Ключови фрази
Частна касационна жалба * охранително производство * установяване на факти * официален свидетелстващ документ


2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 310


София, 08.05.2014 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 2396 по описа за 2014 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. С. срещу определение № 566 от 24.02.2014 г. по ч. гр. д. № 172 по описа за 2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 246 от 7.01.2014 г. по гр. д. № 11097 по описа за 2013 г. на Бургаския районен съд за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение противоречи на практиката на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните. Счита, че съществува противоречива практика на съдилищата по въпроса дали молителят има правен интерес да установи по реда на чл.542 и сл. от ГПК, че са му предоставени земи по реда на Постановление № 26 от 23.04.1987 г. на МС и ОФ. Смята, че въпросът за приложимостта на производството по чл.542 и сл. от ГПК по отношение установяването на факта за предоставеното, но прекратено по силата на параграф 1, ал.1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ право на ползване върху гори и земи от държавния горски фонд е от значение за точното прилагане на чл.24, ал.2, т.2 от ППЗВСГЗГФ и за развитието на правото. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд по повдигнатите от него въпроси, да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното по допускането на касационно обжалване на определението на Бургаския окръжен съд:
С. С. е изложил в молбата си до Бургаския районен съд, че по Постановление № 26 от 23.04.1987 г. на МС и ОФ/ДВ, бр.37 от 1987 г./ му е предоставен за лично ползване имот, попадащ в горска територия-м.„Ала тепе”, отдел № 246 „н”, за което притежава удостоверение № 807 от 21.08.1985 г. Въз основа на удостоверението той е подал молба на основание параграф 29 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ за оценка на имота, но комисията по параграф 29 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ не се е произнесла по искането му. Причината затова била липсата на посочване в удостоверението, че предоставянето на имота е станало по силата на актовете, изброени в параграф 63 от ПЗР към ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Тъй като в архива на ДГС-Бургас не се съхраняват документите за предоставянето на земи по силата на Постановление № 26/1987 г., той е поискал от съда да установи факта на предоставянето на имота на основание това постановление по реда на чл.542 от ГПК. Бургаският районен съд е прекратил производството като недопустимо, а с обжалваното определение Бургаският окръжен съд е потвърдил прекратяването на делото. Съдилищата са приели, че не всеки факт с правно значение може да се установява по този ред, а само факт, за чието удостоверяване законът задължително е предвидил да се съставя официален документ. Понеже в Постановление № 26/1987 г. съставянето на такъв официален документ не е предвидено, не е допустимо молителят да установява факта по реда на чл.542 от ГПК. Изводът на съдилищата отговаря на практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 415 от 9.07.2003 г. по ч. гр.д. № 279/2003 г. на ІV ГО на ВКС, определение № 481 от 20.10.2011 г. по ч. гр.д. № 463/2011 г. на І ГО на ВКС и определение № 327 от 26.06.2012 г. по ч. гр.д. № 271/2012 г. Противното разбиране относно допустимостта на подобна молба е застъпено в представеното от касатора необжалваемо решение № 166 от 08.02.2013 г., постановено по гр.д. № 6753 по описа за 2012 г. на Бургаския районен съд. С решението е прието, че молба за съставяне на такова удостоверение е допустима и е признато за установено, че на молителя е предоставено право на ползване върху недвижим имот на основание Постановление № 26 от 1987 г. Налице е противоречива съдебна практика, поради което определението на Бургаския окръжен съд трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване настоящата инстанция приема следното:
Изводът на Бургаския окръжен съд в обжалваното определение съответства на практиката на ВКС, съдържаща се в определение № 415 от 9.07.2003 г. по ч. гр.д. № 279/2003 г. на ІV ГО на ВКС, определение № 481 от 20.10.2011 г. по ч. гр.д. № 463/2011 г. на І ГО на ВКС и определение № 327 от 26.06.2012 г. по ч. гр.д. № 271/2012 г. Според тази практика производството по чл.542 от ГПК е допустимо само тогава, когато съставянето на изгубения или унищожен официален свидетелстващ документ е задължително, а не факултативно. Задължението за съставяне на документа трябва да е възникнало към момента на осъществяването на факта, следователно трябва да е предвидено в действаща към този момент правна норма. В случая Постановление № 26 от 1987 г. не съдържа такава разпоредба, поради което за установяване предоставянето на имот за лично ползване не е било задължително предвидено издаването на удостоверение. Доводът на молителя, че такова задължително съставяне на документа произтича от разпоредбата на чл.24, ал.2, т.2 от ППЗВСГЗГФ е несъстоятелен, тъй като е невъзможно да се възложи с обратна сила задължение за изготвяне на документ към минал момент. Касаторът не излага основателни причини, които налагат изоставяне на утвърдената вече практика, че съставянето на документа трябва да е задължително, а не факултативно. Разпоредбата на чл.24, ал.2, т.2 от ППЗВСГЗГФ действително предвижда представяне към заявлението за придобиване на собственост върху земи и гори по реда на чл.7, ал.4 от закона на документ, удостоверяващ законното предоставяне на правото на ползване. Касаторът обаче погрешно счита този документ за официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.542 от ГПК. Затова видът на документа и заместването му с други доказателствени средства са въпроси, които касаят приложението на тази административна разпоредба/чл.24, ал.2, т.2 от ППЗВСГЗГФ/ и съответно административния процес по придобиване на собственост по реда на ЗВСГЗГФ, а не охранителното производство по чл.542 от ГПК. Противно на твърдението на касатора, няма утвърдена практика на гражданските съдилища за установяване право на ползване по исков ред, тъй като няма данни цитираното от него изолирано решение № 1880 от 17.7.2010 г. по гр. д. № 2730 по описа за 2010 г. на Бургаския районен съд да е влязло в сила. Ето защо и това решение не може да послужи като основание за преразглеждане на съществуващата практика по приложението на чл.542 от ГПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема за правилна тази практика на ВКС, която е застъпена и в обжалваното определение, за недопустимост на производство по реда на чл.542 от ГПК за установяване на обстоятелството, че определен недвижим имот е предоставен за лично ползване на основание Постановление № 26 от 1987 г. на МС и ОФ. Следователно обжалваното определение е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 566 от 24.02.2014 г. по ч. гр. д. № 172 по описа за 2014 г. на Бургаския окръжен съд.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 566 от 24.02.2014 г. по ч. гр. д. № 172 по описа за 2014 г. на Бургаския окръжен съд.

Определението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: