Р Е Ш Е Н И Е № 171 гр. София, 02.10. 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА При участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Костова т. д. №1728 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по предявени от Г. В. Х. от [населено място] искове по чл.47, ал.1, т.2, т.3 предл.2, т.5, предл.2 и т.6, предл.2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение на Арбитражния съд при Б. от 7.07.2016г. по М. №25/2015г. С решението Г. В. Х. е осъден да плати на „И. Мениджмънт К..”, дружество регистрирано на Б. под № 33.657В, сумата от 400 000 евро, представляваща задължение по договор за заем от 31.08.2007г., заедно с неустойка за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба 15.07.2015г. до окончателното плащане; сумата от 66 133.33 евро, представляваща възнаградителна лихва в размер на 6% годишно върху предоставената в заем сума за времето от 31.08.2007г. до 1.08.2014г., заедно с неустойка за забава в размер на законната лихва, считано от 15.07.2015г. ; сумата от 47 583.53 евро , представляваща неустойка за забава в размер на законната лихва върху предоставената в заем сума и възнаградителна лихва за периода от 2.08.2014г. до 15.07.2015г., както и сумите от 12 344.60 евро и 30 972 лв. разноски. Ищецът поддържа, че АС е нарушил принципа на диспозитивното начало, което представлява нарушение на обществения ред на Република България, основание по чл.47, т.3 предл.2 ЗМТА, като се е произнесъл по непредявен иск. Искът е предявен на основание Споразумение с дата 6.02.2014г., а ищецът е осъден да заплати сума на основание „ неформален договор за заем от 2007г.” Посоченото нарушение е формулирано като основание за отмяна и по чл. 47, т.5, предл.2 ЗМТА – произнасяне по въпроси, извън предмета на спора. Основанието за отмяна на арбитражното решение по чл.47, т.2 ЗМТА е мотивирано с произнасяне от АС при липса на арбитражно споразумение по иск на основание „неформален договор за заем от 2007г.”, доколкото неформалния договор за заем обективно няма как да съдържа писмено арбитражно споразумение. На трето място се поддържа основанието за отмяна по чл.47, т.3, предл.2 ЗМТА . Посочено е, че решаващият орган е отказал да обсъди представени от ищеца „И. Мениджмънт К..” в арбитражното производство писмени доказателства – имейл кореспонденция. Необсъждането на доказателства и доводи на страните, още повече при допуснато от АС процесуално нарушение да приеме с определение доказателствата в съдебно заседание, според ищеца представлява грубо нарушение на принципа на състезателност и води до противоречие с обществения ред. На второ място посоченото нарушение е определено като нарушение на договорната процедура по ЗМТА и Правилника на Б., които задължават решаващият орган да обсъди доводите на страните и доказателствата по делото – основание по чл. 47, т.6, предл.2 ЗМТА. На следващо място – т.4, ищецът се позовава на основанието по чл.47, т.3, предл.2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, доколкото решаващият орган е нарушил принципа на състезателното начало, принципа на равенство на страните и диспозитивното начало, като е основал решението си на аргументи, които не са заявени в хода на процеса. В допълнителна молба ищецът квалифицира това нарушение като такова по чл.47, т.6, предл.2 ЗМТА. В т.5 на исковата молба се поддържа нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в процеса и лишаване на ищеца от решаване на спора от безпристрастен съд, с оглед на искането за отвод на член от състава на арбитражния орган, постановил решението, поради наличие на основателни съмнения за пристрастност основани на служебна връзка между него и упълномощеният от ответното дружество адвокат– ищец по иска, основание за отмяна по чл.47, т.3 ЗМТА, квалифицирано като основание за отмяна по чл.47, ал.1, т.6, предл.2 ЗМТА в представената по делото допълнителна молба. Молбата за отмяна на арбитражното решение се поддържа в открито съдебно заседание. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът „И. Мениджмънт К..” аргументира становище, че при постановяване на арбитражното решение от АС при Б. не са допуснати посочените в исковата молба нарушения, които да са от естество да опорочат арбитражното производство. Позовава се на отмяната на т.3 на чл.47 ЗМТА с ДВ бр. 8 от 24.01.2017г., с искане предявените искове на това основание да се оставят без разглеждане или да се отхвърлят като неоснователни. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, както и тези, които дружеството е сторил пред съда по обезпечението по повод защитата и запазване на даденото обезпечение срещу молбите на ищеца за неговата отмяна, предявени след образуваното настоящо производство. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Молбата е подадена в срока по чл.48, ал.1 ЗМТА. По основателността на предявените искове: Искът за отмяна на решението на АС при Б. на основанието по чл.47, т.5, предл.2 от ЗМТА е неоснователен. Ищецът извежда твърдението си, че решаващият орган се е произнесъл по въпроси извън предмета на спора и по непредявен иск от основанието на иска, като твърди, че в исковата молба е посочено като основание на претенцията „споразумение от 2014г.”, а АС е разгледал иск на основание „неформален договор за заем”. При постановяване на решението АС при Б. се е произнесъл по предмета на спора, с който е сезиран. В исковата молба ищецът подробно е изложил фактите и обстоятелствата, на които основава претенциите си срещу ответника. В Раздел І на исковата молба ясно е посочено, че на 31.08.2007г. ищцовото дружество, съобразно указанията на ответника по иска Г. Х., е извършил паричен превод в размер на 500 000 евро по посочената в тристранно подписаното Споразумението от 6.02.2014г. банкова сметка, от която сумата от 400 000 евро е предоставена като заем. Посочено е също, че в Споразумението са уредени условията за ползването и за връщане на заема. Посочена е датата на предоставяне на заема 31.08.2007г.; банката, чрез която е извършен превода; твърдение, че ответникът е потвърдил волеизявлението си за сключения договор за заем в чл.1 на Споразумението, т.е. въведени са фактите по твърдението, че исковата сума се претендира на основание реален договор за заем, плащането по който е извършено преди сключването на споразумението от м.2.2014г. На основание на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и петитума на иска, АС е приел, че е сезиран с три обективно, кумулативно съединени осъдителни искове – за заплащане на дължима сума по договор за заем от 400 000 евро, по иск за възнаградителна лихва върху главницата и по иск за неустойка за забава, по които се е произнесъл с решението си. От приетите за установени факти, решаващият орган е извел правните си изводи, че споразумението от 6.02.2014г. няма значението на пораждащ заемно правоотношение юридически факт, а има доказателствено значение за датата на сключване на договора за заем и условията, при които е сключен. Следователно, след като решаващият орган не се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от страните защита, релевираното основание за отмяна на арбитражното решение е неоснователно. Неоснователен искът по основанието по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Компетентността на АС при Б. е уговорена в чл. 6 на Споразумението от 6.02.2014г. В Арбитражната клауза изрично е посочено, че всички спорове между страните, породени от този договор или отнасящи се до него, вкл. в отношенията във връзка с цитирания банков превод, дори когато тези отношения не могат да се квалифицират на договорно основание, ще се решават от АС при Б., съобразно неговия правилник. Договорът е подписан от двете страни и е породил обвързващото си действие, с произтичащите за това права и задължения. Налице е валидно процесуално споразумение, сключено в писмена форма, което обхваща спорът, с който е сезиран АС при Б.. От съдържанието на арбитражната клауза е видно, че страните са уредили компетентност на АС при Б., за разрешаване на възникнали между страните спорове, във връзка с банковия превод, дори когато сумата се претендира на извъндоговорно основание. Неоснователен е искът по чл.47, т.6, предл.2 ЗМТА. Според цитираната разпоредба, арбитражното решение може да бъде отменено, ако страната, която иска отмяната докаже, че образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура не е съобразено със споразумението на страните, а ако такова липсва или противоречи на повелителни разпоредби на този закон - когато не са приложени нормите на ЗМТА. Посочената хипотеза се отнася не за всяко процесуално нарушение при разглеждане на делото и постановяване на арбитражното решение, а само за конкретно посоченото, което е свързано със съобразяването на арбитражната процедура със закона и постигнатото между страните споразумение. В арбитражната клауза страните са уговорили арбитражното производство да се проведе по правилника на АС при Б., което е спазено от решаващия орган, видно от протоколите на проведеното арбитражно производство. Решаващият състав е уведомил страните, че в случаи, когато Правилника на АС при Б. не съдържа правила, ще се прилагат нормите на ГПК. В случая ищецът като реливира това основание за отмяна на арбитражното решение, излага аргументи за допуснати от АС процесуално нарушение, отнасящи се до пропуск на АС да приеме доказателства по делото. Посоченото не е основания за отмяна на осн. чл.47, т.6, предл.2 ЗМТА. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, съдебната проверка в производството по отмяна по реда на чл.47 ЗМТА не включва преценка за допуснати процесуални нарушения по смисъла на ГПК или неправилно прилагане на материалния закон. В случая АС е мотивирал решението си като е обсъдил доказателствата по делото, обсъдил е доводите на страните, а доколкото е пропуснал в съд.заседание да приеме представени от ищеца имейл документи АС е приел, че не от значение за спора, поради което не е намерил за необходимо да възобнови производството по делото. В исковата молба не е въведен порок за неспазване на процедурата по чл.47, ал.1, т.6, предл. 2 ЗМТА по т.4 от исковата молба, поради което настоящият състав не се произнася по това въведено основание с допълнителната молба от м.05.2017г. . Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр. 8/2017 г./ е изменена разпоредбата на чл. 47 ЗМТА, като е отменено основанието по т. 3 - противоречие на арбитражното решение на обществения ред. Тази норма е процесуалноправна и следва да намери приложение към заварените производства по чл. 47 ЗМТА. Неоснователно е позоваването на параграф 6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК бр.8/2017г., доколкото настоящото производство е исково по реда на чл.47 ЗМТА, а не арбитражно. Поради това поддържаното от ищеца основание за отмяна по чл. 47, т. 3 ЗМТА в т.1, т.3, т.4 и т.5 на исковата молба не се разглежда. По разноските: Неоснователно е искането за присъждане на направените от ответника по иска разноски, направени по повод на защита за запазване на даденото от ищеца обезпечение. От представените със списъка за разноски съдебни актове не може да се направи извод, че до приключването на съответното производство, дружеството е представило на съда документ за направени разноски. В случая ВКС съобрази т.11 от ТР №6/6.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в която е дадено разяснение, че страната трябва да заяви и представи доказателствата си за направените по делото разноски до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Ответникът по молбата претендира разноски за настоящото производство в размер на 40 000 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.10.2016г. Представена е фактура и извлечение от сметка за извършения превод. Настоящият състав като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че на ответника ще следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 30 000 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г. В. Х. от [населено място] искове по чл.47, ал.1, т.2, т.5, предл.2 и т.6, предл.2 от ЗМТА и по чл.47, т.3 ЗМТА отм. за отмяна на арбитражно решение на Арбитражния съд при Б. от 7.07.2016г., постановено по М. №25/2015г. ОСЪЖДА Г. В. Х. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на „И. Мениджмънт К..”, дружество регистрирано на Б. под № 33.657В, разноски в размер на 30 000 евро. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.