3 Р Е Ш Е Н И Е № 426 гр.София, 02.06.2010г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети май, две хиляди и десета година в състав: Председател:надежда зекова Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретаря Ю. Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1441 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 23.06.2009г. по гр.д.№ 395 / 2009г., с което Плевенски окръжен съд е уважил предявените от Г. Н. П. искове срещу ОУ”Св.св.К. и М.” [населено място], с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят – ОУ ”Св.св. К. и М.” [населено място], поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено. Ответницата Г. Н. П. в писмено становище поддържа, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., с определение от 28.10.2009г. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос за работодателската правоспособност за извършване на подбор при съкращаване на щата по не само по определени от закона критерии. С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Г. Н. П. искове срещу ОУ ”Св.св.К. и М.” [населено място], с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е изложил съображения, за това че уволнението е незаконно, тъй като прекратяването e при опорочаване на подбора, като сред критериите за оценка е включена и закрилата по чл.333,ал.1, т.3, ал.3-4 КТ. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззвното решение, тъй като със същото е разрешен материалноправен въпрос относно работодателската правоспособност да извърши подбор при съкращаване на щата не само по определени от закона критерии, а и от по определен от него критерии - закрилата по чл.333 КТ, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата. Настоящата инстанция намира за правилно застъпеното разбиране в представените към жалбата решение от 12.03.2007г. по гр.д.№1158/2004г. на ВКС и решение от 10.01.2006г. по гр.д.№1456/2003г. на ВКС, в които е прието, че критериите за подбор по чл.329 КТ са само икономически и не може да бъде включвана като такъв критерий закрилата по чл.333 КТ, тъй като това прави самият подбор незаконосъобразен. Работодателят е длъжен да извърши сравнение между служителите, заемащи еднакви длъжности по критериите на чл. 329 КТ. Целта е да останат на работа тези, който по-пълно отговарят на критериите на закона. Съобразяването със закрилата по чл. 333 КТ не означава извършване на подбор по законовите критерии. При така даденото тълкуване на правната норма Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира за неосноваталена касационната жалба. Въззивният съд, като е приел за установено, че на ответницата по жалба-ищец по делото Г. Н., е било прекратено трудовото правоотношение със Заповед №РД-17-21/10.10.2008г. на основание чл.328, ал.1, т.2 е 3 КТ и е установил, че извършеният подбор между подлежащите на съкращаване учители е незаконен, поради включване в критериите, по който е извършен същия на защитата по чл.333 КТ, при точно приложение на закона е признал уволнението за незаконно, възстановил е ищцата на заеманата отпреди уволнението работа и й е присъдил обезщетение за оставането и без работа в резултат на това уволнение. Правилно е прието в обжалваното решение, че е право на работодателя да прецени кои учители да остави на работа измежду тези, на които длъжностите се съкращават, но при упражняването му е задължително да се извърши подбор съобразно посочените в чл.329 КТ критерии - квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Извършването или неизвършването на подбор в случая не е въпрос на целесъобразност, а на законосъобразност, поради което и подлежи на съдебен контрол. Съдът правилно е приел в обжалваното решение, че едва след определяне кой служител следва да бъде уволнен, тъй като отстъпва на останалите по посочените по-горе икономически критерии, работодателят би трябвало да спази и изискванията на чл. 333 КТ за евентуално преодоляване на закрилата, която в случая не е абсолютна и е признал уволнението за незаконно поради липса на законност на извършения подбор. Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.293 , ал.1 ГПК обжалваното решение като постановен при точно приложение на материалния закон следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : о с т а в я в с и л а решение от 23.06.2009г. по гр.д.№ 395 / 2009г. на Плевенски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: