Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е     № 255     София  29.06. 2010 г.       В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско   отделение,  в съдебно заседание на седемнадесети март, две хиляди и десета година в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова                            ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова                                                      Светла Димитрова   При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 5342/2008 г.   Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Хеброс В. ” А. гр. С., подадена чрез адв. Ц адв. Бабачев, срещу въззивно решение № 3 от 10.06.2008 г. по гр. дело № 1007/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 9.07.2007 г. по гр.д. № 243/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Й. Т. Т. сумата 12 012 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място от 1315 кв.м., ПИ № 2* по ПУП та гр. С. за периода м. август 2000 г. до 5.10.2004 г., както и сумата 1425 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на общата застроена площ от 668 кв.м. от имота за периода 6.10.2004 г. до 18.04.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата Й. Т. Т. и третото лице помагач- О. С. не са изразили становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С определение № 437 от 14.04.2009 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос за необходимостта на бъде установено по безспорен начин неоснователното разместване на блага от имуществената сфера на ищеца към тази на ответника, доколкото облагодетелстване на ответника като ползувател на реституиран по ЗВСОНИ имот за сметка на ищеца би било налице само ако същият не установява наличие на законни права върху сградите. Въпросът се поставя с оглед приетото от въззивния съд, че за жалбоподателят не съществува право да ползва застроената част от реституирания терен и дължи обезщетение. В представените решения е прието, че за частта от реституирания имот, върху която са построени след национализацията сгради, които не подлежат на реституиране, правоимащите по реституцията не могат да претендират заплащане на обезщетение за ползването им, тъй като това ползване не е без основание, а е съобразно правилото на чл.64 ЗС. По поставения въпрос съдът в настоящия състав възприема разрешението дадено в решение № 22 от 2.02.2003 г. по гр.д. № 2887/2001г. на ВКС, ІV г.о., решение № 99 от 5.04.1999 г. по гр.д. № 963/98 г. на ВКС, петчленен състав и решение № 1* от 23.08.1995 г. по гр.д. № 1519/1995 г. на ВКС, ІV г.о., че не се дължи обезщетение за ползването на частта от реституиран терен върху който след национализацията на имота са построени нови сгради. След реституцията държавата, респ. държавното предприятие има статута на суперфициарен собственик и следва да се ползва от терена под тях съгласно чл.64 ЗС, като не дължи обезщетение за това ползване. При така даденият отговор на поставения въпрос по жалбата на “ Хеброс В. ” А. , гр. С. намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Й. Т. Т. сумата 12 012 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място от 1315 кв.м., ПИ № 2* по ПУП на гр. С. за периода м. август 2000 г. до 5.10.2004 г., както и сумата 1425 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на общата застроена площ от 668 кв.м. от имота за периода 6.10.2004 г. до 18.04.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, Пловдивският апелативен съд е приел, че върху реституирания на наследници на Н. Р. , Т. Р. и Т. Р. недвижим имот от 1315 кв.м., нанесен в кадастралния план на гр. С. като имот пл. № 2* попадат 270 кв.м. от застроената площ на масивна двуетажна сграда, масивна сграда със стаи за работниците, със застроена площ 336 кв.м. и 62 кв.м. от застроената площ на масивна сграда, представляваща спиртоварна, или общо застроената площ е 668 кв.м. Съобразно заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза е приел , че за периода 1.08.2000 г. до 5.10.2004 г. за застроената част дължимото от дружеството обезщетение е в размер на 33 511 лв., а за незастроената част- 9 732 лв. Обезщетението, съответстващо на правото на собственост на ищцата върху терена- 1/3 ид.ч. е изчислил на 12 012 лв. и в този размер искът е уважен. По предявеният иск за заплащане на обезщетие за лишаване от ползване на застроената част от терена за периода 6.10.2004 г. до 18.04.2005 г. въззивният съд е приел, че се дължи обезщететие, тъй като постройките, собственост на дружеството, попадащи върху реституираната част от имота и заемащи 668 кв.м. са незаконно построени и не е установена възможност за узаконяемост, поради което ответното дружество няма качеството на суперфициар по см. на чл.64 ЗС. Затова дължи обезщетение на собствениците на реституирания имот съгласно чл.73 ЗС, и е уважил същият в размер на сумата 1 425 лв. Решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон. Установено е по делото, че одържавяването на имота е извършено по Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино. С влязло в сила реиение по гр.д. № 1488/2003 г. на Пловдивския окръжен съд е прието за установено по отношение на дружеството, че ищцата и останалите наследници на бившите собственици на имота са собственици на 5/6 ид.ч. от дворно място, цялото от 1315 кв.м.-част от УПИ *Винпром в кв.137 по плана на гр. С. и дружеството е осъдено да предаде владението. С влязлото в сила решение по иска за собственост е установена активната и пасивна легитимация на страните- качеството на ищците на наследници на национализирани собственици по посочения в чл.2, ал.1 ЗВСОНИ национализационен закон и на ответника държащ имота като еднолично дружество, образувано по чл.61 ТЗ, въз основа на общинско имущество, впоследствие преобразувано в акционерно дружество и наличието на третата предпоставка за възстановяването му, а именно съществуването му до размера в който е бил отчужден, за да настъпи реституционният ефект по силата на закона. Построените след национализацията сгради не се обхващат от реституцията, тъй като тя визира само размера на одържавеното имущество, наличен към влизане в сила на ЗВСОНИ. Върху построените след национализацията сгради държавата запазва правото си на собственост, като собствеността й върху построеното ще бъде аналогична на суперфициарния собственик, който държи притежаваните сгради върху чужд имот. Без значение за правото на собственост върху построените след национализацията от държавата сгради е дали строителството е извършено с надлежни строителни книжа. Основанието на заявената претенция на ищцата е облагодетелствуването на ответника като ползувател без основание на реституирания имот за процесните периоди със спестения пазарен наем, от който е била лишена, като собственик на 1/3 ид.ч. от същия. Независимо от уважаване на иска за собственост по отношение на терена на национализирания имот, за частта застроена със сгради, собственост на държавата, предоставени с решение № 165 на Министерския съвет от 26.07.1990 г. на Общински народен съвет гр. С., обезщетение за ползване не се дължи, тъй като то не е без основание, а с оглед правото на ответното дружество да държи тези сгради, като суперфициар в чужд имот, както и да ползва част от незастроената част от терена, необходима за ползването на новопостроените сгради, съгласно разпоредбата на чл.64 ЗС. В случай въззивният съд не е разгледал правоотношенията между страните с оглед разпоредбата на чл.64 ЗС, което е налагало назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да определи необходимите за ползване на сградите части от терена. Това налага с оглед разпоредбата на чл.293 ГПК въззивното решение да се отмени и делото върне на същия съд за извършване на нови съдопроизводствени действия. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение каква част от терена е необходима за ползването на сградите и едва след определянето й съдът ще следва да прецени основателността на претенциите на ищцата за заплащане на обезщетение за останалата свободна площ, с оглед и на данните за наличие на съсобственост върху терена. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,   Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение №3 от 10.06.2008 г. по гр. дело № 1007/2007 г. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: