Р Е Ш Е Н И Е № 370 гр. София, 28 септември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1069/ 2012 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Д. П. Г. и касационен протест на Апелативна прокуратура гр. Пловдив против въззивно решение № 23 от 16.03.2012г. постановено по в.н.о.х.д.№ 523/ 2011г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона, изразяващо се в осъждането му за престъпление каквото не е извършил, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които били неотстраними и по тази причина също следвало да бъде оправдан. В протеста се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието, аргументиран с неправилен извод, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане, с оглед определяне на наказание при условията на чл.54 от НК, както и налагане наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за определен период от време. Частните обвинители и граждански ищци не се явяват и не вземат становище по протеста и жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Пловдивският апелативен съд с решение № 23 от 16.03.2012г. по в.н.о.х.д.№ 523/2011г. е изменил присъда № 35 от 14.09.2011г. постановена по н.о.х.д.№ 409/ 2011г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд в наказателно осъдителната част, като отменил същата в частта, в която при условията на чл.54 от НК на подсъдимия Д. П. Г. за извършеното престъпление е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година при условията на чл.66, ал.1 от НК и на основание чл.343г от НК „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест месеца, като вместо това при условията на чл.55, ал.2 т.1 и ал.3 от НК наложил на подсъдимия наказание „пробация” включваща следните пробационни мерки: 1.”задължителна регистрация по настоящ адрес” и 2. „поправителен труд” с 10% удръжка от трудовото възнаграждение в полза на държавата, което да се изпълни по местоработата на подсъдимия с продължителност в размер на една година за всяка от пробационните мерки. В останалата част присъдата е потвърдена.С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 13.03.2011г. на път ІІІ- 3704 гр. П. – село Б., при управление на МРС, нарушил правилата за движение по пътищата –чл.139 ал.1 от ЗДвП във вр. чл.10, ал.1 т.12, б.”б” от ППЗДвП във вр. чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. Х., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия- престъпление по чл.343а, ал.1, б.б” във вр. чл.343, ал.1 б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК. Уважен е граждански иск за неимуществени вреди в полза на Л. К. С. и З. К. Х. в размер от по 60000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2011г. до окончателното изплащане на сумите. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Д. Г. Съображенията, изложени в подкрепа на доводите, определени като нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието всъщност могат да се формулират като допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с оценката на доказателствените материали.Твърди се, че съдът е допуснал превратно тълкуване на събраните по делото доказателства, нарушени били правилата на формалната логика, което пък е довело до пороци при формиране вътрешното убеждение на съда.Обосновава се наличие на предпоставките по чл.15 от НК, които имат за последица единствено признаване за невинен и оправдаване по обвинението. Възраженията са неоснователни. При разглеждането на делото и двете съдебни инстанции са събрали достатъчни по обем доказателства, свързани с изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.Въззивният съд е допуснал събиране на поискани от защитата допълнително такива, като е назначил допълнителна експертиза за изясняване на поставените въпроси.Последните са относими както за изясняване механизма на произшествието, така и за отговор на съществения въпрос- предотвратимо ли е било произшествието при положение, че подсъдимият управлява моторното превозно средство със скорост, позволяваща му да спре при възникване опасност на пътя.Отговорите на поставените въпроси по несъмнен начин изясняват тези въпроси, поради което и правилно въззивният съд е приел, че подсъдимият управлявайки лекия автомобил със скорост 69км/час сам се е поставил в невъзможност да спре в рамките на осветяваното от фаровете му разстояние.След като ударът е бил предотвратим ако подсъдимият се е движел със съобразената с конкретната обстановка скорост то не може да се приеме, че се касае до случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.Изяснен е и въпроса дали пострадалият е изскочил внезапно на пътното платно, както и налице ли е заслепяване от насрещно движещо се превозно средство.Съображенията по тези въпроси са достатъчни, те се основават на всички събрани по делото доказателства, възприемат се изцяло от настоящия състав, който намира обясненията на подсъдимия по отношение този факт за негова защитна теза, незащитена от никакви други доказателствени средства.Допуснатите нарушения от подсъдимия на правилата за движение са ясно формулирани, те са в причинна връзка с настъпилия резултат- смъртта на пострадалия, поради което и с признаването на подсъдимия за виновен по чл.343а, ал.1, б.”б” във вр. с чл.343, ал.1, б.”в” от НК материалният закон е приложен правилно. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че касационната жалба на подсъдимия като неоснователна следва да се остави без уважение. ПО ПРОТЕСТА НА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА Протестът е основателен. Съображенията, изложени в него в подкрепа на довода за явна несправедливост на наказанието, поради определянето му при условията на чл.55 ал.2 б.”б” и ал.3 от НК се споделят от настоящия състав. При индивидуализацията на наказанието въззивният съд е отдал прекомерна тежест на поведението на пострадалия, определяйки го като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и според съда достатъчно, наред с останалите преценени от първоинстанционния съд смекчаващи такива, за да обоснове определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК.Настоящият състав намира, че поначало съвкупността от смекчаващите отговорността обстоятелства не може да се определи нито като многобройни, нито пък което и да е от тях като изключително.Възрастта на пострадалия неуместно е била преценявана като такова, още по- малко пък отношение към отговорността на подсъдимия има поведението на близките на починалия, които необяснимо защо са упрекнати в неполагане грижи за родителя си.В същото време съдът не е посочил налице ли е втората задължителна предпоставка за определяне наказанието при условията на чл.55 от НК- най- лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко.Само при наличието на тези две предпоставки е възможно приложение на чл.55 от НК. По изложените съображения настоящият състав намери, че наложеното на подсъдимия наказание не е съответно на извършеното, не отговаря на целите, предвидено в чл.36 от НК и е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 т.1 и 2 от НПК,поради което и протеста следва да се уважи, а делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При проверката на въззивния съдебен акт съставът намери, че е допуснато и друго нарушение на закона- чл.42а, ал.4 от НК.Разпоредбата изрично посочва, че когато се налага наказание „пробация”, представляваща съвкупност от мерки за контрол и въздействие, мерките по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 се налагат задължително на всички осъдени.При тази разпоредба за съда съществува възможност за преценка дали да наложи и други мерки, но не и да не наложи някоя от задължителните. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.4 от НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по протеста на Апелативна прокуратура гр.Пловдив решение № 23 от 16.03.2012г. постановено по в.н.о.х.д.№ 523/ 2011г. по описа на Апелативен съд- Пловдив и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: