Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 479   С  о  ф  и  я, 23 ноември 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  06  н о е м в р и  2009  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 537/2009 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. П. Ж. от Разград против решение № 127 от 14.07.2009 г. по ВНОХД № 75/2009 г., постановено от Варненския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в третоинстанционното производство от служебния му защитник адв. Р. Славчева от САК и лично от него. Върховният касационен съд провери решението в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 13/26.05.2008 г. по НОХД № 96/2008 г. на Разградския окръжен съд подсъдимите П. К. П. , К. П. К. , И. Д. И. и Б. П. Ж., всички от Разград, са признати за виновни в това на 30.09.2007 г. в Разград, в съучастие като съизвършители да са отнели чужди движими вещи – мобилен телефон, сребърен синджир, портфейл с пари – 50 лв и документи на обща стойност 296,32 лв от владението на Л. Е. А. от същия град, като употребили за това сила и грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда на пострадалия и на основание чл.199 ал.1 т.3 пр.2-ро вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК са осъдени на по 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което подс. Петров и подс. Ж. да изтърпят при първоначален общ режим, а за подс. Кръстев и подс. Иванов изпълнението му е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от по 5 години от влизане на присъдата в законна сила. Със същата присъда четиримата подсъдими са признати за виновни и по обвинението им по чл.325 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК по същото време и място да са извършили и хулигански действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото и са осъдени при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК на наказание пробация с определяне на пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1, 2 и 6 за срок от 1 година, последната с полагане на безмъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа. По съвкупност на основание чл.23 ал.1 от НК им е наложено по едно общо за извършените престъпления наказание от по 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, търпими за подс. Петров и подс. Ж. при първоначален общ режим, а за останалите двама подсъдими К. и И. отново е приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното по предишно осъждане на Б. Ж. по НОХД № 548/2006 г. на Разградския районен съд от 3 месеца лишаване от свобода. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия Б с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност с искане за отменяването й и постановяване на нова оправдателна присъда по отношение на него. На основание чл.320 ал.5 от НПК към жалбата на Ж. се е присъединил съучастникът му подс. Петров с оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание и искане за изменяването й и намаляване на размера на същото до справедлив такъв. С решение № 159/15.10.2008 г. по ВНОХД № 303/2008 г. на Варненския апелативен съд обжалваната присъда е била отменена изцяло, включително и по отношение на необжалвалите я подс. Кръстев и подс. Иванов заради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за отстраняване на констатираното процесуално нарушение и по приложението на закона. При повторното разглеждане на делото Разградският окръжен съд с присъда № 1 от 04.02.2009 г. по НОХД № 287/2008 г. отново е признал четиримата подсъдими П. , К. , И. и Ж. за виновни по предявеното им обвинение по чл.199 ал.1 т.3 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК е наложил на подс. Кръстев наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, на подс. Иванов – 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, на подс. Петров – 2 години лишаване от свобода и на подс. Ж. – 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, търпими реално от подс. Петров и подс. Ж. при първоначален съответно строг и общ режим, а за подс. Кръстев и подс. Иванов наказанията са отложени за изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години от влизане на присъдата в законна сила. Четиримата подсъдими със същата присъда са признати за невинни и са оправдани по обвинението им по чл.325 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК. На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 3 месеца лишаване от свобода, наложено на подс. Ж. по НОХД № 548/2006 г. на районен съд-Разград. Обжалвана от подс. Ж. и от защитника му адв. Пл. Христозов от АК-Разград заради необосноваността и незаконосъобразността й с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна за него присъда, с въззивно решение № 127 от 14.07.2009 г. по ВНОХД № 75/2009 г. на Варненския апелативен съд тя е потвърдена изцяло. С касационната си жалба подсъдимият Ж подновява оплакванията си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствената основа и за неправилното приложение на материалния закон с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В писмените си бележки служебният му защитник поддържа като основание за отмяна на въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна осъдителна за подс. Ж. присъда нарушението на материалния закон, изразяващо се в недоказаността той да е участвал както в упражненото над пострадалия насилие, така и в отнемането на вещите му, обосноваващо несъставомерност на деянието, в което е обвинен и искането за оправдаването му и по това обвинение.   Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба и е допустима, като разгледана по същество, същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Навеждайки касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, осъденият Ж. го свързва с неправилна оценка на доказателствените материали, както и с наличието на “оговор” в обясненията на подс. К.Кръстев, който умишлено се укривал по делото и на липсата на каквито и да е други доказателства, които да го уличават за участие било в упражненото над пострадалия насилие, било в отнемането на вещите му, предмет на обвинението. В подкрепа на тези оплаквания защитникът му в писмените си бележки развива доводи за необоснованост на фактическите изводи на съда (което не е касационно основание) и осъждането му при наличие на основателно съмнение относно съпричастността му към извършеното. И последното оплакване в тази насока е заради неосигурената му от съда възможност да ползва адвокатска защита пред въззивната инстанция, при липса на средства да си позволи договорна такава. ВКС намира възраженията за неоснователни, като в по-голямата си част те са били правени и пред апелативния съд и убедително са били отхвърлени. Достигането до обективната истина по делото в съдебната му фаза при първоначалното разглеждане на делото е избрано и от осъдения Ж. , и от защитника му да стане по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като на основание чл.371 т.2 от НПК е признал, наред с останалите трима подсъдими, фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт и изразил съгласие за тях да не се събират доказателства, считайки участието си в осъществяване на деянието за минимално и претендирайки за съответно снизхождение при наказването му. При противоречивата в онзи период съдебна практика по приложението на глава 27 от НПК, въззивният съд, позовавайки се и на решение № 580/2007 г. по н.д. № 226/2006 г. на І н.о. на ВКС (взето обаче при особеното мнение на член от състава на съда), по жалба на Б. Ж. е отрекъл възможността на първоинстанционния да разгледа делото по този ред поради известна противоречивост на доказателствената основа. Това го е мотивирало да отмени осъдителната присъда и за четиримата подсъдими и да му върне делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото по общия ред окръжният съд е събрал ангажираните от страните доказателства и доказателствени средства, анализирал ги е подробно, излагайки съображенията си защо не приема тезата на жалбоподателя Ж. , включително относно констатираните противоречия в доказателствените материали, посочвайки кои възприема като истинни и кои отхвърля. И ако първият въззивен състав е намерил тази противоречивост за процесуална пречка за провеждане на процедурата по глава 27 от НПК, изпълнявайки задължението си да обоснове фактическите си и правни изводи, окръжният съд се е мотивирал след всестранен и обективен анализ на доказателствената основа. Той се е обосновал защо следва да се даде вяра на обясненията на подс. Кръстев пред съдия на досъдебното производство (след като съдебното производство при второто разглеждане на делото е протекло в отсъствието на този подсъдим при условията на чл.269 ал.3 т.3 б.”а” от НПК) и кои други доказателства подкрепят твърденията му, както относно уговорката на четиримата подсъдими не само да бият пострадалия, но и да го ограбят, нещо, което станало известно и на св. С, частично и на св. Т, които се опитали да им попречат да реализират намеренията си. Тук следва да се отбележи, че пред втория въззивен състав жалбоподателят Ж. , чиято защита не е била задължителна, е изразил желание делото да се разгледа без участието на защитника му адв. Х с оглед на представените от него допълнителни писмени съображения към жалбата му и не е отправил искане за назначаването му на служебен защитник, разчитайки на защитата на договорно наетия. Поради това не може да се приеме, че е ограничено правото му на защита и е допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила. Обсъждайки възраженията на защитата му, апелативният съд с основание е възприел анализа на първоинстанционния, въз основа на което твърденията на подс. Ж. са счетени за негова защитна позиция, опровергана от останалите доказателства. Неоснователно той и защитникът му се позовават на несигурност на събраните гласни доказателствени средства, като се подминават както обясненията на подс. Кръстев, тези на подс. Петров и на подс. Дацев, така и показанията на свидетелите П, С. и Т. (включително приобщените им показания от досъдебното производство пред съдия, които те са потвърдили) в кой момент е предложено и постигнато съгласие между четиримата подсъдими да се нанесе побой над пострадалия и да се ограби, бил ли е там и подс. Ж. , какви опасения са се създали у св. П молбите й към подс. Петров като нейн приятел да не се замесва, съмненията у св. С св. Трифонов какво може да бъде сторено на спътника им, св. А защо се движат по неправилен маршрут, за развитието на побоя на двете нива в двора на училището, откъдето не е следвало да минат, как, в кого и по кое време са се озовали отнетите от последния вещи и пари. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на дългогодишно познанство с пострадалия А. като морално препятствие въобще да му посегне, камо ли да се съгласи да бъде и ограбен, което обаче не е потвърдено от последния, считайки го само за познат по физиономия, без дори да знае името му. Ако се възприеме това му твърдение, без обяснение остават тези за пасивното му поведение да не го предупреди, а впоследствие и му помогне да избегне побоя от останалите подсъдими, както опит за това са сторили св. С св. Трифонов, при което първият е пострадал сериозно. Вместо това подс. Ж. след инцидента със св. А тръгнал с част от компанията да продължи да се черпи, а на сутринта ги съпроводил до св. Б при първоначалния им опит за заложат при него част от отнетите от пострадалия вещи. Всички тези съображения са били изложени още от окръжния съд и въззивният, макар и лаконично, се е съгласил с тях. Право на инстанциите по фактите е да възприемат едни твърдения на дейците и свидетелите пред други и те не могат да бъдат упрекнати за това, когато са го сторили по предвидения в НПК ред. ВКС не намира съдилищата да са пренебрегнали или превратно да са оценили доказателства или доказателствени средства от съществено значение за разкриване на обективната истина, като са формирали надлежно вътрешното си убеждение относно правно релевантните факти, поради което настоящата инстанция няма основание да не се съгласи с тях. “Присъствието” на жалбоподателя на побоя над пострадалия, при който са му били отнети инкриминираните вещи не се дължи на случайност, като не се спори относно причинената на последния средна телесна повреда. Не е налице касираното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение, както и за уважаване претенцията му за оправдаване поради недоказаност на съучастието му в осъществяване на деянието. ВКС констатира, че при определяне стойността на отнетото от св. А имущество са допуснати сериозни разминавания и противоречия в мотивите на съда. На първо място, неправилно е дадена от вещото лице и приета от съда пазарна стойност на личната му карта, притежавани от него “СМАРТ” карта и SIM карта, тъй като те като документ за самоличност или такива за достъп до определени услуги нямат такава. От друга страна, в първоинстанционната присъда общата стойност на отнетите вещи и пари е приета в размер на 296,32 лв, като такава е посочена тя и в преамбюла на обжалваното решение, но в обстоятелствената им част е приета да е 246,32 лв като “предмет на посегателството” (очевидно не включващ и 50 лв в пари). Както се посочи по-горе, при отпадане от нея на възприетата стойност на личната карта, на “СМАРТ” картата и на SIM картата, общата стойност на портфейла, мобилния телефон, сребърния синджир и пари 50 лв е 223,40 лв, до който размер следва да бъде коригиран предметът на престъплението от настоящата инстанция, като по-благоприятно за подсъдимите, без да се отразява на квалификацията на деянието. При възприетите от съда фактически обстоятелства материалният закон е правилно приложен. Не се е спорило и пред въззивната инстанция относно причинената на пострадалия средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. При установеното за уговорката между подсъдимите “да набият и оберат” пострадалия, упражненото върху него насилие, съпътствано с отнемане на вещите му законосъобразно е прието да изпълва с нужното съдържание състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.3 пр.2-ро вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК за четиримата подсъдими. Извън възражението за недоказаност на авторството на деянието и в лицето на подс. Ж. , други оплаквания и доводи от негова и на защитата му страна няма. ВКС намира, че не е налице и касационно основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК. Няма наведено като касационно основание такова за явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание, но с оглед корекцията в стойността на предмета на престъплението се налага да се изложат съображения и в тази насока. Освен че корекцията е незначителна и не води до промяна на квалификацията на деянието, от друга страна, наличните данни сочат подс. Ж. като лице, допускащо твърде често компромиси в поведението си в обществото. Същият е осъждан 7 пъти, като дори при групиране на наказанията му очертава последните му години като наситени с извършването на престъпления против чуждата собственост, включително и за грабеж. Проявеното благосклонно отношение от съдилищата явно не го е подтикнало към спазване на обществените порядки, като и в настоящия случай деянието му е продиктувано и от злоупотребата му с алкохол. Въпреки съдебното му минало, и в настоящия случай съдът е проявил благосклонност към него, като ограничен от забраната да не се отежнява положението му при новото разглеждане на делото, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказанието му е определено значително под установения минимум на наказанието лишаване от свобода, което той следва да изтърпи ефективно, отделно от предишно наложеното му наказание от 3 месеца лишаване от свобода. Следва да му се въздейства по-осезателно, за да избягва компанията на лица, извършители на престъпления и злоупотребяващи с алкохол. Няма основание за намаляване на размера на наказанието му, още по-малко за отлагане на изпълнението му, тъй като не са налице условията на чл.66 ал.1 от НК. Ето защо жалбата му следва да бъде оставена без уважение.   Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и 3 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ решение № 127 от 14.07.2009 г., постановено по ВНОХД № 75/2009 г. на Варненския апелативен съд, като НАМАЛЯВА стойността на предмета на престъплението по чл.199 ал.1 т.3 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК от 296,32 лв на 223,40 лв и признава подсъдимите П. К. П. , К. П. К. , И. Д. И. и Б. П. Ж. за невинни и ги оправдава по обвинението им за разликата от 223,40 лв до 296,32 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :