Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 493

София, 27.11.2019 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1902 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Х. Д. чрез пълномощника му адвокат А. Г. против решение № 223 от 17.01.2019 г., постановено по гр.д. № 830 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 2277 от 19.04.2018 г. по гр.д. № 1021 от 2016 г. на Районен съд-Разлог за отхвърляне на предявения от С. Х. Д. против Б. С. Б. и А. А. Б. иск с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че С. Х. Д. е собственик на 37 кв.м., представляващи част от имот пл. № *, УПИ *, кв.1 по плана от 2001 г. на [населено място], разположени по дължината на източната му граница с имот пл. № *, УПИ *кв.1 по плана от 2001 г., които са отразени неправомерно в кадастралната карта като част от имот с идентификатор ***, като е налице грешка при заснемането в кадастралната карта на границата между имоти *** и ***.
Б. С. Б. е подал чрез пълномощника си адвокат С. П. писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното:
Страните не са спорили по установения и от приобщените писмени доказателства факт, че на основание покупко-продажба, обективирана в договор - нот.акт № 170, том I, рег. № 984, дело № 170 от 14.04.2005 г. по описа на Нотариус С. К. ищецът е придобил собствеността върху недвижим имот, индивидуализиран като УПИ с пл. № * в кв. 1 по плана на [населено място], с площ от 666 кв.м., при съседи: М. Ю. В., А. А. В., М. Н. и път.
Праводателите му са придобили това право въз основа на приключила реституционан процедура по реда на ЗСПЗЗ с Решение № Е443ДА от 26.01.2001 г. на ОСЗГ-гл.Белица, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Й. И. Б. на нива от 0.666 дка, находяща се в строителните граници на [населено място] в местността Р., представляващ имот № *, парцел * от КП изработен 2001 г., при граници: М. Ю. В., шосе, А. А. В., М. Н.. Със същото решение е било отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 0.036 дка, находаща се в на [населено място] в местността Р., имот № * по КП от 2001 г., тъй като попада в разпоредбите на чл.10, ал.6 или ал.7 ЗСПЗЗ – имотът е в улица.
След закупуване на имота със заявление за изменение на КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-23/19.04.2011 г., ищецът е поискал да бъдат коригирани границите между поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***, по което Началника на СГКК – Б. се е произнесъл със Заповед № 17-15 от 19.01.2016 г. и е отказано исканото изменение, поради наличието на спор за материално право. Според мотивите на отказа по отношение на част от ПИ с проектен идентификатор *** са налице претенции за собственост от Б. С. Б. и С. Х. Д..
От своя страна ответниците са придобили собствеността върху нива с площ от 0.615 дка, находяща се в м.„Д.“, осма категория, попадаща в строителните граници на [населено място], представляващ имот с пл. № *, в кв. 1 по плана на населеното място въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 15, том IV, рег. № 4531, дело № 595 от 03.07.2007 г. по описа на Нотариус С. В..
Ангажираните от тях писмени доказателства /решение № 571А от 19.04.2007 г. на ОСЗГ-гр.Белица установяват, че праводателите им са придобили правото на собственост върху описания имот, като наследници на А. А. В., въз основа на приключила в тяхна полза реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ.
Спорът между страните се е породил след като ответниците са се снабдили с Разрешение за строеж № 26/19.06.2013 г., издадено от гл. архитект на Община Белица за обект „ограда“, намираща се в ПИ с идентификатор № *** и са реализирали строежа, чрез който към настоящия момент са ограничени собствените на страните по делото имоти.
Ангажирените по делото гласни доказателства /показанията на свидетелите М. Н., М. К., Б. Д. и Х. М./ са установили безпротиворечиво, че имотите, закупени от страните по делото, са съседни /разпитаните свидетели също са съседи на тези имоти/. От тях Н. е заявил, че още при закупуване на имотите от страните по делото /първо имот закупил ищеца/ границата помежду им била ограничена чрез камъни, наредени по дължина в земята, на разстояние около 4 м. Камъните ги имало още откакто били предишните собственици и стояли докато ответниците не изградили ограда. Свидетелят подчертава, че не може да определи дали последната е изградена на мястото на камъните. Според него Д. владеел имота в очертаните граници от предишните собственици и не му било известно Д. да е увеличавал площта на имота. Свидетелят К. от своя страна е заявил, че между имотите на страните по делото първо била сложена паянтова дървена ограда. След това – две години преди датата на с.з., в което е разпитан, била сложена друга ограда, която не била сложена на мястото на дървената. Оградата в момента била циментирана и имало мрежа, като свидетеля не знае дали е на мястото на старата. Спорът между страните възникнал откакто била сложена новата ограда. Според този свидетел когато Д. си купил имота, очертали парцелите, като сложили колчета. Свидетелят Б. Д. също е заявил, че първоначално двата съседни имота на страните по делото били оградени с камъни, защото големия имот представлявал обща нива, отделена с камъни. Не знае дали от момента на закупуването на имота до настоящия момент границата между двата имота е променяна, но твърди, че на място не е виждал дървена ограда, преди Б. Б. да си построи сегашната. Когато Д. се нанесъл в имота владеел имота до камъните. Съществуващата между имотите сега оградата била поставена преди около две години, изпълнена от колове от цимент и мрежа, висока до два метра. Според този свидетел спорът между страните бил с по-голяма давност, от преди повече от десет години и преди изграждането на тази ограда. Свидетел М. също сочи, че границата между двата съседни имота на страните по делото била от сложени камъни, като синори, които били на място още от предишните собственици. На място сега имало нова ограда, която била сложена от преди три – четири години, която не е категоричен дали е на мястото на камъните или е изместена.
Съдът е кредитирал показанията на свидетелите М. Н., Б. Д. и Х. М., които са плод на личните им възприятия, последователни са и са безпротиворечиви, вкл. се подкрепят частично от останалите приобщени по делото доказателства. За разлика от тях свидетелят М. К. установява факти, които не само се подкрепят от останалите по делото доказателства, вкл. гласни такива, но и са в категорично противоречие с тях.
Съдът е обсъдил и изслушаните в първоинстанционното производство единична и тройна експертиза, като е приел, че отговорите и на двете експертизи по поставените от страните въпроси са почти идентични, а по отношение на крайните им изводи – заключенията изцяло се припокриват.
Така първата от експертизите е докладвала, че процеснте имоти с пл. № * и *, са отразени за първи път в КП на [населено място] от 2001 г. със Заповед № РД-15-107 от 14.08.2001 г. на Кмета на Общината, въз основа на проведени процедури за възстановяването им по реда на ЗСПЗЗ. За тях графически изчислената площ на имот с пл. № *, собственост на ищеца, от скицата към заповедта е 680 кв.м., а за имот *, собственост на ответниците, е 602 кв.м. Според експерта, въпреки че имот пл. № * е с възстановена площ от 666 кв.м., а имот пл. № * е с възстановена площ от 615 кв.м., а останалите заявени от реституентите площи не са възстановени по причина, че попадат в улица, двата имота са нанесени в КРП с цялата им площ. Впоследствеи по възлагане на свидетеля Б. Д. и на ищеца С. Д. е бил изработен ПУП – ПЗР за имоти пл. * и пл. № *, одобрен със Заповед № РД-15-169 от 10.08.2005 г. на Кмета на Община Белица, с който за имот пл. * е отредено УПИ ** за индивидуално жилищно застрояване, а за имот пл. № * е отредено УПИ ** за „индивидуално жилищно застрояване“. Графически изчислена площта на двата УПИ от скицата към заповедта е за УПИ ** – 680 кв.м., а за УПИ ** – 595 кв.м. Действаща КК и КР за [населено място] е одобрена със Заповед № РД-18-23/19.04.2011 г. на ИД на АГКК, като в същата имот с идентификатор № *** е с площ от 702.71 кв.м., „урбанизирана територия“, ниско застрояване – частна собственост, вписан на ищеца по н.а. № 21, том VI, рег. № 1339, дело 1137 от 14.04.2005 г. за площ от 666 кв.м, а имот с идентификатор № *** с площ от 610.49 кв.м., „урбанизирана територия“, ниско жилищно застрояване е записан като частна собственост на ответника по н.а. № 168, том 19, рег. № 1411, дело 4067 от 03.07.2007 г. с площ от 615 кв.м. Вещото лице сочи, че тези граници са нанесени в КК и КР по графичните им данни, така както са нанесени в КРП на селото, а извършеният оглед на място е установил границите на имотите и съществуващите в тях постройки, както и съществуващата на място масивна ограда. Графически констатациите на експертизата са онагледени в комбинирана скица /Приложение 19 и Приложение 20/, в които с различни цветове са показани границите и номерата на имотите по отделните планове. Запознаване със същата предпоставя, че по отношение спорната граница между имотите с идентификатори № *** и № *** е налице съвпадение на границите като ПИ по КК и КР от 2011 г. /отразена с черна линия/ с границите по допълването им от 2001 г. /отразена с зелени линии/. Според вещото лице по-голяма разлика се констатира с границата като УПИ по ПУП – ПР от 2005 г. /в синьо/ и сега изградената на място масивна ограда, като разликата в южния край е 35 см., а в северния 38 см., като отместването е в двете посоки и се компенсира като площ. Според експертизата тези разлики не се отчитат като грешки, защото напълно отговарят на разпоредите на чл. 18, ал. 4, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. към ЗКИР (отм.) и сега действащата Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г.
Съдът е счел, че по отношение на горните констатации и изводи заключението на единичната експертиза изцяло се споделят и от тройната такава. Потвърждава се, че за първи път имотите с пл. №№ * и * са нанесени в КП въз основа на попълване, одобрено със Заповед № РД-15-107 от 14.08.2001 г. на Кмета на Община Белица, а по-късно за тях по ПУП – ПЗР, одобрен със Заповед № РД – 15-169/10.08.2005 г. на Кмета на Община Белица са отредени две УПИ „за индивидуално жилищно застрояване“. С такъв статут имотите са и по ПУП – ПР, одобрен с Решение № 115 от Протокол № 9 от 26.09.2011 г. на ОбС гр.Белица. На изготвената от тройната експертиза комбинирана скица /приложение № 3 – л.348 от първоинстанционното дело/ с различни цветове са показани границите и номерата на имотите по отделните планове. На същата графически е изобразена заснетата съществуваща на място ограда между имотите на страните по делото, която, според констатациите на експертизата, съвпада с границите на УПИ ** по последния действащ ПУП – ПР – този от 2011 г. Според експертите е установена разлика между изградената ограда и границата с имота на ищеца по ПУП – ПР от 2005 г., която при улицата е 0.35 м., в дъното 0.38 м., като отместването е в двете посоки и се компенсира като площи. Освен това такава разлика не се отчита като грешка, защото отговаря на разпоредбите на Наредба № 3/2005 г. /отм./ и действащата Наредба № РД-02.20.5/15.12.2016 г.
Съдът е подчертал, че и двете експертизи са категорични, че според действащата КК и КР имотът на ищеца с идентификатор *** е заснет с площ от 703 кв.м., независимо, че собственикът му се легитимира за такъв по нот.акт само на 666 кв.м., а този на ответника – с идентификатор *** е заснет с площ от 610 кв.м., при условие, че собственикът му се легитимира за такъв на 0,615 дка. Допълнил е, че според констатациите и на двете експертизи, още при първоначалното отразяване на имота на въззивника в кадастралния план на селото през 2001 г. западната му граница и границата на съседния му парцел * не се покриват, а между тях остава ивица празно място, като при попълването на кадастралния план имотите са изместени така, че западната граница на имот пл.№ * да съвпадне с дворищната регулационна линия на УПИ * и площта му е уголемена в сравнение с тази по скицата проект. Това изместване обаче няма отношение към процесната граница между имотите на страните по делото, която е от източната страна имота с пл.№ *.
Съдът е кредитирал изцяло заключенията и на двете експертизи, предвид че същите са компетентни и пълни,констатациите им изцяло се подкрепят и допълват взаимно, без да си противоречат, вкл. са основани на наличните данни относно кадастралния статут на процесните имот, според действащите относно тях кадастрални планове през различните години.
При така възприетата фактическа обстановка е направен извод за неоснователност на предявения иск, като е препратил към мотивите на районния съд, че предмет на доказване е точното ситуиране на имота на място, че е налице погрешно отразяване и заснемане на плана, както и доказване обема на правото на собственост върху спорната част от имота от страна на ищеца по делото. Претенцията на ищеца се основава на твърдението, че е придобил правото на собственост върху конкретно индивидуализиран имот по силата на договор за покупко-продажба, след окончателно приключила реституционна процедура, както и че границите на този имот са погрешно отразени в действащата КККР за землището на [населено място] в разминаване с КП от 2001 г. и ПУП-ПЗ от 2005 г. Според съдът от приложения по делото договор за покупко-продажба, оформен с Нотариален акт за покупко-продажба № 170, том I, рег. № 984, дело № 170 от 14.04.2005 г. по описа на Нотариус С. К. не се установява ищецът да е придобил твърдените 37 кв.м. от имот с пл. № * по КККР. В посочения нотариален акт, като титул за собственост подробно е описан имотът, който придобива ищецът с неговото местоположение, граници/съседи, включително и площ, а именно: 666 кв.м. Посочения имот е придобит след окончателно приключила реституционна процедура, с който е възстановено на праводателите на ищеца, като н-ци на Й. Б. правото на собственост върху имот с посочената площ от 666 кв.м. Видно от приложеното решение № Е443ДА от 26.01.2001 г. на ОСЗГ-Белица, е, че е постановен отказ да бъде възстановено 0.036 кв.м. от посочения имот, поради причини, че посочената част попада в улица. На следващо място от заключенията на вещите лица по единичната и тройната съдебно-техническа експертиза, безспорно се установи съвпадение на границите между имот с пл. № * и пл. № * по плана от 2001 г. Вещите лица установяват разминаване в границите по плана от 2005 г. и сега изградената ограда, която в южния край е 35 см., а в северния 38 см., като отместването е в двете посоки. Доколкото посочените разлики са в рамките на допустимото, същите не се отчитат като грешки, съобразно чл.18, ал.4, т.2, б.„б“ от Наредба №РД-02-20-5 от 15.1.2016 г. Съответно не се установи построената в имота на ответника ограда да навлиза в имота на ищеца с посочената части от 37 кв.м., в каквото насока са твърденията на ищеца.
Във връзка с наведените оплаквания във въззивната жалба е Окръжен съд-Благоевград е изложил съображения, че според разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР по своя характер е установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди, че грешно е заснета в границите на имота на ответника /грешка в кадастралната карта/ или че въобще не е заснета като самостоятелен имот /непълнота на кадастралната карта/, като ищецът по този иск следва да установи материалното си право към момента на одобряване на КК, в която се претендира, да е допусната грешката.
В случая с оглед твърденията и доводите на ищеца следва да се приеме, че е налице първата от посочените хипотези – твърди се от Д.., че реална част от неговия собствен имот – 37 кв.м., е погрешно заснета в границите на имота на ответниците в КККР, одобрени със заповед на 19.04.2011 г. Установено е безсъмено по делото, че ищецът се легитимира за собственик на основание покупко-продажба на имот с № * в кв.I по плана на селото, с площ от 666 кв.м., идентичен, според заключенията и на двете изслушани по делото експертизи с ПИ с идентификатор *** по КККР, действаща към момента /одобрена през 2011 г./. Д. нито е твърдял в хода на процеса, нито е ангажирал доказателства, да е собственик на имот с по-голяма площ от посоченото по-горе. Независимо от последното ескпертизите установяват, че според действащата КККР имотът на ищеца с идентификатор *** е заснет с площ от 703 кв.м – т.е. между площта, за която се легитимира за собственик и тази, която реално е заснета за парцела, е налице разлика от точно 37 кв.м., за която ищецът не установи при условие на пълно и главно доказване, че е носител на правото на собственост, независимо на оригинерно или деривативно основание. В този смисъл и защото не се твърди и няма данни между имот * и имот * по някой от предходните планове, вкл. и по действащия такъв, да е имало придаваеми места следва, че пространствените предели на правото на собственост на страните по делото трябва да се ограничат до посочените площи.
Окръжният съд е приел, че анализът на писмените доказателства и заключенията на експертизите установиха безсъмнено освен това, че имотът, за който ответниците се легитимират за собственици на основание покупко-продажба от 0,615 кв.м., е отразен в КККР /вкл. предходно действащи и настоящи/ с площ от 0,610 кв.м. Следователно - имотът е отразен на място съобразно пространствените предели на правото им на собственост. На самостоятелно основание анализа на графичния и писмен материал към експертизите и заключението на вещите лица са категорични, че имотната граница между имотите на страните по делото – * /на въззивника/ и * /на въззиваемите/ по действащата кадастрална карта е идентична с тази, по предходните кадастрални планове от 2001 и 2005 г. Констатирано е леко отклонение /разлика/ между изградената на място ограда и имота на въззивника по ПУП-ПР от 2005 г., която при улицата е 0,35 м., а в дъното – 0,38 м., но то е и в двете посоки и се компенсира като площи, поради което и не се отчита като грешка, предвид пълното й съответствие и с действащите подзаконови нормативни актове /Нардеба № 3/2005 г. /отм./ и действащата Наредба от 15.12.2016 г./.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК С. Х. Д. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите:
1) в производство по иск по чл.54, ал.2 ЗКИР подлежи ли на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би могло да обуслови трансформирането на регулационните граници в имотни и следва ли да се извърши преценка и с оглед на какви обстоятелства дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота, какъв е предмета на доказване в това производство и какво е необходимо да установи предявилото иска лице за доказване на материалноправната си легитимация;
2) до къде се простира служебното начало при разпределение на доказателствената тежест, допускане на доказателства и даване на указания от съда при въззивното разглеждане на делото и при констатиране на пропуск или недостатък в доклада на първоинстанционния съд, следва ли въззивния да даде указания за ангажиране на доказателства;
3) може ли въззивният съд да променя подлежащите на доказване факти и ако го направи, следва ли да даде изрични указания във връзка с доказателствената тежест;
4) може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад.
Една част от въпросите са неотносими към настоящия спор. Данните по делото изключват необходимостта съдът да изследва дали има прилагане на регулация и трансформиране на регулациионните в имотни граници, тъй като реституцията и на двата имота е по реда на ЗСПЗЗ, т.е. касае се до нови обекти на правото на собственост, обособени през 2001 г., през която година са били и нанесени в кадастралния план и които не са били отразени в предходни регулационни планове. Самото урегулиране на имотите е извършено през 2005 г. при действието на ЗУТ, като съгласно чл.15, ал.3 ЗУТ вътрешните регулационни граници следва да съвпадат с имотните /т.е. тези, в които имотите са реституирани/. През 2011 г. е одобрен нов подробен устройствен план, който също следва да отговаря на изискването на чл.15, ал.3 ЗУТ.
Във въззивната жалба не са били наведени доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при докладване на делото и разпределение на доказателствената тежест, поради което и въззивният съд не е имал задължение да констатира наличието на пропуск или недостатък в доклада на първоинстанционния съд. Въззивният съд е възприел същата фактическа обстановка като районния и е препратил към правните му изводи, поради което неотносими се явяват и третия и четвъртия въпрос.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по втората част на първия въпрос, който следва да бъде уточнен с оглед фактите по настоящото дело: с оглед на какви обстоятелства следва да се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границата между съседни имоти, ако същите са реституирани по реда на ЗСПЗЗ в границите на урбанизирана територия въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и ал.6 ППЗСПЗЗ, нанесени са в действащ кадастрален план след реституцията и са урегулирани за пръв път при действието на ЗУТ. Тълкуването в посочената от касатора практика на ВКС не касае подобна хипотеза, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 223 от 17.01.2019 г., постановено по гр.д. № 830 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград.
В едноседмичен срок от съобщението С. Х. Д. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, съответно на съдията-докладчик при изтичане на срока.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: