Р Е Ш Е Н И Е № 336 София, 08 юли 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Кирил Иванов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №1030 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на нохд.№15884/2010 г. на Районен съд гр. София и внохд.№175/2012 г. на Софийски градски съд,образувано по искане на осъдената А. Е. Б.. В съдебно заседание искането се поддържа лично и от защитник. Частния обвинител Е. К. Е. ,не е взел становище по искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а наказанието на подсъдимата достатъчно и справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 6.06.2012 г. постановено по внохд.№175/2012 г. на Софийски градски съд е потвърдена присъда по нохд.№15884/2010 г. на Софийски районен съд. С посочената присъда подсъдимата тогава А. Е. Б. е призната за виновна в това ,че на 21.02.2010 г. в [населено място] ,при управление на л.а. с дк [рег.номер на МПС] ,в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2,5%о,нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила средни телесни повреди на три лица,поради което и на основание чл.343 ал.3 б.А вр. ал.1т.Б НК вр. с чл.342 ал.1 НК и при условията на чл.54 НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години,изтърпяването на което наказание на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от четири години.На основание чл.343 Г НК подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от три години. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдената Б. : В многословно изложени съображения,основно се спори авторството на деянието ,”установено от негодна ДНК експертиза и несъобразено и оставено без нужното внимание заключение на в.л. К.”- по биологичната експертиза,което заключение „изключва подсъдимата като човека,който е управлявал лекия автомобил”. Неправилно ценени,дори превратно показанията на свидетелите Н. и В.,която „нямала спомен от произшествието” .Сочи се и „неизяснен механизъм за причиняване на нараняването в областта на стомаха на св.Е.-което било от удар във волана”. Липсвало произнасяне и по наличието или не на признаците на чл.15 НК. Доводите са неоснователни и не намират опора в данни по делото . Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,с който да се установи предмета на доказване по делото, по категоричен и безспорен начин.Събраните по делото доказателства са подробно обсъдени,като особено внимание е обърнато на заключенията на многобройните съдебни медицински,съдебно биологични,ДНК експертизи и разбира се съдебно техническа и медицинска експертиза. По установяване на „човека управлявал лекия автомобил” правилно са съобразени показанията на св.Е. –„катастрофата стана при второто ни излизане от заведението,при първото В. и А. бяха свършили цигарите и тръгнахме с моята кола.Тъй като бях пил караше А..Отидохме до бензиностанцията на „Л.”,взехме цигари и се върнахме в заведението.След около час А. и В. предложиха да ходим на дискотека.Взехме и Н..Караше А.”.Св.В. –А. шофираше при отиването ни за цигари.После не помня...А. искаше да кара,но не помня как се качихме в колата.Св.А.-спомням си,че В. беше отпред до шофьора цялата в кръв.Св.Н.- на задната седалка бяха Н. и Е..На предна дясна се качи В..Шофьорската врата беше отворена и до нея беше А.. От заключението на в.л. Т. – категорчни сме ,че вероятност друг да е бил на волана освен А. Б. няма.Категорично е и заключението на ДНК експертизата -за биологичен материал иззет от защитната възглавница пред шофьора ,че той е оставен от подсъдимата.Това заключение не е „негодно доказателствено средство „ тъй като е в пълно съответствие с изискванията на чл.152 НПК,а и не е оспорено от страните. Заключението на в.л.К. не само ,че е обсъждано но е и в съвсем различен от твърдения от защитата смисъл,а именно –„дали кафеникавата материя /биологичен материал / е попаднала от притежателя й или от друга повърхност не мога да обясня”,което няма как да „изключи” подсъдимата от шофирането на лекия автомобил. Непълно голословно е твърдението за „получен удар в областта на стомаха на св.Е.”,който бил от волана.От заключението на съдебно медицинската експертиза на в.л.Д. е видно ,че увредите по св.Е. са –контузия на главата в лява челна област и счупване на дясна лъчева кост на горен крайник. Невярно е и оплакването за липса на обсъждане на наличието на признаците на чл.15 НК /виж л.48 от мотивите на въззивното решение /. Въззивния съд е изпълнил задължението си по чл.339 ал.2 НПК,като след като е обсъдил доводите направени пред него е посочил основанията, поради които не ги приема. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.На инкриминираната дата и място осъдената Б. ,при управление на лек автомобил ,в пияно състояние нарушила правилата за движение визирани в ЗДвП и по непредпазливост причинила средни телесни повреди на три лица и по този закон е осъдена,т.е. приложен е закона ,който е следвало да бъде приложен. Неоснователно, а и не мотивирано е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне размера на наказанията, които следва да бъдат наложени на осъдената инстанционните съдилища са съобрази всички обстоятелства от значение,подценили са обстоятелството ,че деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2,5%о и наказанието е явно несправедливо, но не в сочената от осъдената посока. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила ,а искането на осъдената изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената А. Е. Б. за възобновяване на нохд.№15884/2010 г. на Софийски районен съд и внохд.№175/2012 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :