3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 134 гр. София, 31.03.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч.гр.д. № 1248/2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба вх. № 1464 от 02.02.2016г. на В. Димитрова Й., чрез адв. Ц. М. - Софийска адвокатска колегия, против Определение №168/15.01.2016г. по ч.гр.д. №4883/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено Определение от 18.09.2015г. по гр.д. №20591/2014г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на В. Димитрова Й. за допълване на постановеното по делото определение от 27.07.2015г. в частта за разноските. В изложение за допускане до касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд /ВКС/, обективирана в Определение №101/12.03.2012г. по гр.д. №102/2012г. на ВКС, II.г.о, Определение №500/05.07.2012г. по ч.гр.д. №282/2012г. на ВКС, IV г.о., Определение №410/12.06.2012г. по ч.гр.д. №366/2012г., III г.о. на ВКС и Определение №52/01.06.2010г. по т.д. №1015/2009г. на ВКС, I т.о. по правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата - основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, както следва: кой е крайният момент, до който страната може да поиска присъждане на направените от нея разноски в производството по делото и да представи доказателства за реалното им извършване. Ответникът Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /К./, чрез пълномощника си П. Б., оспорва основанието за допускане до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че с обжалваното определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл.274, ал. 3, т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди обжалваното определение, въззивният съд е приел, че към датата на постановяване на прекратителното определение от 27.07.2015 г. по делото липсват доказателства ответникът В. Димитрова Й. да е била представлявана, в това число и от адв. М., в отговора на исковата молба не е налице отбелязване, че същият е подаден чрез пълномощник, към изброените приложения липсва посочване на пълномощно в полза на адвокат, а такова е било представено с писмена молба едва на 28.07.2015г. - т. е. в деня, следващ прекратяване на производството. Поради това съдът е заключил, че претенцията на ответника за разноски е неоснователна и искането за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде отхвърлено. Поставеният от частния жалбоподател правен въпрос не е обусловил решаващия извод на съда и поради това не съставлява основание за допускане до касационно обжалване. Цитираните в частната жалба определения на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК са постановени при различна фактическа обстановка, обусловила и противоположните правни изводи, до които са достигнали съдебните състави. От обстоятелствената част на посочените в жалбата съдебни актове може да се изведе извод, че ответниците в развилите се производства са били надлежно представлявани от адвокат още при подаване на отговора на исковата молба, но са заявили претенцията си за присъждане на разноски едва след постановяване на прекратителното определение на съда, което е предизвикало и спора за тяхната дължимост. В конкретния случай апелативният съд е отхвърлил претенцията за присъждане на разноски не поради просроченото им заявяване, както твърди частният жалбоподател, а защото към датата на прекратяване на производството, по делото не са съществували доказателства за наличието на упълномощен представител. Напротив - пълномощно в полза на адвокат е представено за пръв път с молба от 28.07.2015г., т. е. след постановяване на прекратителното определение, като до този момент всички процесуални действия са били извършвани лично от ответника В. Димитрова Й.. Поради това правилно съдът е направил извод за недължимост на претендираните разноски - щом съгласно книжата по делото в хода на производството пред първоинстанционния съд страната не е била представлява от адвокат, тя няма право да иска присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени. Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-2 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 168 от 15.01.2016г. по ч.гр.дело № 4883/2015г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ