Р Е Ш Е Н И Е № 408 гр. София , 30 декември 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ:АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Божидар Джамбазов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1265/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от служебно назначения защитник на подсъдимия М. И. В.-адв.Б. срещу решение, постановено по внохд №129/2015 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, на основание чл.348 ал.1 т.3 от НПК. В жалбата се твърди, че независимо от завишената обществена опасност на дееца, конкретните обстоятелствата, свързани с деянието по настоящето дело, а именно незначителния брой на прокараните в обръщение парични знаци /един/ и липсата на системност при извършване на престъпната дейност, предполагат определяне на наказание лишаване от свобода в размер на минималния, предвиден за престъплението по чл.244 ал.1 от НК. Моли се да бъде изменено атакуваното съдебно решение и да бъде намален размера на наложеното на М. В. наказание лишаване от свобода от три на две години. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде намалено наложеното на М. В. наказание от три на две години лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита ,че не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК,поради което предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а атакуваното съдебно решение- в сила. По отношение подсъдимия М. И. В. производството пред ВКС се разглежда задочно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди съображенията, изложени в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №29 от 16.04.2015 г., постановена по нохд №182/2015 г., Плевенски окръжен съд е признал подсъдимия М. И. В. за виновен в това ,че на неустановена дата през месец май 2014 г. в [населено място], /община/, /област/прокарал в обръщение подправени парични знаци- 1 бр.банкнота от 20 лв. със сериен №БК 8470932 ,като е знаел ,че е подправена, поради което и на основание чл.244 ал.1 във вр.с чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, в затвор. С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства, както и по направените по делото разноски, които е възложил в тежест на подсъдимия. По въззивна жалба, подадена от защитника на подсъдимия, пред Великотърновски апелативен съд е било образувано внохд №129/2015 г., приключило с решение №140 от 14.07.2015 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Релевираното касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК не е налице. За престъплението по чл.244 ал.1 от НК, в извършването на което подсъдимия В. е признат за виновен, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от две до осем години. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимият следва да понесе, решаващите съдебни инстанции са съобразили както степента на обществената опасност на деянието-завишена, предвид обществените отношения, които се засягат с него, така и обществената опасност на дееца-също висока, изводима от обремененото му съдебно минало. Правилно към кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства са били причислени многобройните осъждания на подсъдимия /7 пъти/, като болшинството от тях са за престъпления срещу собствеността. Този факт сочи на трайно изградени престъпни навици и липса на какъвто и да е било поправителен ефект от търпените до този момент наказания лишаване от свобода. Очевидно е, че същите не са произвели необходимия положителен ефект и не са му въздействали в посока да преосмисли поведението си и го приведе към спазване на закона и добрите нрави. На следващо място, правилно са били отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства данните, съдържащите се в гласните доказателствени средства за това, че подсъдимият и друг път се е опитвал да прокара в обръщение подправени парични знаци /показанията на св.М. Н./, както и че е държал голямо количество от тях / показанията на св.С. Б./. Обстоятелството, с което настоящата инстанция единствено не се съгласява да е отегчаващо отговорността е, че подсъдимият е нарушил режима на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение, с което е демонстрирал незачитане на правовия ред в страната. Законодателят е предвидил, че последиците от неизпълнението на задълженията, произтичащи от мерките за неотклонение се свързват със замяна на взетата мярка с по-тежка /каквото впрочем е сторил първоинстанционния съд/, но същите нямат отношение към реализацията на наказателната отговорност на дееца. По-нататък, фактът, че предмета на престъплението е само една банкнота с относително ниска номинална стойност /20 лв./ е бил отчетен като смекчаващо отговорността обстоятелство. С определения от първостепения съд размер от три години лишаване от свобода въззивната инстанция не е била съгласна /същата го е намерила за занижен/, но поради липса на съответен протест ,тя не е разполагала с възможност да утежни правното положение на подсъдимия. Касационният съд намира, че действително е налице само едно смекчаващо отговорността обстоятелство, посочено по-горе , но същото е с относително висока тежест, която е обосновала и определяне на наказание в близост до минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.244 ал.1 от НК, като основания за допълнително снизхождение не се набелязват. По изложените съображения, настоящият съд констатира ,че не е налице касационното основание „явна несправедливост“ на наложеното наказание, поради което счита, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение - в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №140 от 14.07.2015 г.,постановено по внохд № 129/2015 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.