4 5 Р Е Ш Е Н И Е №41 гр. София,19.05.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1853 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303, ал.1 ГПК. Образувано е по молба от Д. А. К. и Г. А. К., и двамата чрез адв.И.К. и А. С. К., чрез адв. Ал.Д. за отмяна на влязло в сила решение №10/09.04.2020г. по т.д.№481/2017г. на ВКС, І т.о., с което е отменено решение №130/04.11.2016г. по в.т.д. №270/2016г. на АС-Бургас и вместо него е уважен предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД срещу А. С. К., Д. А. К. и Г. А. К. иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, като е обявен за относително недействителен по отношение на банката сключеният между ответниците договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №301/14.03.2012г., акт №168, том І, вписан в Службата по вписванията – [населено място]. Молителите твърдят, че решението е неправилно и подлежи на отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Излагат доводи, че въззивното решение е отменено и е постановено решение по съществото на спора без да им е гарантирано правото на защита чрез връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, респ. даване на възможност да направят защитно възражение, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД е знаел за имущественото състояние на поръчителя А. К. при одобряване на договора за поръчителство и се е съгласил поръчител да бъде лице, чието имущество се е намалило, както и да представят съответни писмени доказателства- две декларации за имуществено състояние на поръчителя А. С. К.. Считат, че макар и да не са нови тези доказателства, е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не са направили това защитно възражение и не са представили доказателствата в негова подкрепа поради възприетото в съдебната практика становище, че нормата на чл.135 ЗЗД е неприложима по отношение на поръчителите -решение №199/2010г., т.д.№966/2009г. на ІІ т.о. на ВКС. Твърдят, че това решение, постановено по реда на чл.290 ГПК и задължително за инстанционните съдилища по делото, съобразили го при постановяване на своите решения, е отменено с приемането на ТР №2/2017г. по т.д.№2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД излага доводи за недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, както и за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена в рамките на преклузивния тримесечен срок от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата: Отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал – която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. Отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.3 ГПК може да се допусне, когато влязлото в сила решение e основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Тази хипотеза ще е налице, когато решението, чиято отмяна се иска, е било обусловено от задължителната за съда сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт. В настоящата хипотеза молителите са ответници по иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, предявен от ищеца- кредитор „Банка ДСК“ ЕАД за обявяване за относително недействителен на увреждащия го договор за дарение, сключен на 14.03.2012г., с който ответникът- длъжник А. К. /поръчител по договор за банков кредит/ е дарил описаните недвижими имоти на останалите двама ответници. Посоченото в молбата за отмяна обстоятелство, че поръчителят К. е представил при сключване на договора за поръчителство от 26.11.2010г. декларация за имуществено състояние, като такава декларация е представил и при подписване на анекс №1/25.07.2012г., респ. че банката-ищец е знаела за отчуждаването на недвижимите имоти с процесния договор за дарение към момента на подписване на анекса, не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, нито представената в настоящото производство декларация за гражданско и имуществено състояние, без дата, изхождаща от ответника А. К., представлява новосъздадено или новооткрито писмено доказателство. Самите молители заявяват, че това обстоятелство не е ново, но поддържат тезата, че не са го навели в процеса, тъй като защитата им е била организирана с оглед съдебната практика, приемаща, че искът по чл.135 ЗЗД не се прилага по отношение на длъжници-поръчители. Противоречивата съдебна практика по посочения правен въпрос, както и приемането на ТР №2/2017 от 09.07.2019г., т.д.№2/2017г. на ОСГТК на ВКС, с което е преодоляно противоречието, не представляват ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, нито могат да обосноват извод, че решението, чиято отмяна се иска и което възприема напълно постановките на цитираното тълкувателно решение, е постановено при обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото и при непълнота на доказателствата, които се разкриват след като е влязло в сила и които не се дължат на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл са и разрешенията в ТР №7/2014 от 31.07.2014г., т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Както ОСГТК разяснява, постановеното тълкувателно решение няма значението на юридически факт в конкретен правен спор, тъй като не представлява елемент от основанието на иска, респективно не съдържа данни, от които могат да се направят констатации за факт с правно значение, включително обстоятелство, променящо приетата от съда фактическа обстановка по делото. Тълкувателното решение не е и факт, от който произтичат правни последици за възраженията, които биха могли да се противопоставят в конкретното правоотношение срещу предявения иск. С приемането му се дава окончателен отговор относно действителния смисъл на определена разпоредба, като по този начин се осигурява еднакво приложение на законите от съдилищата. Даденото задължително тълкуване на приложимия по делото закон в друг смисъл, различен от възприетия във влязлото в сила съдебно решение, не предизвиква последиците, които настъпват при откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че молителите смесват основанията на т.1 и т.3 на чл.303, ал.1 ГПК, като поддържат, че в случая не са навели значимо обстоятелство и не са ангажирали относимо доказателство с оглед решение №199/2010г. по т.д.№966/2009г. на ІІ т.о. на ВКС, на което са се позовали първоинстанционния и въззивния съд и което впоследствие е отменено с горепосоченото ТР. Основанието на чл.303, ал.1, т.3 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение ще е налице, само ако то е основано на отмененото решение, което съдържа произнасяне по преюдициален за спора въпрос. В случая, съставът на І т.о. на ВКС по т.д.№481/2017г. не е постановил съдебния акт, чиято отмяна се иска, приемайки за установени факти и обстоятелства въз основа на решение №199/2010г. по т.д.№966/2009г. на ІІ т.о. на ВКС. Безспорно е, че последното е постановено по реда на чл.290 ГПК по друг правен спор между различни страни, като няма никаква връзка с процесното дело. На следващо място, не се установява това решение да е отменено. Твърдението на молителите, че това решение „на практика“ е отменено, тъй като с ТР №2/2017 от 09.07.2019г., т.д.№2/2017г. на ОСГТК е даден различен отговор на поставения правен въпрос, не променя горния извод и не обосновава хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК. Поради изложеното молбата по чл.303, ал.1 ГПК се явява неоснователна. С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски за настоящото производство, поради което следва да му се присъди сумата 3 000 лева- договорено и платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.303, ал.1 ГПК от Д. А. К. и Г. А. К., двамата чрез адв.И.К. и А. С. К., чрез адв. Ал.Д. за отмяна на влязло в сила решение №10/09.04.2020г. по т.д.№481/2017г. на ВКС, І т.о., с което е отменено решение №130/04.11.2016г. по в.т.д. №270/2016г. на АС-Бургас и вместо него е уважен предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД срещу А. С. К., Д. А. К. и Г. А. К. иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, като е обявен за относително недействителен по отношение на банката сключеният между ответниците договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №301/14.03.2012г., акт №168, том І, вписан в Службата по вписванията – [населено място]. ОСЪЖДА Д. А. К., Г. А. К. и А. С. К., и тримата от [населено място] да платят на „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] сумата 3 000 лева разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: