Р Е Ш Е Н И Е № 46 София, 21 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2346 по описа за 2012 година. С решение № 323 от 14.11.2012 г. по внохд № 756/12 г. Апелативният съд-гр.София потвърдил присъдата на Софийския градски съд, постановена по нохд № 2406/12 г., с която подсъдимият Н. В. К. е осъден на основание чл.354а, ал.1 и чл.54 от НК на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и на глоба в размер на 5000 лева. На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК на подс.К. е определено едно общо наказание по нохд № 2406/12 г. на СГС и нохд № 210/10 г. на Районен съд-гр.Елин Пелин, като му е наложено най-тежкото, а именно две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор и глоба в размер на 5000 лева. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия общо най-тежко наказание по нохд №№ 66/09 г, 187/10 г, 114/10 г, 11533/09 г., а именно две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, като по чл.59, ал.1 НК е зачетено и приспаднато времето на задържането му по нохд № 114/10 г. за периода от 08.07.2010 г. до 13.08.2010 г. На основание чл.354а, ал.6 НК СГС отнел в полза на държавата предмета на престъплението. СГС се произнесъл и по деловодните разноски, които възложил на подсъдимия. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от защитата на подс.К., с която се възразява, че са налице основанията по чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбата се поддържа от защитата на подсъдимия, който редовно призован не се явява. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на направените оплаквания. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК ВКС, първо наказателно отделение установи: 1.Наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК се претендира, като се твърди, че не са били налице условията на чл.269, ал.1 и ал.3, т.2 НПК за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия К.. В тази връзка защитата на последния поддържа, че „щателното издирване” по смисъла на чл.269, ал.3, т.2 НПК изисква справка от полицейски инспектор по местоживеенето на подсъдимия за това дали той реално живее на посочения от него адрес, каквато по делото не е налице. На плоскостта на същото касационно основание се навеждат доводи за липсата на характеристични данни и такива за гражданското състояние на подс.К.. Данните по делото указват следното: в досъдебното производство на 22.07.2011 г. на обвиняемия тогава К. е повдигнато и предявено обвинение, и е проведен разпит в качеството на обвиняем, в негово лично и на защитата му присъствие (л.17 и 18), като спрямо него не е взета мярка за неотклонение. Материалите, съдържащи се в досъдебното производство на л.л.26,85-88,90,96,102,108 обобщаващо очертават, че след извършването на тези процесуално следствени действия, станало възможно тъй като за времето от 22.07.2011 г. до 05.08.2011 г. К. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, взета от РС-гр.Елин Пелин, обвиняемия не е установен на известните му адреси в [населено място], затворите на страната ни, не е установено да е напускал пределите на Република България, поради което досъдебното производство е приключило по реда на чл.206, във връзка с чл.269, ал.3, т.2 НПК. Обвинителният акт срещу подс.К. е внесен в СГС на 17.05.2012 г., като с разпореждане на основание чл.252 и сл. НПК, съдия-докладчик взел спрямо подс.К. мярка за неотклонение „Задържане под стража” и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.2012 г. До това заседание СГС изяснил актуалната адресна регистрация на подсъдимия, проверил и не установил същия на известните по делото адреси в [населено място], ж.к. О. (при родителите му), [жк], ул.И. С.; не установил подсъдимия да се намира в арестите или затворите на страната; извършеното местно издирване не дало положителен резултат за установяване местонахождението на подсъдимия; без резултат останало и общодържавното му издирване, първоначално обявено с телеграма № 55973 от 12.12.2010 г., актуализирано с бюлетин № 158 от 07.06.2012 г. на СДВР, във връзка с взетата от СГС мярка за неотклонение (л.16, 19,21,24,31 от делото). На 02.07.2012 г. СГС дал ход на делото при условията на чл.269, ал.3, т.2 НПК, като приел, че разкриването на обективната истина не се препятства от отсъствието на подсъдимия. Съгласно константната практика на ВКС, „щателно издирване” на подсъдимия е налице само когато е бил обявен за централно/общодържавно издирване от Министерството на вътрешните работи. Посоченото по-горе добре очертава, че такова издирване е проведено. Що се отнася до очевидната техническа грешка в справката на л.108 от делото, същата не налага друг извод, различен от направения. При въззивното разглеждане на делото, усилията да бъде установено местоживеенето на подс.К. в страната ни, не са довели до положителен резултат – при непроменени данни за адресна регистрация, същият не е установен на посочените по-горе адреси, нито в арестите или затворите на страната, последните очертаващи и безрезултатността на „щателното издирване”, в посочения по-горе смисъл. Що се отнася до справката по Наредба № 14/09 г., направена от САС, очевидно в същата не са отразени отрицателни резултати, като този на който се поставя акцент от защитата на подс.К.. В тази връзка в справката на ВКС от 20.02.2012 г., от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” по реда на цитираната Наредба, отрицателния резултат за същото обстоятелство е отразен надлежно и не предпоставя приложението на чл.24, ал.1, т.4 НПК. Възражението за липсата на характеристични данни, не държи сметка, че при липсата на данни за трудова заетост на подсъдимия и по-горе посоченото относно разнообразието на адресите, ползвани за местоживеене от подсъдимия, такива трудно биха могли да бъдат събрани, но пък такива се съдържат и могат да бъдат изведени от редица документи, приобщени надлежно по делото. При тези съображения ВКС не намери при разглеждане на делото да са допуснати претендираните от защитата на подсъдимия нарушения на процесуални правила, нито са допуснати други такива, за които касационния съд следи служебно. 2.Възражението за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание, по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК е неоснователно. В подкрепа на оплакването е заявено, че младата възраст на подсъдимия, липсата на предходни осъждания за престъпление от вида на инкриминираното по делото, изолираността и лекомислеността на проявата, липсата на трудова заетост, равностойността на предмета на престъплението, вида на конкретното наркотично вещество, както и неговото количество, доброволното му предаване на в хода на досъдебното производство, са обстоятелства, които следва да бъдат оценени на плоскостта на чл.55, ал.1 НК и които, според защитата обуславят извод за наличието на многобройни смекчаващи отговорността на дееца. Голямата част от тези обстоятелства не са били игнорирани от решаващия съд. Оценени са адекватно на обективното им значение. „Проявата” не е изолирана в съзнателния живот на подсъдимия и това добре е видно от данните за предходните му осъждания. Установените по делото възраст на подсъдимия и психичното му здраве ( съдебно-психиатрична експертиза на л.58-61 от досъдебното производство, надлежно приета при съдебното разглеждане на делото), не позволяват да се приеме, че той не може да преценява правилно характера, значението и запретеността на престъпното деяние, последиците от извършването му (Постановление № 6/75 г. на Пленума на ВС на РБ т.2). Друг е въпросът, че допуснатата грешка от страна на подсъдимия, не разпознал служителите на Полицията, поначало няма как да се цени като лекомислие. Що се отнася до възражението, че не са налице предходни множество осъждания, следва да се отбележи, че съответно на правилата по чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 НК и принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание, предхождащите инкриминираното по делото престъпление, четири осъждания на подсъдимия с влезли в сила присъди очертават наличието на две съвкупности, което по същество е множество, щом е повече от едно. Данните по делото не налагат извод да са налице предпоставките за приложението на института на смекчената наказателна отговорност, тъй като обективно не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък такова от изключителен характер, поради което правилно наказанието на подсъдимия е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. В тези рамки, в размер на минимума от предвиденото в закона – две години лишаване от свобода и пет хиляди лева глоба, наложените наказания не са очевидно несъответни по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Приложението на чл.68, ал.1 НК е правилно. Допуснатата техническа грешка не дава основание за друг извод. С присъдата по нохд № 187/10 г. по описа на РС-гр.Павликени, влязла в сила на 12.11.2010 г. по реда на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е определено едно общо наказание измежду наложените му с тази присъда и наказанията, наложени по нохд № 114/10 г. на РС-гр.Златоград, нохд № 11533/09 г. на РС-гр.София, като на подс.К. е наложено най-тежкото от тях, а именно- две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл.59 НК е приспаднато времето през което подсъдимият е бил задържан за периода от 08.07. до 13.08.2010 г. по нохд № 114/10 г. В така определения изпитателен срок, подсъдимият е извършил престъплението, инкриминирано по настоящото дело, което и при наличието и на останалите формални изисквания на закона е предопределило приложението на чл.68, ал.1 НК. Добре е видно, че с присъдата по нохд № 187/10 г. на ПРС при групирането на наказания, наложени с отделни влезли в сила присъди, наказанието, наложено на подсъдимия по нохд № 66/09 г. не е включено в съвкупността. Обяснимо, поради принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание на възможните съвкупности. Техническата грешка в присъдата, утвърдена с въззивното решение, не повлиява на направения по-горе извод за правилно приложение на закона, във връзка с института на чл.68, ал.1 НК. Казаното дотук налага извод за отсъствието на основания за връщане на делото за ново разглеждане или изменение на оспорения съдебен акт. Водим от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 323 от 14.11.2012 г., постановено по внохд № 756/12 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: