4 Р Е Ш Е Н И Е № 115 [населено място], 06.11.2019 год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря:А. Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 552/19г. Производството е по чл.47 ЗМТА, образувано по иск на Д. Ц. Д. за отмяна на постановеното от Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”, [населено място] решение от 07.06.2013г. по в.арб.д. №1191/2013г. по описа на същия съд. Ищецът Д., чрез пълномощника си – адв. Ю.Д. поддържа доводи за нищожност на решението, алтернативно твърди основания по чл.47,ал.1,т.2, 4, 5 и 6 ЗМТА- че липсва договорена арбитражна клауза, че не е бил уведомен за заведеното арбитражно дело, че е разрешен спор, непредвиден в арбитражното споразумение и не са спазени правилата,установени от ЗМТА за провеждане на арбитражната процедура. Ответникът –„Агенция за събиране на вземания”АД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк.К. Б. намира иска за недопустим,поради това, че пред АС – София имало дело между същите страни, а и освен това исковата молба не е подадена в законоустановения срок Изложени са и доводи по неоснователност на исковата молба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА, с оглед установеното по делото, че липсват надлежни доказателства, в това число и по арбитражното дело, за уведомяване на страната за предприетите от ответника, респективно АС процесуални действия, както и за постановеното решение, като ответникът също не сочи такива данни. Въведеният му довод че на 05.03.2015г. призовка за доброволно изпълнение е получена от А. Т.- работодател на ищеца не намира опора в представените доказателства, доколкото липсва каквото и да било отбелязване в известието обратна разписка, кой е получател и в какво качество, а и удостоверяване въобще, че е получено съобщението, ако отбелязването в полето „ бележки по доставката” може да бъде зачетено като подпис, при липса на други данни. Или, следва да се приеме за установено твърдението на ищеца, че е разбрал за постановеното арбитражно решение на 12.11.2018г., спрямо която дата е спазен срока по чл.48, ал.1 ГПК. Правно несъстоятелно е разбирането на ответника, за това, че подадената частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист и образуваното частно производство пред САС, инициирано с нея, обосновават извод за приложимост на чл.126 ГПК, тъй като производството по чл.47 ЗМТА няма еднакъв предмет с образуваното частно производство. Преди произнасяне по същество, по въведените основания за отмяна настоящият състав следва да се произнесе по валидността на арбитражното решение, за която следи служебно. Чл. 47,ал.2 ЗМТА в действащата редакция / ДВ.бр.8/2017г./ въвежда императивно правилото, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът, на които не подлежи на решаване от арбитраж са нищожни. Съгласно пар. 6,ал.2 ПЗР ЗИД ГПК /ДВ, бр.8/17г./, производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който едната страна е потребител по смисъла на пар.13,ал.1 ДР Закон за защита на потребителите, съгласно изменената разпоредба на чл.19, ал.1 ГПК се прекратяват. Разгледаното правило на пар.6,ал.2 ПЗР ЗИД ГПК е съобразимо и по отношение на арбитражните решения, които са предмет на висящи пред ВКС, производства по предявени в срок искове по чл.48 ЗМТА. Този извод произтича от даденото от Конституционния съд тълкуване с т.3 на к.д. №15/02г. на единството на арбитражното производство, осъществявано в два стадия, независимо, че вторият стадий, иницииран по реда на чл.48 ЗМТА е факултативен. Завареното от обсъдените по-горе изменения на закона, арбитражно производство в своят първи стадий на висящност пред арбитражен съд се прекратява, поради въведената с чл.19, ал.1 ГПК неарбитрируемост на спора. При иницииран втори стадий -по искане за отмяна на постановеното арбитражно решение висящността на производството е възобновена с подадената искова молба. Или, когато е налице висящ спор по чл.48 ЗМТА в рамките на арбитражния процес,то следва прогласяване на нищожността на арбитражното решение като постановено по неарбитрируем спор, тъй като изменението на процесуалния закон намира приложение / при липса на изрична норма/ спрямо заварените производства веднага с влизане в сила на изменението. Допълнителен аргумент в тази насока е и въведеното с чл.405,ал.5 ГПК / изм. ДВ бр.8/17г./ правило, съгласно което съдът отказва да издаде изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл.47,ал.2 ЗМТА решения. Като процесуалноправна,имаща незабавно действие, нормата се прилага по отношение на всички заварени производства. Следователно, след като на окръжните съдилища е възложена проверка за нищожност на арбитражното решение като изпълнително основание, то такава проверка се предполага и от ВКС по отношение на висящите пред него производства по отмяна на арбитражното решение.В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 72 от 26.04.2017г. по т.д. №403/17г. на ВКС, І т.о., решение № 63 от 26.04.2017г.по т.д. №2220/16г. на ВКС, І т.о. , решение № 32 от 07.03.2017г. по т.д. № 1416/16г. на ВКС, І т.о., решение №23 от 31.03.2017г. по т.д. 2142/16г. на ВКС І т.о. и др. В случая предмет на арбитражното производство е спор по договор за кредит в размер на 2250лв. като цедирането на вземането по този кредит заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности / както е заявено от ответника по исковата молба, във връзка с представения договор за цесия / не променя характера на вземането. Следователно, Д. Ц. Д. в качеството си на кредитополучател по цедираното вземане се явява потребител по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП. Висящото производство е заварено от ЗИД ГПК / ДВ. бр.№8/17г./, поради което следва да бъде прогласена нищожността на арбитражното решение, предмет на исканата отмяна, спрямо Д. Д. . На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и установени направени разноски по делото в размер на 739.41лв.. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО постановеното против Д. Ц. Д. от Арбитражен съд при „Стопанска асоциация”, [населено място] решение от 07.06.2013г. по в.арб.д. №1191/2013г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания”АД, [населено място], да заплати на Д. Ц. Д. направените в настоящето производство разноски в размер на 739.41лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: