изводът на съда за липса на доказателства за двойно плащане не се опровергава от цитираното в протеста извлечение от сметка в банка Д. на л.94, т.ІІ от ДП. Въпросното извлечение удостоверява плащане от 15.12.2006г. по фактури № 12 от 01.12.2006г. и № 14 от 14.12.2006г., издадени от [фирма] по протоколи обр.19 за извършен ремонт на пътя Доспат – Сърница и подписани от св. П. А.. От факта, че е заплатено за ремонта на пътя не следва извод, че велоалеята не е била изпълнена и че е заплатено повторно за не извършена дейност. Обясненията на подсъдимия Б. (л.993, т.ІІ от нохд), че посетил само беседка в груб строеж, а подписал протоколите обр.19, без да е ходил на други обекти, не могат да бъдат приети в подкрепа на обвинителната теза, че СМР на обект велоалея край язовир Доспат не са извършвани, доколкото подсъдимият не е имал лични възприятия от последния обект. В заключение касационната инстанция намира, че за възприемане на фактическите си изводи инстанционните съдилища са спазили задълженията си, произтичащи от нормите на чл.13 и чл.14 от НПК да формират вътрешното си убеждение върху цялостен и пълен анализ на доказателствения материал. Съзряното в протеста противоречие във вътрешното убеждение на въззивния съд с отмяната на оправдателната присъда спрямо подсъдимия Д. за престъплението по чл.283 от НК и прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност от една страна и потвърждаването на същата присъда по отношение на обвинението по чл.219 от НК от друга, сочи на очевидно неразбиране на института на давността и на правните последици от прилагането му. Съдебните инстанции са длъжни да следят служебно за изтичането на давността и съгласно чл.24, ал.2 от НПК да съобразят личното становище на подсъдимия по отношение на по - нататъшния ход на производството. В зависимост от изразената от подсъдимия воля, наказателното производство или се прекратява на основание чл. 24, ал.1,т.3 от НПК или продължава с постановяването на съдебен акт. Направеното искане от подсъдимия за прилагане на института на давността, има за правна последица прекратяването на наказателното производство, което не позволява да се изследват въпросите за отговорността и вината. Ако това искане е направено пред въззивен съд, постановената първоинстанционна присъда подлежи на отмяна, независимо от това дали е осъдителна или оправдателна. В случая с отмяната на оправдателната присъда въззивният съд не е приел, че подсъдимият Д. е осъществил престъпление по чл.283 от НК, а е съобразил единствено изтичането на предвидената в закона давност за наказателно преследване. 2. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК Изводите на инстанционните съдилища от фактическа страна, че обвинителната теза за не извършване на СМР по изграждането на велосипедната алея край язовир Доспат е останала недоказана, пряко се отразяват върху преценката за достоверност на инкриминираните протоколи обр.19, т.е. липсват доказателства от които да установи по несъмнен начин, че последните са с невярно съдържание. Липсата на този съществен елемент от обективната страна на престъплението по чл.311 от НК не позволява ангажирането на наказателна отговорност на подсъдимите Б., А. и Ж. за това престъпление, както се предлага в протеста. Изложените в тази насока аргументи на л.274 (гръб) във въззивното решение се споделят изцяло от настоящата инстанция. Касационният съд намери, че не следва да излага доводи относно вида на обр.19 като документ и може ли той да бъде обект на лъжливо документиране, както и дали е издаден от длъжностни лица в кръга на службата им, доколкото в протеста липсва каквато и да е аргументация по приложението на закона. С подадения протест не настоява за осъждане на тримата подсъдими по чл.212, ал.4 от НК, поради което оправдаването им по това обвинение остава извън предмета на касационния контрол. По отношение на подсъдимия Д. във въззивното решение (л.259–л.262 от внохд) са изложени подробни съображения, че посочените в обвинителния акт източници на задълженията на длъжностното лице, субект на престъплението по чл.219, ал.1 от НК, са неотносими към фактологията на обвинението. Така изнесените аргументи се споделят от касационния съд и не следва да бъдат повтаряни. Изразеното в протеста декларативно несъгласие с правната оценка на апелативния съд по отношение на съответствието на установените факти с претендираните от обвинението нарушения на нормативни и други актове няма как да бъде коментирано. Изводите на въззивния съд, че средствата по програма ФАР, преведени по сметка на Община Доспат, са извънбюджетни средства, са съобразени не само с показанията на свидетелите Д. и С., но и с разпоредбите на действалия към онзи момент Закон за общинските бюджети. Обстоятелството, че преведените от програма ФАР средства са били трансферирани от сметка в евро в левова сметка на [община] не променя техния характер на извънбюджетни средства. Съгласно чл.6 от Закона за общинските бюджети (отм.), приходната част на бюджетите на общините се формира от собствени приходи и държавни трансфери. Според чл.6, т.2 б.”г” от ЗОБ е допустим държавен трансфер за финансиране на разходи по програми, финансирани от Европейския съюз, но под формата на безлихвен заем от централния бюджет до възстановяването на средствата. Доказателства по делото за сключен договор за отпускане на безлихвен заем на [община] за финансиране от държавата по въпросната програма не се съдържат. В този смисъл посоченият в протеста чл.34, т.5 от ЗОБ е неотносим към настоящия казус, доколкото се отнася до отпускането на държавни целеви субсидии от републиканския бюджет на общините за изпълнение на национални, регионални и международни програми и проекти и за съфинансиране на програми и проекти на Европейския съюз, каквато субсидия с държавни средства по настоящото дело няма доказателства да е предоставяна. В допълнение следва да се отбележи, че с оглед характера на финансирането като извънбюджетно и установения механизъм за отпускане на средства за заплащането на дейностите по програмата (включително и по отношение на поддържаното обвинение относно изграждането на велоалея), подсъдимият Д. не е имал право на самостоятелна преценка за управление и стопанисване на средствата по сключения грантов договор. Паричните преводи на отделни траншове по сметка на общината са осъществявани след проверка на място от ИА на програма ФАР на изпълнение на дейностите, описани в протоколите обр.19, като при неизпълнение на част от договореното, сумите са подлежали на корекции. Разпореждането от страна на кмета за изплащане на средствата е осъществено след изпълнение на посочените условия и само с оглед изпълнение на дейности по договора. В заключение касационната инстанция счита, че с оглед приетите за установени факти, инстанционните съдилища са приложили закона правилно. Липсата на елементи от обективната страна на престъпленията по чл.219 и чл.311 от НК са довели закономерно до оправдаване на подсъдимия Д., а за подсъдимите Б., А. и Ж. - до невъзможност за прилагането на закон за по - леко наказуемо престъпление от въззивния съд. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 109 от 21.04.2016г., постановено по внохд № 502/14г. на Пловдивски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.