4 Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр. София, 16 март 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева, при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1856 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.2 и сл. от НПК. Постъпили са касационен протест от прокурор от Софийска градска прокуратура и касационна жалба от частния обвинител О. И. чрез повереника му адв.М. С. против въззивна присъда № 200/10.07.2014 г. постановена по ВНОХД № 1556/2014 г. по описа на Софийски градски съд. В протеста и жалбата, както и в допълненията към тях са изложени напълно идентични доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, които от своя страна са довели до неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че е направен непълен и едностранчив анализ и превратна оценка на доказателствата. Това е довело до изграждане на вътрешното убеждение на въззивния съд, което не се основава на изискването за пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото. Следствие на това е нарушен и материалния закон, тъй като според представителите на държавното и на частното обвинение подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му във вина престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1от НК. Претендира се възивният съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на градския съд. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа изцяло така депозирания касационен протест и моли присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на въззивната инстанция за отстраняване на нарушенията на материалния и процесуалния закон. Частният обвинител О. И. не се явява в съдебно заседание, но чрез повереника си адв.С. поддържа депозираната жалба, като счита че и протестът е основателен. Подсъдимият В. С. лично и чрез защитника си адв.А. моли протестът и жалбата като неоснователни да бъдат отхвърлени, а присъдата на градския съд като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Касационният протест и жалба са подадени в срока предвиден в чл.350 ал.2 от НПК, от процесуално легитимирани страни по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, а разгледани по същество са и ОСНОВАТЕЛНИ. С Присъда от 04.11.2013 г., постановена от РС – София по НОХД № 11150/2012 г. подсъдимият В. Г. С. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 ал.1 и вр. с чл. 54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТСВОБОДА, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. В тежест на С. са възложени и направените по делото разноски в размер на 1 430 лв. По жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД № 1556/2014 г. по описа на Софийски градски съд. С Присъда № 200/10.07.2014 г. постановена по същото дело е отменена първоинстанционната присъда и вместо нея В. С. на основание чл.304 от НПК е признат за невинен и е оправдан по така повдигнатото му обвинение по чл. 210 ал.1 т.5 вр. с чл.209 от НК. Без провеждането на допълнително съдебно следствие въззивният състав е счел, че фактическите констатации на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване са направени в разрез със събраните по делото доказателства и е направена погрешна интерпретация на установените чрез способите предвидени в НПК факти, относими към наличието на престъпление и участието на подсъдимия в неговото извършване, като е достигнал до противоположния извод на районния съд, обективиран в присъдата, предмет на настоящата касационна проверка. Този извод не се споделя от касационния състав. Действително в конкретния казус са налице две групи свидетели, които условно биха могли да бъдат разделени като такива, които подкрепят съответно обвинението или защитата. Основният въпрос, на който в случая предходните инстанции са дължали отговор, е дали подсъдимият е отправил предложение към свидетеля И. за закупуване на двата процесни автомобила марка „К.” или не. При отговора му въззивният съд е изложил доводи защо кредитира показанията на свидетелите, които подкрепят тезата на защитата, но те са неверни, тъй като противоречат на логическото тълкуване на събраните по делото доказателства. По делото е безспорно установено, че частният обвинител – свидетелят И. е взел заем от 20 000 лв. от [фирма] и е привел сумата от 19 098 лв. по посочената му от подсъдимия сметка на [фирма], като изрично е отбелязал основанието за плащане – „закуп. на авт. по прекрат. договори на Е. О. с Б. № К. и № К.”. Към момента на извършеното плащане, а и в последствие няма причина да има съмнения в посоченото основание за извършения банков превод. Ако свидетелят И. е искал, както твърди подсъдимия, а е приел и градският съд, с направения превод да намали задължението на управляваното от съпругата му дружество [фирма], то той е могъл необезпокояван от никого на стори това. На второ място, нелогично е свидетелката У. да прекрати едностранно договора за лизинг на процесните автомобили, същевременно с това да подпише запис на заповед за сумата от 23 967 евро, без каквато и да била насрещна престация от лизинговото дружество или обещание за такава. Не на последно място, ако бъде възприето становището на въззивния състав, то в мотивите липса и разумна аргументация за представения от частния обвинител неподписан от подсъдимия договор за покупко-продажба. Според касационния състав в случая подсъдимият е създал невярна представа в свидетеля И., че действително ще му продаде в качеството на физическо лице процесните два автомобила и то на посочената цена от 19 098 лв., което го е мотивирало да извърши акта на имуществено разпореждане, превеждайки по сметка на лизинговото дружество поисканата сума. Без предварителното мотивиране на пострадалия и последвалото поддържане на заблуждението, в което той е бил въведен от подсъдимия, не би се стигнало до извършване на направения превод по сметка на [фирма]. В случая подсъдимият е използвал заблуждението, в което е въвел частния обвинител, за да намали дължимите по договорите за лизинг средства на [фирма], представлявано и управлявано от съпругата на пострадалия, с което е настъпила непровомерна облага за управляваното от С. дружество, т.е. така приетите за установени по делото фактически положения, включително и от въззивния състав разкриват типичен случай на измама. При тези установени обстоятелства по чл.102 от НПК постановената оправдателна присъда е лишена от фактическо и правно основание. Наред с гореизложеното следва да се посочи, че при формиране фактическите констатации относно обстоятелствата от предмета на доказване доказателствените източници не са проверени и оценени съгласно разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, като въззивният съд е нарушил правилата на формалната логика. В този смисъл състоятелни са доводите за едностранна и превратна оценка на доказателствата. При наличието на противоречие в показанията на така формиралите се две групи свидетели въззивният съд не е подложил на обективен анализ приложените по делото писмени доказателства, които имат в случая решаващо значение за правилната оценка на доказателствения материал в съвкупност. С оглед на гореизложеното касационният състав е на становище, че в случая са били нарушени процесуалните права на прокурора и на частния обвинител да поддържат и доказват обвинението. Това дава основание на касационният състав да приеме, че при постановяването на въззивната оправдателна присъда следствие на допуснатите съществени процесуални нарушения неправилно е приложен и материалния закон съобразно установените факти. Допуснатите нарушения налагат отмяна на въззивната присъдата и връщане делото на същия съд за ново разглеждане, поради което и на основание чл.354 ал.3 т.2 и т.3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ възиввна Присъда № 200/10.07.2014 по ВНОХД № 1556/2014 г. по описа на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: