8 Р Е Ш Е Н И Е № 156 гр. София, 30.11.2010 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова Емилия Василева при участието на секретаря София С., като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 69 по описа за 2010г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Е. И.” ЕООД, гр. Варна чрез процесуалния му представител адв. С. К. срещу решение № 297 от 02.11.2009г. по в. т. дело № 685/2009г. на Апелативен съд Пловдив, 2 състав, с което е отменено решение № 144 от 31.03.2009г. по т. дело № 448/2007г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Б.” ООД, с. В., обл. П. против „Е. И.” ЕООД, гр. Варна иск и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 50 000 лв., частично предявена от сумата 100 325 лв., представляваща обезщетение за ползване на „Л. за вакуум опаковане Varivac Optimus” за периода 01.12.2005г. - 01.08.2007г. по договор № 7/14.02.2006г., както и сумата 6 740 лв. – разноски пред двете инстанции. Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради това, че съдът е разгледал непредявен иск, и за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно съдебният състав е приел, че между страните не е налице спор относно фактическите отношения. Касаторът поддържа становище, че заключението на тройната експертиза не е следвало да бъде приемано по делото, респективно кредитирано, поради това че вещите лица не са отговорили на поставената им задача. Релевира доводи за необоснованост на извода, че процесната машина е доставена на ответното дружество на 29.11.2005г., тъй като декларацията от износителя Вариовак е подписана на 09.02.2006г., машината е изнесена за „Б.“ ООД на 22.02.2006г., фактурата е от 26.01.2006г. и в нея е отразено, че поръчката от ответника е от 28.11.2005г. Прави оплакване, че при изчисляване на обезщетението на база амортизационни отчисления решаващият съдебен състав не е съобразил, че машината не е дълготраен материален актив, а стока, поради което не би могла да бъде амортизуем актив, както и че същата не е нова, а преди доставката е била употребявана. Не е ясно какво приема съдът – дали се касае до финансов лизинг или до продажба на изплащане. Касаторът моли решението да бъде обезсилено, евентуално отменено. Ответникът „Б.” ООД, с. В., община К. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивният съд е извършил анализ на фактическите отношения между страните и към тях е подвел относимите правни норми, поради което е направил обоснован извод за наличие на договор за продажба на изплащане, който впоследствие е прекратен по взаимно съгласие. Счита, че размерът на обезщетението за ползване на машината е определен обективно и правилно съобразно нормата на амортизация, интензивността на изхабяване, нормата на печалба. Прави възражение, че е недопустимо в касационната жалба ответникът по иска да оспорва съдържанието на подписания протокол за момента на фактическото получаване на машината, за което не е имало спор. Ответникът моли въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 322/02.06.2010г. по т. дело № 69/2010г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправни въпроси относно базата за определяне на обезщетението за ползване на машина при развален договор за продажба на изплащане. Въззивният съд е приел, че между страните са възникнали правоотношения по договор за продажба на изплащане на един брой „Л. за вакуум опаковане Varivac Optimus” по чл. 335 ТЗ, с уговорка собствеността върху вещта да премине върху купувача с плащане на последната вноска от разсроченото плащане. Установил е, че продавачът е предал владението на вещта на купувача преди плащане на цялата договорена сума с протокол на 01.12.2005г., купувачът е ползвал линията за периода от 02.12.2005г. до 01.08.2007г., както и че договорът е прекратен по взаимно съгласие, тъй като купувачът е върнал линията на продавача с приемо-предавателен протокол от 02.08.2007г. и липсва волеизявление от изправната до неизправната страна по смисъла на чл. 87 ЗЗД, въпреки че купувачът не е заплатил нито една от дължимите вноски. Решаващият съдебен състав е изложил съображения за дължимостта на обезщетение за времето на ползване на вакуум – опаковъчната машина на основание чл. 335, ал. 3 ТЗ за периода от сключване на договора до връщане на владението. По отношение на размера на обезщетението въззивният съд е приел, че процесната машина съобразно Закона за корпоративното подоходно облагане е данъчно амортизуем актив, като такъв за него има определена годишна данъчна амортизационна норма, независимо от интензивността на работа и за 608 дни ползване машината е намалила своята стойност. Поради това е направен извод, че е справедливо размерът на обезщетението да се определи на база създадените амортизационни норми от законодателя, а именно за база да се използват амортизационните отчисления, които се начисляват за този вид машини и съоръжения. В този смисъл въззивната инстанция е възприела заключението на тройната съдебно-техническа експертиза. Неоснователен е доводът на касатора за недопустимост на въззивното решение поради разглеждане на непредявен иск. За съда съществува задължение да определи правното основание на иска въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства и заявеното искане, петитума на исковата молба и да разгледа и се произнесе по предявения иск. В конкретния случай Пловдивски апелативен съд е дал правилна правна квалификация на заявената претенция, изхождайки от твърдените обстоятелства и направеното искане. Решаващият съдебен състав, анализирайки процесния договор и разграничавайки разликите между договора за лизинг и договора за продажба на изплащане, е направил законосъобразен извод, че сключеният между страните договор има характеристиката на търговска продажба на изплащане. Продажбата на изплащане е такава продажба, при която задължението на купувача за плащане на цената е разсрочено във времето. Възможно е при този вид търговска продажба страните да уговорят запазване на собствеността /pactum reservati domini/. Когато преминаването на собствеността е отложено до плащането на последната вноска, транслативният ефект на продадената на изплащане вещ настъпва за купувача след като изплати изцяло цената. При покупко-продажбата на вещ на изплащане с клауза за запазване на собствеността преминаването на собствеността и преминаването на риска са разграничени, като правилото „рискът се носи от собственика” /res perit domino/ не намира приложение. Договорът за лизинг е договор за ползване на вещ, а не прехвърлителна сделка, за разлика от договора за покупко-продажба. При финансовия лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Разпоредбата на чл. 342, ал. 3 ТЗ дава възможност страните да уговорят лизингополучателят да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му, като в този случай лизинговият договор /в двете му разновидности – оперативен и финансов/ съчетава елементи на договор за наем и договор за покупко-продажба. В настоящия случай сключеният между ищеца и ответника договор има характер на договор за търговска продажба на изплащане, тъй като предметът му е продажба на един брой „Л. за вакуум опаковане VARIVAC Optimus”, уговорени са цената, начина на плащане, гратисен период, разсрочено плащане на равни месечни вноски, периодът на плащане с начален и краен срок, прехвърлянето на собствеността след изплащане на цената изцяло и преминаването на риска. Предвид изложените съображения и с оглед инвокираните в исковата молба факти и обстоятелства и заявения петитум, правилно въззивната инстанция е квалифицирала иска по чл. 335, ал. 3 ТЗ и е установила наличието на правоотношения по договор за продажба на изплащане на един брой „Л. за вакуум опаковане Varivac Optimus” с уговорка преминаване на собствеността върху купувача с плащане на последната вноска от разсроченото плащане. Релевантните материалноправни въпроси, обусловили допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, се отнасят до базата за определяне на обезщетението за ползване на машина при развален договор за продажба на изплащане. Разпоредбата на чл. 335, ал. 3 ТЗ урежда правото на продавача на обезщетение при разваляне на договора за продажба на изплащане, но не и вида и границите на вредите, които подлежат на обезщетение. ВКС, ТК, състав на Второ отделение е имал възможност в решение № 441 от 05.06.2008г. по т. дело № 289/2007г., постановено по реда на чл. 218а, б. „б” и сл. от ГПК /отм./, да изрази становище, че при разваляне на договора за продажба на изплащане поради неизпълнение от купувача продавачът може да претендира възнаграждение за ползването на вещта, което има характер на наем на вещта, за периода, през който продавачът е бил лишен от тази облага до разваляне на договора, респективно до възстановяване на владението върху вещта. Според разбирането на Пловдивски апелативен съд, изразено в обжалваното решение, процесната машина съобразно Закона за корпоративното подоходно облагане е данъчно амортизуем актив, като такъв за него има определена годишна данъчна амортизационна норма, независимо от интензивността на работа, и за времето на ползване машината е намалила своята стойност, поради което размерът на обезщетението следва да се определи на база създадените амортизационни норми от законодателя, а именно на база амортизационните отчисления, които се начисляват за този вид машини и съоръжения. Настоящият съдебен състав възприема за правилно първото становище. Естествена последица на развалянето на договора е връщане от страните на разменените престации, което в случая е направено с връщане на машината от ответника на ищеца. До възстановяване на владението върху линията за вакуум опаковане от купувача на продавача купувачът по сключения договор се е ползвал от вещта. Неговото правно положение е сходно с това на наемателя, поради което дължи обезщетение за ползването, което има характер на наем на вещта. Размерът на възнаграждението за ползване на машината следва да се определи на база размера на средния пазарен наем за такъв вид машина съобразно търсенето и предлагането, за периода от момента на предаването й за експлоатация на купувача до връщане на владението на продавача. Амортизациите се начисляват върху такъв актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от търговското дружество за целите на производството или доставката на стоки или услуги, или за отдаване под наем на други лица, или за административни цели. Възнаграждението за ползване на вещта би могло да се изчисли на база създадените от законодателя амортизационни норми, амортизационни отчисления, които се начисляват за този вид машини и съоръжения, само в хипотезата, ако съществува обективна невъзможност за определяне на размера на средния пазарен наем поради липса на търсене и предлагана на такъв вид машини. В последния случай, независимо от обстоятелството, че амортизационните отчисления се начисляват за дълготрайни материални активи, каквато не е процесната машина, тъй като е купена с цел продажба, което обуславя характера й на стоково-материален запас, амортизационните норми могат да се ползват за база при определяне размера на обезщетението, поради това, че същите отчитат изхабяването на вещта, срокът на нейната годност и очакваните от нея приходи, т. е. икономическата изгода. Възможно е при ползването на вещта същата да бъде увредена, поради което купувачът в хипотезата на чл. 335, ал. 3 ТЗ дължи и обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването на вещта. Такъв иск обаче не е предявен, което изрично е посочено на стр. 3 от исковата молба. Неоснователен е релевираният довод за необоснованост на извода, че процесната машина е доставена на ответното дружество на 29.11.2005г. и че същата е ползвана през периода от 02.12.2005г. до 01.08.2007г. Обстоятелството, че ищецът е придобил собствеността върху машината в края на м. януари 2006г. с издаването на фактура 037/vk от 26.01.2006г. и разписка за продажба на стоки евро 1 № L 546292, не опровергава факта, че машината е предоставена на ответника по исковата молба в края на м. ноември 2005г. В търговския и гражданския оборот е допустимо вещта да бъде предоставена във фактическо държане/владение на бъдещия съконтрахент по сделката за продажба с оглед преддоговорните правоотношения между страните, какъвто е процесният случай, и впоследствие да бъде прехвърлена собствеността. Крайният извод на въззивния съд за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на купувача за заплащане на обезщетение на продавача на основание разпоредбата на чл. 335, ал. 3 ТЗ е правилен. Налице е пълно неизпълнение на договора от страна на купувача поради неплащане на уговорената цена. Неизпълнението на основното задължение на касатора и предложението на последния да заплаща наем вместо цената на вакуум – опаковъчната машина е мотивирало ищецът - продавач да поиска връщане на машината и заплащане на обезщетение за ползването й в размер 77 000 лв. без ДДС. Поради обстоятелството, че връщането на даденото по сключен договор за продажба на вещ на изплащане и обезщетението за ползване на вещта – предмет на договора представляват последици на разваляне на договора за продажба на изплащане съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 335, ал. 3 ТЗ във връзка с чл. 87, ал. 1 ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че заявеното от ищцовата страна искане за връщане на вакуум – опаковъчната машина поради неплащане на цената и за заплащане на обезщетение за ползването й представлява изразяване на воля за разваляне на договора поради неизпълнение на основно задължение на купувача. В посочения смисъл са неправилни съображенията на въззивната инстанция, че се касае до прекратен договор по взаимно съгласие. Доброволното предаване владението на машината с протокола от 02.08.2007г. не установява прекратяване на договора по взаимно съгласие. Поради обстоятелството, че в протокола изрично е описано състоянието на машината при връщането й на продавача, но не е изразено волеизявление от страните относно уреждане на отношенията във връзка с констатираните повреди, нито относно направеното от ищеца искане за заплащане на обезщетение за ползване, настоящият съдебен състав намира, че страните не са уредили задълженията си във връзка с ползването на вещта и констатираните с протокола щети. Поради изложените съображения обжалваното въззивно решение е неправилно и същото следва да бъде отменено. Настоящият съдебен състав не би могъл да постанови друго решение по съществото на спора, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, което обуславя връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото за правилното решаване на спора от фактическа страна е необходимо да се съберат доказателства /заключение на съдебно-техническа експертиза/ за размера на средния наем за процесния вид машина съобразно търсенето и предлагането, за периода от момента на предаването й за експлоатация на купувача до връщане на владението на продавача. С оглед изхода на делото разноски с настоящото решение не се присъждат, а същите следва да бъдат отчетени и присъдени от въззивния съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 297 от 02.11.2009г. по в. т. дело № 685/2009г. на Апелативен съд Пловдив, 2 състав. ВРЪЩА делото на Апелативен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.