Р Е Ш Е Н И Е № 180 гр.Бургас, 16.07.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 434 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Л. К. И. срещу присъда № 24 от 30.01.2015 г. на Бургаския окръжен съд по в. н. ч. х. д. № 1114/2014 г. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че съдът превратно е тълкувал доказателствата и неправилно се е доверил на едни свидетелските показания, отхвърляйки други и обясненията на подсъдимия; допуснал е съществено противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата; не е изследвал обстойно дали частната тъжителка не е узнала за продажбата на автомобила преди съобщението за прекратяване на досъдебното производство с оглед шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК за подаване на тъжба; не е обсъдил всички възражения на защитата; уважил е несъответна въззивна жалба на частната тъжителка, която не е съдържала конкретно искане за налагане на наказание; направил е изводи за извършена сделка чрез пълномощника въз основа на недопустими предположения; пропуснал е да коментира каква е била ползата на подсъдимия и какво е постъпило в патримониума му. Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В срока по чл. 351, ал. 3 НПК е постъпило възражение от частната тъжителка Г. Н. И. чрез нейния повереник (адв. К.). Моли присъдата да бъде оставена в сила и иска да й се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание защитникът (адв. П.) поддържа жалбата и допълнително развитите съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и жалбите, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 24 от 30.01.2015 г. по в. н. ч. х. д. № 1114/2014 г. Бургаският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 237 от 29.10.2014 г. по н. ч. х. д. № 1630/2014 г. по описа на Бургаския районен съд. Признал е подсъдимия Л. К. Ив. за виновен в това, на 29.09.2005 г. в гр.Б. противозаконно да е присвоил вещ, която владеел – лек автомобил на стойност 2 800 лева, една втора от който принадлежи на Г. Н. И., поради което и на основание чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК му е наложил наказание пробация, включваща задължителните пробационни мерки, всяка за срок от шест месеца, а пробационната мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК с периодичност два пъти седмично. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Бургаският окръжен съд не е изпълнил стриктно процесуалното си задължение по чл. 305, ал. 3 НПК да изложи пълни и ясни мотиви, довели го до постановеното в диспозитива за осъждането на подсъдимия. Основно се е концентрирал да обоснове оценката за недостоверност на обясненията на подсъдимия, че макар и съпрузи с частната тъжителка, те са били в дълга фактическа раздяла; че през този период той е живеел отделно и е закупил лекия автомобил с лични средства; че нотариално завереното пълномощно, което е предоставил на свой познат – Ш. Ш. М. е обхващало единствено правото на управление на моторното превозно средство. Съдът е отхвърлил тези обяснения като защитна версия в процеса. Приел е за фактически установено, че на 10.09.1978 г. частният тъжител Г. Н. И. и подсъдимият Л. К. Ив. сключили граждански брак. Съпрузите живеели заедно, обитавали две жилища в гр.Б. и помежду им съществували нормални брачни отношения до края на 2005 г. По време на съвместното им съжителство, на 14.04.2004 г. подсъдимият закупил лек автомобил, който регистрирал на свое име. На 29.09.2005 г. без знанието и съгласието на съпругата си го продал с писмен договор с нотариална заверка на подписите чрез пълномощника си Ш. Ш. М.. На следващия ден същото лице като пълномощник на купувача, представило необходимите документите в КАТ. От края на 2005 г. съпрузите живеели във фактическа раздяла до прекратяването на брака, считано от 19.03.2007 г. На 9.01.2008 г. подсъдимият И. декларирал в общината, че автомобилът е продаден, представяйки и копие от договора за продажба. В рамките на установените фактически положения въззивният съд е направил заключението, че предмет на извършеното обсебване е ½ идеална част от лекия автомобил, съпружеска имуществена общност, като правото на собственост е принадлежало на двамата съпрузи в установената от закона ½ идеална част. Посочил е също, че подсъдимият Ив. противозаконно е присвоил чуждата идеална част от вещта, която е владеел и която е собственост на Г. Н. И.. На първо място, съображенията основателно предизвикват оплакването на защитника за противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата, в който е отразено, че подсъдимият Л. К. Ив. противозаконно е присвоил лекия автомобил, една втора от който принадлежи на частната тъжителка. Съответно, за неясната воля на съда относно предмета на престъплението – дали приема, че предмет на обсебване от подсъдимия е лекият автомобил, принадлежащ и на двамата съпрузи или ½ идеална част от вещта, собственост на частната тъжителка И.. На второ място, Бургаският окръжен съд е пропуснал да изложи каквито и да било аргументи защо счита, че при съпружеска имуществена общност към момента на продажбата на автомобила частният тъжител Г. Н. И. е била собственик на ½ идеална част от вещта. Поначало правната теория определя съпружеската имуществена общност като „особено, бездялово, неделимо съпритежание” (в различие от обикновената съсобственост) и тъй като съпрузите нямат настоящи дялове, респ. обособени лични части, не може да се говори за дял или част на единия съпруг, докато общността не бъде прекратена. Разпоредбата на чл. 26, ал 1 от Семейния кодекс (отм.), действащ към момента на деянието, изрично предвижда, че имуществената общност се прекратява …при развод…” . Тогава тя се превръща в обикновена дялова съсобственост, а по правило при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни (чл. 27 СК). Посоченото разбиране е непротиворечиво възприето и в съдебната практика. Разрешаването на този въпрос има ключово значение, тъй като без съмнение обсебване може да има и когато деецът е съсобственик на вещта, а съсобственикът може да обсеби идеалната част, върху която няма право на собственост. От мотивите не може да се разбере и защо съдът приема, че подсъдимият сам е владеел вещта, т. е. осъществявал е изцяло фактическа власт върху автомобила. Върховният касационен съд констатира също, че при оценката на показанията на св. К. въззивният съд в противоречие с чл. 18 НПК е съобразявал показания по друго дело, отчитайки „съобщените от свидетеля факти” в рамките на гражданско производство „като индиция за недобросъвестността му ”. Недостатъчните и неясни мотиви на Бургаския окръжен съд по въпроси с решаващо значение за съставомерността на деянието на подсъдимия Ив. покрива съдържанието на допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК. То може да има като единствена и безусловна последица отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. При това положение е излишно да се разглеждат останалите доводи на жалбоподателя, които следва да бъдат обсъдени при новото разглеждане на делото, в т. ч. оплакването, че съдът не е положил никакви усилия да изследва момента, в който частната тъжителка е узнала за продажбата на автомобила. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 24 от 30.01.2015 г. на Бургаския окръжен съд по в. н. ч. х. д. № 1114/2014 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд от съдебно заседание. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: