1 Р Е Ш Е Н И Е № 108 Гр.София, 05 юли 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 373/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК. Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 547/2022г. по описа на Софийски градски съд (СГС) и отмяна на постановеното по него определение от 21.02.2022г. за решаване на делото със споразумение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В искането на главния прокурор се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че определението, с което е одобрено споразумението по НОХД 547/2022г. на СГС, е постановено при осъществени нарушения на закона и на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Нарушение на материалния закон се аргументира с неправилно приложение на чл. 55, ал.1, т.1 НК, като се излагат съображения, че наложеното на осъдената А. наказание една година и шест месеца лишаване от свобода при условията на посочената разпоредба, е по-ниско от специалния минимум, предвиден за извършеното от нея престъпление по чл.249, ал.1 НК и в конкретния случай не е в състояние да постигне целите на специалната и генерална превенции, поради което се счита, че съдът е следвало да упражни правомощието си по чл.382, ал.5 НПК да предложи промени в споразумението. Според искателя, съдът неправилно е приел, че постигнатото между прокурора, осъдената и защитника й споразумение не противоречи на закона и на морала, тъй като този извод не е мотивиран и е в противоречие с доказателствата по делото, както и с размера на причинените вреди. Като нарушение на закона се сочи и неналагането на наказанието „глоба“, въпреки изискването на законодателя същото да се налага кумулативно с наказанието „лишаване от свобода“ съгласно чл.249,ал.1 НК. Като съществени нарушения на процесуалните правила се определят неизпълнението от страна на съда на установеното в чл.382, ал.10 НПК задължение да съобщи на наследниците на пострадалата за определението, с което е одобрил сключеното споразумение, както и посочено погрешно правно основание за одобряване на споразумението и допусната фактическа грешка при изписване номера на наказателното дело, по което е постановен атакуваният съдебен акт. Определеното наказание се счита за несъответно на тежестта на извършеното престъпление, като се сочи, че с него не могат да бъдат постигнати предвидените в чл.36 от НК цели, а неправилното приложение на материалния закон във връзка с приложението на чл. 55 НК вместо чл.54 от НК води до явна несправедливост на наложеното наказание, която допълнително се аргументира с неналагане на кумулативно предвиденото в чл.249, ал.1 от НСК наказание „глоба“ и неотчитане броя на деянията, включени в продължаваното престъпление – общо 85, големия размер на нанесените имуществени вреди и невъзстановяването им, както и престъпната упоритост на осъдената и тежкото здравословно състояние на пострадалата. Прави се искане за възобновяване на НОХД № 547/2022г. на СГС, отмяна на постановеното определение от 21.02.2022г., с което е одобрено споразумението за решаване на делото в досъдебното производство и връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В постъпило писмено възражение служебният защитник на осъдената оспорва искането на главния прокурор и изразява становище, че наложеното наказание една година и шест месеца лишаване от свобода е дори високо. Горното аргументира с довода, че ако имало обвинителен акт, а такъв няма срещу обвиняемата А., защото споразумението е одобрено в досъдебното производство, делото би могло да бъде разгледано по реда на Глава двадесет и седма от НПК (съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция) и след предвидената в чл.58а от НК редукция на наказанието с една трета, на осъдената би могло да се наложи по-леко наказание - например една година и четири месеца лишаване от свобода т.е. с два месеца по-малко от наказанието в одобреното от СГС споразумение. С липса на правно основание се оспорва и доводът в искането за явна несправедливост на наложеното наказание поради неналагане на наказанието глоба, като многократно се подчертава, че споразумението е между обвиняемата, защитника и прокурора и каквото е договорено между тях за наказанието то или се одобрява от съда или не се одобрява, но съдебният състав няма правомощие да излиза извън параметрите на споразумението и да налага наказание, което не е договорено между прокурора, обвиняемата и защитника й. Като счита, че законът е приложен правилно, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наказанието не е несправедливо по смисъла на чл. 348, ал.1, т.З НПК, а дори е завишено, служебният защитник настоява ВКС да отхвърли искането на главния прокурор за възобновяване на делото. В съдебно заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на главния прокурор и предлага същото да бъде уважено по изложените в него съображения. Счита, че определението, с което е одобрено споразумението, е постановено при съществени нарушения на закона и на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. Осъдената А. А. и служебният й защитник - адвокат А. В. от САК се явяват пред ВКС и заявяват, че оспорват искането, като служебният защитник излага допълнителни доводи за неговата несъстоятелност и моли същото да не бъде уважено, за да се даде шанс на осъдената да се поправи и да продължи своя живот. В последната си дума пред настоящата инстанция осъдената също моли да не се уважава искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Определението на СГС е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред, като искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. В СГС е било образувано НОХД № 547/2022г. по внесено в съда споразумение, постигнато на 26.01.2022 г. между прокурор при СГП, обвиняемата (тогава) А. и защитника й за решаване на делото по досъдебно производство №15026/2020 г. по описа на 02 РУ- СДВР, по което осъдената е била привлечена в качество на обвиняема за продължавано престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. С определение от 21.02.2022г., СГС, наказателно отделение, 1-ви състав е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство по НОХД № 547/2022 г., водено срещу обвиняемата. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции, в това число и касационна, обвиняемата е била призната за виновна в това, че в периода 26.01.2020г. – 04.02.2020 г. в [населено място] използвала 85 пъти данни от платежен инструмент – международна дебитна карта „М.“, издадена от банка „Д.“-АД с титуляр – покойната понастоящем Л. К. В. и без съгласието й изтеглила от разплащателната сметка на В. парична сума в общ размер 16 910,29 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление. За горното продължавано престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, на А. е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66 от НК. В искането за възобновяване се акцентира върху недоволството от наложеното с одобреното споразумение наказание, което се обвързва с доводи за нарушение на закона и явната му несправедливост, но доколкото се сочи и касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 от НПК, настоящата инстанция следва приоритетно да обсъди възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с оглед принципното положение, че само при липса на такива е допустимо да се обсъжда приложението на закона и справедливостта на наложеното наказание. Поддържаният в тази връзка довод, че като не е предложил промени в споразумението за увеличаване срока на наложеното наказание лишаване от свобода и за налагане на кумулативно предвиденото в чл.249, ал.1 от НК наказание глоба, СГС е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила е несъстоятелен. Решаване на делото със споразумение по реда на Глава двадесет и девета от НПК е една от предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури, която е въведена като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение и интересите на обвиняемия в извършване на престъпление от общ характер. Последният признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, отказва се от състезателната процедура по разглеждане на делото в съда, приемайки да бъде наказан с наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като по този начин получава възможност да влияе върху параметрите на санкцията. Както привлеченото към наказателна отговорност лице, така и прокурорът има самостоятелно и суверенно право да реши дали е съгласен с постигнатото споразумение. В случая съгласието на прокурора е удостоверено в съдържанието на самото споразумение, а също и чрез вписване в съдебния протокол на изявлението му, че е съгласен с условията на споразумението и моли същото да бъде одобрено от съда предвид, че не противоречи на закона и морала, като е положил подпис под тези заявления (вж. л.33 и л.48, гръб от НОХД №547/2022г. на СГС). На плоскостта на това процесуално развитие на делото не може да се приеме, че като не е предложил промени в споразумението по реда на чл.382, ал.5 от НПК, съдът е произвел основание за възобновяване, ерго допуснал е съществено нарушение на процесуалните правила, защото съгласно чл.348, ал.3, т.1 от НПК, за да е съществено допуснатото нарушение, то следва да е ограничило процесуалните права на страните, включително на прокурора. При така заявената в споразумението позиция на представителя на държавното обвинение такова ограничение на процесуалните му права няма, нито се твърди да е налице друга хипотеза от предвидените в чл.348, ал.3, т.1-4 от НПК, при които се допуска възобновяване. ВКС не възприема и другото твърдяно нарушение на процесуалните правила, че не били уведомени „наследниците на пострадалия“ по реда на чл.382, ал.10 от НПК за определението, с което СГС е одобрил споразумението, да е съществено по смисъла на чл.348, ал.3, т.1-4 от НПК. Макар настоящата инстанция да не се съгласява с разбирането на защитата, че това е „маловажен“ въпрос, тъй като правата на жертвите също следва да бъдат пълноценно охранявани, неизпълнението на това задължение от съда не може да се отчита в ущърб на осъдената и няма отношение към параметрите на одобреното споразумение, които основно се оспорват от искателя. Освен това възобновяване се допуска само, когато нарушението на процесуалните правила е ограничило правата на някоя от страните по делото, а наследниците на пострадалата В. нямат такова процесуално качество. По аргумент от чл.384, ал.3 от НПК те не биха могли да станат страна в наказателното дело, по което е постановен оспореният съдебен акт, защото споразумението е постигнато в досъдебната фаза на наказателния процес т.е. преди образуване на съдебното производство. Отделно от това към настоящия момент е безпредметно да се обсъжда допуснатото от съда процесуално нарушение по чл.382, ал.10 от НПК, тъй като наследниците на пострадалата вече са информирани за одобреното споразумение видно от приложената на л.58 от НОХД №547/2022г. на СГС молба от упълномощения от тях адвокат за провеждане на производство по Глава тридесет и трета от НПК за възобновяване на наказателното дело по причина, че не са доволни от споразумението, защото не са им били възстановени имуществените вреди. Последното също не е пречка за одобряване на споразумението, тъй като с оглед особеностите на обвинението, извършеното престъпление не е резултатно, съответно причинените имуществени вреди не са съставомерни и невъзстановяването им не изключва решаване на делото по този ред, както правилно е посочил СГС. Посочената в мотивната част на оспореното определение разпоредба на чл.384, ал.1 от НПК като правно основание за одобряване на споразумението действително е неотносима, защото не касае постигнати споразумения преди образуване на съдебното производство каквото е настоящото, но нейната неприложимост не обуславя същественост на процесуалното нарушение по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК, както се сочи в искането. Това е така, защото наред със сгрешеното правно основание, съдът правилно е посочил като основание за одобряване на споразумението и приложимата разпоредба на чл.382, ал.7 от НПК ( вж. л.33 от НОХД №547/2022г. на СГС). Допуснатата пак там фактическа грешка при изписване номера на делото в определението за одобряване на постигнатото споразумение (вместо НОХД №547/2002г. на СГС е посочено НОХД №368/2022г. на СГС) също не е от кръга на съществените нарушения на процесуалните правила, защото не може да бъде определена като грешка, направена при формиране на вътрешното убеждение на съда или обуславяща противоречие между мотивите и диспозитива на атакувания съдебен акт, което да ограничава правата на страните да разберат действителната воля на съда по значимите за отговорността на дееца въпроси. Не може да става въпрос и за неясна воля на съда поради факта, че в определението по чл.24, ал.3 от НПК за прекратяване на наказателното производство, което е постановено и вписано в съдебния протокол непосредствено след определението за одобряване на споразумението, номерът на делото е изписан вярно (вж. л.49 от НОХД №547/2022г. на СГС). Не на последно място в съдебната практика последователно е прието, че ако подобни грешки създават съмнение или затруднение при тълкуването на съдебния акт, те се отстраняват в производство по чл.414, ал.1,т.1 от НПК, чрез тълкуване от съда, който е постановил въпросното определение, а не чрез възобновяване по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С оглед на това липсват основания за възобновяване, попадащи в обсега на чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Доводите за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.3 от НПК следва да се обсъдят съвместно, тъй като нарушението на материалния закон и явната несправедливост на наказанието искателят свързва преимуществено с определяне на наказанието лишаване от свобода по чл.55, ал.1, т.1 от НК – под най-ниския предел и неналагането на кумулативно предвиденото наказание глоба, като счита за законосъобразна и справедлива индивидуализация на наказанието по общите правила в чл.54 от НК т.е. в установените граници за извършеното от осъдената продължавано престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, които са от две до осем години лишаване от свобода и глоба до двойния размер на получената сума. На първо място следва да се посочи, че при решаване на делото със споразумение за разлика от разглеждане на делото по общия ред законът не изисква да са налице многобройни и/или изключителни смекчаващи обстоятелства за приложението на чл.55 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.381, ал.4 от НПК със споразумението може да се определи наказание при условията на чл.55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл ВКС не намира да е допуснато нарушение на материалния закон, още повече, че наложеното на осъдената наказание една година и шест месеца лишаване от свобода е близо до установения в закона минимум от две години и същевременно е значително над установения в чл.39, ал.1 от НК абсолютен минимум за този вид наказание от три месеца. Така постигнатото със споразумението наказване на осъдената А. не се явява явно несправедливо с оглед постигане целите на чл.36 от НК и по критериите в чл.348, ал.5 от НПК, поради което преценката на решаващия съдебен състав за съответствието на определеното със споразумението наказание една година и шест месеца лишаване от свобода с изискванията на закона и морала е правилна. При решаване на делото по Глава двадесет и девета от НПК не е налице изискване за страните или за съда да излагат съображения за наличните смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства и за съотношението помежду им. Санкционната част на споразумението, както и другите му условия, отразяват съгласуваната воля на обвиняемата, защитника й и прокурора за налагане на определено по вид и размер наказание. Поради това, конкретна и обективирана в съдебния акт преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на осъдената няма как да бъде правена от решаващия съд или по реда на възобновяването за разлика от разглеждане на делото по общия ред. Преценката, дължима от съда, сезиран с постигнатото споразумение, е за липса на противоречие със закона и морала. В случая, наказанието на А. е определено в съответствие с нормите на материалния и процесуалния закон предвид така предпочетената от защитата и представителя на държавното обвинение диференцирана процедура, която гарантира смекчаване на отговорността на извършителя на престъплението спрямо наказването му при разглеждане на делото по общия ред. Поради това и доколкото определеният конкретен размер на наказанието лишаване от свобода е близък до установения в закона минимум относим към определяне на наказанието по общия ред по чл.54 от НК, доводите за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание не се възприемат от настоящата инстанция. Големият брой на деянията, включени в продължаваното престъпление (85), както и големият размер и невъзстановяването на нанесените имуществени вреди не променят този извод не само поради посочените по – горе особености за определяне на наказанието в контекста на законоустановената привилегия по чл.381, ал.4 от НПК за приложение на чл.55 от НК - без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, но и поради редица други индивидуализиращи обстоятелства, които дават основание за смекчаване отговорността на осъдената. В тази връзка следва да се отчете младата възраст на осъдената, която към инкриминирания период е била едва на 19 години т.е. близо до непълнолетната възраст. Същата е признала вината си още в началото на досъдебното производство (вж. протокол за разпит като обвиняема - л.259 от ДП), спестявайки ценни процесуални усилия и време на органите на досъдебното производство за разкриване на престъплението. А. е с чисто съдебно минало и няма данни за друго противоправно поведение. Краткият период, в който е извършила деянията (около една седмица) също дава основание настоящият съдебен състав да се съгласи с довода на защитата, че действително се касае за инцидентно лекомислие поради младата й възраст, като освен броят на деянията, който действително е голям, следва да се отчете и фактът, че значителна част от тях (общо 22) са за тегления на суми в много нисък размер - от 3,99 лв. до 46, 69 лв. Неналагането на наказанието глоба също не обуславя нарушение на закона и/или явна несправедливост на наказанието, както се сочи в искането, тъй като също е последица от проведената диференцирана процедура, при която предвидената законова привилегия за индивидуализация на наказанието по реда на чл.55 от НК включва и възможността по чл.55, ал.3 от НК да не се наложи кумулативно предвиденото наказание глоба. С оглед на изложеното, не са налице основания за възобновяване на наказателното дело, поради което и на основание чл.426 вр. чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за възобновяване на производството по НОХД № 547/2022г. по описа на Софийски градски съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.