4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 633 София, 01.09.2010 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.05.2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНО ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 616 /2009 година Производството е по чл.278, във вр. с чл.274, ал.3 , т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище[населено място] против въззивното определение на Ловешкия окръжен съд № 164 от 07.04.2009 год., по ч. гр. д.№ 205/2009 год., с което е потвърдено разпореждане на Тетевенския районен съд № 501 от 10.03.2009 год., постановено по ч. гр. д. № 171/2009 год. за отхвърляне, като неоснователна, молбата на настоящия частен жалбоподател, в качеството му на заявител, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу В. М. А. от[населено място], [община], Л. област, като длъжник по необезпечен договор за кредит от 20.03.2008 год., за сумите: 6 338.99 лв. главница, 310.28 лв., договорна лихва за периода 20.11.2008 год.- 05. 03. 2009 год. и 0.85 лв., представляваща наказателна лихва за просрочена главница за периода 20.11.2008 год.-05.03.2009 год., заедно с направените деловодни разноски. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон. В депозирано към частната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съгласно препращащата норма на чл.274, ал.3 ГПК, частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложно поле с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като твърди, че даденото от въззивния съд разрешение по значимия за крайния изход на делото въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл.417 ГПК, с оглед снабдяване на кредитора със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника е в противоречие с практиката на отделните състави на ВКС,ТК. Като израз на соченото съставомерно несъответствие в практиката на съдилищата, жалбоподателят [фирма] е посочил определение № 118 от 24.02.2009 год., по ч.т.д.№ 25/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и определение № 264 от 07.05.2009 год., по ч.т.д.№ 210/2009 год. на І т.о. на ВКС, ТК, както съдебни актове на Л.,Т. и Л., за последните – без данни да са влезли в сила. Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС, по силата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въпреки процесуалната допустимост на частната жалба, обусловена от редовността и, предпоставките за допускане на факултативно частно касационно обжалване - основна и допълнителна, в случая - отсъстват. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В случая касаторът се позовава на противоречива съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за документа по чл. 417, т. 2 ГПК и за обхвата на данните, при наличието на които той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, произтичащо от договор за банков кредит, въвеждайки го като съществен процесуален въпрос, обусловил изводите на въззивния съд да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за горните суми. За да постанови обжалваното определение Ловешкият окръжен съд е приел, че представените със заявлението на частния жалбоподател документи – извлечение от счетоводните му книги и договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 20.03.2008 год.. попадат в посочените от законодателя документите, изброени в чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от З., но не удостоверяват надлежно за изпълнение вземане срещу длъжника, както и неговата предсрочна изискуемост. Процесуално правният въпрос за съдържанието на документа по чл. 417, т. 2 ГПК е обусловил крайния изход на делото, поради което е налице първата предпоставка на закона за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Налице е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като по сочения в изложението процесуалноправен въпрос е налице противоречива практика, вкл. и на ВКС, която освен в приложените съдебни актове е отразена и в други, служебно известни на решаващия състав на касационната инстанция. Настоящият състав на ВКС приема, че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане (чл. 418, ал. 2 ГПК). Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които, според изискванията на ЗСч за редовното им водене следва да регистрират счетоводните операции в хронологичен ред. Следователно, както правилно е приел въззивният съд, представените от банката-заявител извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката - данни за договора за кредит и за движението на погасяването му. Извън тези данни, счетоводните извлечения трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно- подлежащо на изпълнение вземане, което в случая е удостоверяването на фактите, въз основа на които кредитът е станал предсрочно изискум - т. е извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието за автоматичната предсрочна изискуемост на кредит, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван, кои и колко месечни вноски не е платил в посочените от договора срокове. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС споделя застъпеното в цитираното от касатора определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на ВКС, II т. о. становище, което съответства и на възприетото в служебно известните на състава съдебни актове на касационната инстанция - определение № 426 от 16.07.2009 г. по ч. т. д. № 332/2009 г. на ВКС, I т.о. и определение № 162 от 9.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 66/2010 г., I т. о., че представеното извлечение от счетоводните книги на банките трябва освен да представлява редовен документ по смисъла на чл. 217, ал. 1, т. 2 ГПК, така и да удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното от заявителя вземане. Изискването на закона за редовност от външна страна на изпълнителното основание по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не изключва задължението на съда по чл. 418, ал. 2 ГПК да провери дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За да изпълни съдът това си задължение, заявителят трябва да му представи данни за настъпване на падежа на вземането, както правилно е възприето и от въззивния съд с обжалваното по настоящия ред определение и затова то следва да се остави в сила. Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 164 от 07.04.2009 г. на Ловешкия окръжен съд, по ч. гр. д. № 205/2009 год., по описа на с.с. ПОТВЪРЖДАВА определение № 164 от 07.04.2009 год на Ловешкия окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 205/2009 год. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: