1 Р Е Ш Е Н И Е №50181 В ИМЕТО НА НАРОДА гр. София, 26.06.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, 4 състав в публичното съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретар Лилия Златкова като взе предвид докладваното от съдията Галина Иванова т.д. 2072 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД чрез адвокат К. П. оспорва решение № 438/22.02.2019 г. по гр.д. 1520/18 г. по описа на Софийски апелативен съд, 10 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, с което е осъден да заплати на Н. К. С., К. С. С. и В. С. С. обезщетения за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв, за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2015 г. до окончателното изпълнение на задълженията, като е изменил и решението и в частта за разноските. Обезщетенията били присъдени за неимуществени вреди, претърпени от ищците от смъртта на техния наследодател С. С. Г., починал в резултат на ПТП, настъпило на 06.08.2015 г. в [населено място]. В решението съдът бил приел, че произшествието било настъпило по причина на виновно и противоправно поведение на С. В. М., водач на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. [рег.номер на МПС] , която била блъснала велосипедиста С. С. Г., в резултат, на което последният бил починал. Гражданската отговорност на водача на л.а. „Тойота ярис“ била застрахована при молителя за периода от 14.06.2015 г. до 12.06.2016 г. При произнасяне на въззивния съд с оспорваното в настоящия процес решение, не било приключило наказателното производство пред съда. С писмо от С. М. чрез пълномощника й адв. Т. К., на 22.06.2022 г., застрахователят бил уведомен за наличие на влязло в сила решение по к.н.д. 884/21 г. по описа на ВКС, II НО, с което С. В. М. окончателно била призната за невинна в това, че на 06.08.2015 г. в [населено място], при управление на лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. [рег.номер на МПС] , да е нарушила правилата за движение по пътищата и в частност правилото, установено в чл. 42, ал.2, т. 1 от ЗДвП в резултат, на което по непредпазливост била причинила смъртта на С. С. Г., поради което я оправдал по обвинението по чл .343, ал1, б. „б. вр чл. 343, ал.1 б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Така постановеното решение било новонастъпило обстоятелство, което не било известно при постановяване на въззивното съдебно решение. С оправдателната присъда се установявала липсата на отговорност на водача на лекия автомобил, за чийто действия отговарял застрахователят. След като това било така, решението на наказателния съд имало значение за изключване отговорността на застрахователя, поради това че отговорността на застрахователя била функционална. Моли да се отмени решението на въззивния съд. Ответниците по молбата Н. К. С., В. С. С. и К. С. С. чрез адвокат П. К. оспорват молбата. В случая била обоснована само предпоставката да са налице нови писмени доказателства, но не и предпоставката, тези писмени доказателства да са от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая била обоснована само първата предпоставка. В молбата нямало изложени мотиви за това какви са предпоставките соченото писмено доказателство да има съществено значение за делото. Съдът не бил се произнесъл с оглед произнасянето на присъдата. Видно било от влязлата в сила присъда, че подсъдимата била призната за „невиновна“ само в рамките на конкретното деяние, обективирано като такова по повдигнатото й с обвинителния акт обвинение – за нарушение на чл. 42, ал.2, т. 1 от ЗдвП, но нейната обвързваща гражданския съд сила, не била се проявявала относно друго различно от горепосоченото правонарушение, каквото било 1/несъобразяване на водача с налична и видима на пътя опасност – движещ се пред автомобила велосипедист, за който било прието, че се движи по-близо до осевата линия, а това предполагало завишено внимание и това било нарушение на чл. 20, ал. 2 изр.1 от ЗДвП и както било изрично посочено в решението – причините за настъпване на произшествието се коренят във виновното и противоправно поведение на водача С. М., изразяващо се в грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата, включително чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – непроявено внимание и предпазливост към уязвимите участници в движението по пътищата, каквито били водачите на двуколесни превозни средства. От изключително значение било обстоятелството, че не било правилно повдигнато обвинението в обвинителния акт на водача на лекия автомобил, като тя не можела да бъде осъдена за допуснати нарушения „различни от описаните в обвинителния акт“. Считат, че молбата е неоснователна. Претендират разноски. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 50 252 от 11.10.2022 г. по настоящето дело, на основание чл. 307, ал. 1 от ГПК, е прието, че молбата е допустима и допуснато насрочване на открито съдебно заседание по делото. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено частично решение № 8537/15.12.2017 г. по гр.д. 16 821/15 г, СГС в частта, в която ответникът ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ е осъден да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на Н. К. С., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг С. С. Г., настъпила на 06.08.2015 г. при ПТП, за разликата от 50 000 лв до 80 000 лв, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на В. С. С. за смъртта на неговия баща за разликата над по 50 000 лв до 72 000 лв и вместо това са отхвърлени исковете в тази част, както и в частта, с която е отменено решението по отношение на присъдените суми на К. С. С., за разликата над 50 000 лв до 96 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му, настъпила на 06.08.2015 г. В тези части, след отмяна на решението на първата инстанция, въззивният съд е отхвърлил исковете. Въззивният съд е потвърдил решението, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от Н. К. срещу застрахователя иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм, имащ за предмет обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, за разликата над 80 000 лв до 160 000 лв, както и предявения от В. С. С. искове на същото правно основание за разликата над сумата от 72 000 лв до 150 000 лв и предявения от К. С. С. иск на същото правно основание за разликата от 96 000 лв до 150 000 лв. С решението си въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която е осъден застрахователят да заплати на Н. К. С., В. С. С. и К. С. С. обезщетения за неимуществени вреди в размер от по 50 000 лв на всеки от тях, за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на съпруга им и баща С. С. на 06.08.2015 г. и е отменено в частта за разноските. Молителят ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ има правен интерес да иска отмяна на въззивното съдебно решение в частта, с която е потвърдено осъждането му да заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди от Н. С., В. С. и К. С. в размер на по 50 000 лв на всеки, поотделно. Видно от данните по делото, че решението на въззивния съд е влязло в законна сила, на основание чл. 296, т. 3, пр.1 от ГПК на 15.04.2020 г. в отхвърлителната част на въззивното решение. В частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за осъждане, като необжалвано, е влязло в сила на 08.04.2019 г. (съобщение за решението до застрахователя на 06.03.2019 г.).Видно от представеното съдебно решение № 60 190 от 07.03.2022 г. по к.н.д. 884/21 г. по описа на ВКС, 2 НО, присъдата на наказателния съд е влязла в сила на 07.03.2022 г., т.е. след постановеното решение на гражданския съд и с него е потвърдена присъда № 26 0004/18.06.2021 г. по внохд 435/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна, НО, с която е призната подсъдимата С. В. М. за невиновна в това, че на 06.08.2015 г. в [населено място], обл. Варна, [улица], при управление на МПС л.а. „Тойота Ярис“ рег. [рег.номер на МПС] , да е нарушила правилата за движение и в частност правилото, установено с чл. 42, ал. 2, т.1 от ЗДвП, в резултат, на което е причинила смърт по непредпазливост на С. С. Г., като след деянието направила всичко, зависещо от нея за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по обвинението по чл. 343 а, ал.1 б. „б“ вр. чл. 343 б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Тази присъда е оставена в сила с посоченото решение на ВКС, НО. Искането, разглеждано в настоящия процес, е основано на чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК, съгласно която норма заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за разрешаване на спора и страната не е могла да се снабди с тях своевременно. Съгласно задължителното тълкуване в т. 3 от ППВС 2/77 г., влязлата в сила присъда, постановена след влизане в сила на решението на гражданския съд, с която се установява по надлежния ред, относимо за гражданския процес обстоятелство, съставлява ново писмено доказателство, макар и фактът да е бил известен на страната, защото едва с признаването му, по предвидения законов ред, той е установен. При така разгледания пряк иск на пострадалите лица срещу застрахователя с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.), от съществено значение е противоправността на деянието на извършено при управление на лекия автомобил, за който има сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите с ответника-застраховател. Влязлата в сила присъда, на основание чл. 300 от ГПК, е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, противоправността и виновността на дееца. Влязлата в сила присъда на наказателния съд, представена в настоящия процес е относно посоченото в исковата молба противоправно деяние, при което се твърди, че е настъпила смъртта на С. С. Г., причинена при управление на лек автомобил от С. В. М. в [населено място]. Присъдата е относно противоправно деяние, извършено на същата дата 06.08.2015 г. в [населено място] от С. В. М., така както е индивидуализирано и в исковата молба. При това съвпадение относно основния факт – причинена смърт по непредпазлизвост при управление на моторно-превозно средство на 06.08.2015 г. в [населено място] на С. С. Г. от С. В. М., в двата процеса, от значение е постановената присъда, обсъждаща именно този основен факт. Този правопораждащ факт, като основание на гражданската отговорност на деликвента е определящ и за функционалната отговорност на застрахователя. Независимо от направените възражения от ответниците, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК. От значение са фактите, които са взети предвид при постановяване на присъдата и следва да се преценят в гражданския процес обстоятелствата, предвидени в чл. 300 от ГПК. Налице е ново писмено доказателство за обстоятелство от съществено значение за делото, което не е било известно на страната, тъй като не е било установено по съответния ред. Установяването по съответния ред е от съществено значение, предвид нормата на чл. 300 от ГПК. Именно това е основание на разглежданата молба, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, която е основателна. Ще следва да се отмени решението на въззивния съд и делото да се върне за ново разглеждане в осъдителните части. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България, Търговска колегия Р Е Ш И ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, решение № 438 от 22.02.2019 г. по в.гр.д. 1520/18 г., по описа на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 8537 от 15.12.2017 г. по гр.д. 16 821/15 г., СГС за осъждане на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ да заплати на основание чл. 226 , ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД поотделно на Н. К. С., В. С. С. и К. С. С. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. С. Г., настъпила на 06.08.2015 г. при ПТП, от по 50 000 лв на всеки от ищците, ведно със законната лихва от 06.08.2015 г., както и в частта за следващите се разноски И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд в отменената част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: