17 Р Е Ш Е Н И Е №. 60220 гр.София , 18 март 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Калин Софиянски след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 859/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.С., защитник на подсъдимия В. И. В., срещу решение №247 от 13.07.2021 г., постановено по внохд №530/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд, НО. В жалбата са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Към нея е постъпило допълнение, прието от ВКС на основание чл.351 ал.4 от НПК, в което са доразвити изложените в жалбата аргументи, подкрепящи претендираните касационни основания. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се свързва с твърдение за неправилно кредитиране от съда на заключението по графическата експертиза, което според жалбоподателя, е необосновано и съдържащо противоречиви изводи- недостатъци, аргументирани чрез теоретични и практически постановки, визирани в Ръководството за извършване на съдебно-почеркови експертизи с идентификационна цел“ на МВР. Освен това се посочва, че органите на досъдебното производство са указвали на св.Д. какви съкратени подписи да положи, като разследващият полицай изобщо не е разбрал, че свидетелката притежава „монограм“, а това обстоятелство е станало известно едва в съдебната фаза. Твърди се, че е невъзможно някой да положи съкратен подпис, различаващ се изключително много от официалния дълъг подпис на св.Д., без тя да е указвала как да бъде изпълнен или пък да е упълномощила подписалия я да стори това. Според защитата основен недостатък на изготвените по делото графически експертизи е липсата на свободни образци от монограма на свидетелката, а наличните експериментални образци от него, послужили за сравнителен материал, са опорочени, като освен това е бил нарушен реда за вземане на експериментални образци и в досъдебното производство, защото на свидетелката са били предварително показвани инкриминираните подписи. Оспорва се и начинът, по който е извършен анализа на подписите, като не е била проверена хипотезата за наличие на почеркови изменения и на какво се дължат те. Направен е собствен анализ на изследваните от експертизата подписи и сравнителния материал, взет от В. В., в резултат на което е изведено заключение, че при сравнение на подписите на В. В. и подписите на Д. Д. с инкриминираните, се установява, че приликите са повече от 80% . Застъпва се тезата, че е възможно наличие на автоподлог в инкриминираните или в експерименталните подписи на св.Д., но не от подсъдимия В., а от трето лице. И на последно място, във връзка с оспорената от защитника тройна графическа експертиза, се посочва, че вещите лица са се отклонили от поставената им задача, като са изследвали не само инкриминираните подписи в свидетелствата за професионална квалификация, но и тези в констативните протоколи. Във връзка с оплакването по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, жалбоподателят предлага различни тези, чрез които обосновава несъставомерност на деянието: 1.свидетелствата за професионална квалификация-17 бр. са официални документи, като официалното лице, издател на документа е само подсъдимия В., а подписа на св.Д. е на частно лице. Това е така, според защитника, защото Д. Д. не притежава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК, доколкото тя не изпълнява ръководна работа, а преподавателска, към която се включва и провеждането на изпити по време на обучението. Следователно документите, в частта им относно подписа на председател на комисията за придобиване на професионална квалификация имат характер на частен документ. Или иначе казано, свидетелствата са официални документи, но в частите от тях, в който има изявления на частни лица, могат да се разглеждат като частни документи; 2. съставените свидетелства за професионална квалификация са изцяло частни документи, тъй като не са съставени по предвидения ред и форма, определени от съответния нормативен акт; 3. инкриминираните свидетелства са дубликати на оригиналните свидетелства, които са били подписани от св.Д.. В дубликатите подпис на председателя на изпитната комисия не е необходим; 4. подсъдимият В. не е съобразил, в условията на дефицит на време, че при възстановяването на свидетелствата е трябвало да бъдат изготвени дубликати, в които той единствено е следвало да се разпише, с което е допуснал неволна грешка. На следващо място, във връзка с претенцията за несправедливост на наложеното наказание се излагат аргументи в две насоки:1. обосноваващи тезата, че „случаят е маловажен“; 2. че с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, процесуалното му поведение, оказаното от него съдействие на органите на досъдебното производство и изтеклия дълъг период от време от момента на деянието до постановяването на присъдата- наложеното наказание лишаване от свобода е завишено. В този смисъл се иска приложението на чл.55 от НК. В заключение се моли да бъде отменено решението на въззивната инстанция и подсъдимият да бъде оправдан, като се настоява във всички случаи да се постанови окончателно решение, независимо дали то е в полза или не на подсъдимия, предвид влошеното му здравословно състояние, с оглед на което той не е в състояние да издържи на стреса от продължаване на делото. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Акцентира на това, че св.Д. не е имала качеството на длъжностно лице, поради което подписите в удостоверенията за професионална квалификация в тази им част, нямат характер на официален документ, а на частен такъв. Моли съда да приеме, че подсъдимият В. не е осъществил състава на престъплението по чл.308 ал.2 от НК, поради което счита, че атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено и подсъдимият –оправдан, алтернативно- да бъде намалено наложеното наказание лишаване от свобода в минимален размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, поради липса на претендираните с нея касационни основания. Счита, че не са налице твърдените от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, а наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. Предлага решението на апелативния съд да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият В. В. моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №260062 от 17.02.2020 г., постановена по нохд №2641/2018 год., Софийски градски съд е признал подсъдимия В. И. В. за виновен в това, че през периода от 25.02.2011 г. до неустановена дата, в [населено място], при условията на продължавано престъпление е съставил неистински официални документи-свидетелства за професионална квалификация по професия „Икономист“, код 345120, специалност „Икономика и мениджмънт“, код 3451204 на лицата Ц. И., Н. Е., Н. Е., М. Б., С. Ч., К. З., Й. Д., Р. Т., Г. С., Г. И., К. С., В. Т. и свидетелства за професионална квалификация по професия „Офис-мениджър“, код 436010, специалност „Бизнес администрация“, код 3460101, на лицата Е. М., В. М., Е. М., Н. Ц. и Т. Г., като им е придал вид,че представляват конкретни писмени волеизявления на Д. Д., като председател на комисията за придобиване на професионална квалификация, с цел да бъдат използвани пред Агенция по заетостта, като предмет на деянието са документи за придобита квалификация, поради което и на основание чл.308 ал.2 пр.4 алт.2 във вр.с ал.1 пр.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години. С присъдата подсъдимият В. И. В. е бил признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан за извършени престъпления по чл.248а ал.3 във вр.с ал.2 пр.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК и по чл.311 ал.1 пр.1 във вр.с чл.20 ал.4 пр.6 във вр.с чл.26 ал.1 от НК. Със същата присъда е била призната за невиновна и на основание чл.304 от НПК оправдана и подсъдимата Д. Г. Ч. по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.311 ал.1 пр.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.26 ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия В. са били възложени направените по делото разноски. По протест на Софийска градска прокуратура и жалба от защитника на подсъдимия В. В., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд №530/2021 г., приключило с решение №247 от 13.07.2021 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въззивният съд е взел отношение във връзка с изготвените по делото три графически експертизи, които е намерил за обосновани и даващи убедителен отговор на поставените на вещите лица въпроси, поради което е взел предвид изводите им при изграждане на своите заключения по фактите и правото. Настоящият касационен състав не намира основания да изрази несъгласие с направената от въззивния съд оценка на експертните заключения. По делото са били назначени, изготвени и приети три експертизи, изследвали подписите в инкриминираните свидетелствата за професионална квалификация, положени от името на председателя на комисията за придобиване на професионална квалификация. И трите експертизи, изготвени от различни вещи лица /първите две от експерта Л. С., а тройната съдебно-графическа експертиза от вещите лица Г. Л., Л. Г. и Д. В./, ползвали частично различен сравнителен материал, са дали напълно идентични заключения, а именно, че подписите произхождащи от името на Д. Д. в графа „Председател на комисията за придобиване на професионална квалификация“ в инкриминираните 17 броя свидетелства за професионална квалификация, не са положени от свидетелката, а от подсъдимия В. В.. По делото липсват данни, посочените експерти да са били предубедени или необективни при изготвяне на заключенията. Фактът, че двама от тях са служители на МВР, не води a priory до извод за тяхна заинтересованост. Нито писмените експертни заключения, нито поведението на вещите лица при защитата в съдебното заседание, дават основание за подобно заключение. Още повече, че двама от експертите от тройната експертиза не са служители на МВР, а са избрани от утвърдения списък на вещите лица. Това, че извършеното изследване в тройната експертиза касае и документи /констативни протоколи/, по отношение на които съдът не е възложил задача, също не мотивира извод за предубеденост. Изследваните в повече документи, нямат никакво отношение към заключението, касаещо един от подписите, положени в свидетелствата за професионална квалификация, а и изводите по отношение на тези подписи, не се обосновават чрез констатациите, направени от вещите лица досежно изследваните обекти в констативните протоколи. На следващо място, ВКС не намира за основателно наведеното от защитата оплакване за необоснованост на графическите експертизи / в частност тройната експертиза/, както и за наличие на противоречие в съдържанието им, което да ги дискредитира. Тук е мястото да се отбележи, че в качеството на сравнителен материал, експертите не са използвали единствено експериментални образци от почерка и подписите на Д. Д. и В. В., каквото твърдение е налице от защитата, а и свободни и условно свободни образци и това обстоятелство е било изрично посочено в експертните заключения. Освен това, независимо от вариантността на изписване на елементите при полагане на подписите от Д. Д. в използваните от вещите лица сравнителни образци, същите са посочили, че в образците устойчиво са съхранени изградените писмено-двигателни навици на лицето и са годни за сравнително изследване и идентификация. Не следва да бъде подминато без внимание и заявеното от вещото лице С. в съдебното заседание пред СГС, че винаги има разлики в положените подписи от едно и също лице, че няма два подписа на едно и също лице, които да бъдат идентични, а ако това е така, то означава, че те са копирани. В конкретният случай, според експерта, независимо, че става дума за вариантност на подписа, той не се отличава дотолкова, че да не може да се идентифицира лицето. На следващо място, не се констатира нарушение на реда, визиран в нормата на чл.146 от НПК за вземане на образци за сравнително изследване- в случая образци от почерка и подписите на подсъдимия В. и св.Д. Д.. Твърдението на защитата, че на свидетелката Д. са и били взети образци от подписа, след като разследващия орган й е предявил свидетелствата за професионална квалификация, поради което тя е възприела поставените в тези документи подписи и по този начин експерименталните образци са били опорочени, не държи сметка за обстоятелството, че последните са били взети на 14.08.2015 г., а предявяването на свидетелствата е осъществено на 09.03.2016 г. Друг е въпроса, че Ръководството за извършване на съдебно-почеркови експертизи с идентификационна цел“ на МВР, на което се позовава защитата, касае единствено дейността на експертите, а не и тази на разследващите органи и съда. От разпита на свидетелката Д. в съдебното заседание пред първостепенния съд не се установява твърдението на защитата, че разследващият орган й е указвал да положи подписи, които да наподобяват процесните в свидетелствата за професионална квалификация. Това е било и невъзможно, тъй като към този момент на Д. Д. не са били предявявани процесните свидетелствата, за да може същата да възпроизведе по подобен начин подписите, положени в тях от нейно име. Дори и да се приеме за достоверно заявеното от свидетелката, че на гърба на л.157 от том 3, по отношение подписа на листа най-отгоре, „следователят й е казал да го напише така“, по- важното в случая е, че това не е единствения подпис, които е ползван за сравнителен материал. В тази насока вещото лице С. много подробно е пояснила, че при изследване на подписи не се използват само сравнителни образци от подписа на лицето, а и предоставения ръкописен текст, защото от него също може да се установи начинът, по който се изписват буквите, начинът по който се изписват други елементи и тяхната свързаност. Вещото лице многократно е посочило и, че изследването не се занимава с прилика на подписите, а с идентификация, че не става въпрос за общо графическо изображение, а за цялостно изследване на всички сравнителни образци, част от които са свободни, като по този начин се формира крайното заключение на експерта. Що се отнася до така наречения от св.Д. „монограм“, по делото категорично е установено, че това, което тя счита за „монограм“, всъщност представлява съкратен подпис, защото „монограмът“ е само изписване на инициалите на името на лицето. Съдът е иззел от свидетелката като сравнителен материал образци от нейния съкратен подпис /състоящ се начална, средна и завършваща част- параф/ и същите са били ползвани като сравнителен материал при изготвяне на тройната експертиза. Обстоятелството, че тези експериментални образци са иззети значително време след поставянето на подписите в процесните свидетелства не компрометира сравнителния материал. В разпита си пред СГС експертът С. е посочила, че когато лицето е в активна възраст, то притежава свойството на почеркова устойчивост. В рамките на 5-6 години, не е възможно дотолкова да се промени подписа /сравнителния материал/, че да не може да се направи сравнение, освен ако лицето не страда от много сериозно заболяване. В подкрепа на горното експертът е привел пример и че са изготвяни почеркови експертизи с разлика от 10-20 години- случаите, когато лицето, чиито подпис се изследва междувременно е починало. По-нататък, в тройната графическа експертиза вещите лица в графа „изследване и резултати“ са посочили, че при изследването са били взети предвид двете основни свойства на почерка, отразен в ръкописните текстове и подписите- устойчивост и индивидуалност, както и вариантността- качество на вече изградения писмено двигателен навик, което качество отразява изборността на лицето за графическо изразяване на отделните елементи и в този смисъл се явява неоснователно възражението на защитата, че не е било пояснено в какво се изразява вариантността на подписите на св.Д.. Несподеляемо е твърдението, отразено в допълнението към жалбата, че при сравнение на подписите на В. В. и на тези на Д. Д. с инкриминираните се установява, че приликите са повече от 80%. Следва да се подчертае отново, че вещите лица не изследват прилики, а сходства в признаците. Именно по тази причина, те са достигнали до извод, че е напълно нормално да са налице сходства между изследваните в свидетелствата подписи и образците от подписите на св.Д., тъй като в случая става въпрос за имитация на нейния подпис. По делото няма каквито и да е било данни, Д. Д. да е указвала на подсъдимия как да се подпише или пък лично да го е упълномощила от нейно име да подпише инкриминираните свидетелства, такива обстоятелства не се твърдят и от подсъдимия в дадените от него обяснения. Подобно поведение не може да намери логично обяснение, тъй като най-нормално би било свидетелката сама да подпише свидетелствата , а не да указва на подсъдимия как да стори това от нейно име. Що се отнася до възможността от упълномощаване, съдебната практика и правната доктрина е категорична, че „едно евентуално съгласие на носителя на името, даже и да е било дадено, не може да изключи нито неистинността на документа, нито противоправността и обществената опасност на деянието“ /Н., И., Документни престъпления. Варненски свободен университет.1999/. Тезата на защитата, че се касае за автоподлог, или за полагане на подпис от трето лице е категорично отхвърлена от вещите лица. Автоподлог е налице само когато лицето само полага подписа си като прави някакви изменения в него, за което, според вещите лица, категорично не са налице признаци. Установените от експертите различия са съществени и по обем достатъчни за изграждането на извод, че в изследваните подписи, произхождащи от името на Д. Д., в графа „Председател на комисията за придобиване на професионална квалификация“, в копията от свидетелствата за професионална квалификация и в образците от подписа на свидетелката, не са се отразили писмено двигателните навици на едно и също лице. Наред с установените различия експертите- графолози са констатирали и някои съответствия- в транскрипцията, които могат да бъдат обяснени с полагането на подпис от името на друго лице, с влагане на старание за наподобяване на действително положен подпис от Д. Д.. От друга страна, при сравнителното изследване между инкриминираните подписи в свидетелствата и представените сравнителни образци от почерка и подписа на В. В. са установени съвпадения по общи признаци, степен на обработеност, свързаност, размер и по-характерни частни признаци, които са позволили на вещите лица да направят заключение, че установените съвпадения са характерни и по обем достатъчни за извод, че в инкриминираните подписи и в образците от подписа на подсъдимия В., са се отразили писмено двигателните навици на едно и също лице. В заключение, настоящият касационен състав намира за неоснователни възраженията на защитата за необоснованост на графическите експертизи. И трите експертни заключения са еднопосочни в изводите си, добре мотивирани и изготвени в рамките на професионалната компетентност на вещите лица. Несъгласието на защитата с изводите им, не е основание за тяхната дискредитация. По-нататък, касационният съд дължи отговор и на всички релевирани доводи за неправилно приложение на материалния закон. Основното възражение на защитата е свързано с това, че св.Д. няма качеството на длъжностно лице. Чрез този аргумент се мотивира извод, че свидетелствата за професионална квалификация в частта, в която е положен подписа на св. Д. като „Председател на комисията за придобиване на професионална квалификация“ имат характeристика на частен документ. Настоящият касационен състав не възприема за основателно посоченото възражение по следните причини: 1. На подсъдимия В. е повдигнато обвинение по чл.308 ал.2 от НК-за съставянето на неистински официален документ от категорията на изрично изброените като официални документи в цитираната норма. С други думи, законодателят в отделен текст, предвиждащ по-тежка наказуемост, изрично е посочил, че документите за придобита квалификация /каквито са и инкриминираните по настоящето дело/, наред с изрично посочени други документи, представляват официални документи. 2. Според приетите от въззивната инстанция факти, оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ /ОП „РЧР“/ представлява стратегически документ- рамка за усвояване на финансови средства, съфинансирани от Европейския социален фонд на Европейския съюз и националния бюджет в рамките на програмния период 2007-2013 г. Процесите на управление и контрол на ОП „РЧР“ в Република България се осъществявали посредством нарочно създадени институции и звена- Централно координационно звено, Сертифициращ орган, Одитиращ орган, Управляващ орган и Междинни звена. С решение на Министерски съвет от 16.12.2005 г. за „Централно координационно звено“ била определена дирекция „Управление на средствата от Европейския съюз“ в Министерство на финансите. С решение на Министерски съвет от 27.12.2005 г. , дирекция „Национален фонд“ в Министерство на финансите била определена за единствен „Сертифициращ орган“ и орган, отговорен за получаване на средствата от ЕК по структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. За „Одитиращ орган“ била определена дирекция „Одит на средствата от ЕС“ в Министерство на финансите. С решение на МС от 16.12.2005 г. Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ на Министерство на труда и социалната политика била определена за „Управляващ орган“ на ОП „РЧР“. През месеци юли и август 2007 г. били подписани междуинституционални споразумения за делегиране на правомощия по изпълнението на ОП „РЧР“, като Управляващият орган делегирал отговорности и задачи по управлението на Агенция по заетостта за приоритетни оси 1 и 2 , на Министерство на образованието, младежта и науката -за приоритетни оси 3 и 4 и на Агенция за социалното подпомагане за приоритетна ос 5. Агенцията по заетостта представлява изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика за реализиране на държавната политика по насърчаване на заетостта и осъществява своята дейност съгласно Закона за насърчаване на заетостта, Правилника за неговото прилагане и други нормативни актове. Съгласно чл.7 от Постановление № 251 на МС от 21.10.2009 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетни оси 1 и 2 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013", „обучение срещу ваучери могат да предоставят доставчици на обучение, които отговарят на условията, посочени в постановлението“, като „доставчиците на обучение, чиито заявления са одобрени, подписват споразумение с Агенцията по заетостта ….“. Такова споразумение на основание чл.7 ал.7 от ПМС №251/2009 г. е било подписано между Агенцията по заетостта в качеството й на възложител и „Сексес-04“ Е., представлявано от управителя В. В. в качеството на доставчик на услуги. По силата на споразумението възложителят възлагал, а доставчикът на услуги приемал да извърши обучение срещу ваучери на представители на целевите групи по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Приоритетни оси 1 и 2 на ОП „РЧР“ /2007-2013 г./. От тези факти се налага извод, че именно държавата в лицето на Агенцията по заетостта е делегирала свои права и задължения на „С.-04“Е. във връзка с извършване на обучение срещу ваучери по ОП „РЧР“. 3. Съгласно чл.33 ал.3 от Закона за професионалното образование и обучение /ред. ДВ бр.103/2002 г./, „професионалното обучение по програми Д и Е се завършва с полагане на изпити за придобиване на професионална квалификация. Когато се придобива степен на професионална квалификация по програми Е, изпитите са държавни…“ В чл.10 от ЗПОО /ред.ДВ.бр.103 от 2002 г./ са посочени утвърдените от Министъра на образованието, младежта и науката рамкови програми за придобиване на професионална квалификация в системата на професионалното образование и обучение, като програма Е касае „непрекъснато професионално обучение за актуализиране или разширяване на придобитата професионална квалификация, както и за придобиване на първа, втора и трета степен на професионална квалификация“. Видно от процесните свидетелства за професионална квалификация, съответните обучаеми са придобили трета степен на професионална квалификация по професия „Икономист“, специалност „Икономика и мениджмънт“ и по професия „Офис-мениджър“, специалност „Бизнес администрация“. За провеждането на изпитите за придобиване на професионална квалификация, ЗППО изисква съставянето на комисии, които се назначават от ръководителя на обучаващото дружество и в чиито състав се включват негови представители, като няма пречка те да са учители или други лица, извършващи професионална подготовка. Съгласно чл.38 ал.2 т.2 от Закона за професионалното образование и обучение /ред. ДВ бр.13/2008 г./, „завършеното професионално обучение с придобиване на степен на професионална квалификация се удостоверява със свидетелство за професионална квалификация“- именно с такъв документ е завършило и обучението, проведено от Център за професионално обучение към „С.-04“Е.. Съдържанието на свидетелството за професионална квалификация се определя съгласно държавните образователни изисквания за документите за системата на народната просвета и за придобиване на квалификации по професии /чл.38 ал.4 от ЗПОО/. Разпоредбата на чл.52 ал.2 от Наредба №4 от 16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета /отм./ регламентира задължителните реквизити на свидетелството за професионална квалификация, сред които са: „№ и датата на протокола на комисията за придобиване на професионална квалификация, текст „Придобива……………степен на професионална квалификация по професия..........., специалност……….; име, фамилия и подпис на председателя на комисията за придобиване на професионална квалификация и на директора/ръководителя“. По настоящето дело св.Д. Д. е била преподавател на обучаемите по посочените по-горе професии, въз основа на граждански договор, сключен със „С.-04“ Е.. Във връзка с провеждането на държавните изпити за професионална квалификация, същата е била включена в състава на комисията за придобиване на професионална квалификация и определена за председател, обстоятелства, установяващи се от Заповед №8 от 25.02.2011 г. на директора на ЦПО към „С.-04“Е.. Анализът на изброените по-горе правни норми, преценени в контекста и на обстоятелството по назначаването на св.Д. за председател на комисията за придобиване на професионална квалификация показва, че от този момент същата е придобила качеството на длъжностно лице и именно в това й качество фигурира подпис от нейно име в процесните свидетелства за професионална квалификация. Както беше посочено и по-горе държавата, в лицето на конкретни нейни институции възлага провеждането на обучения на определени доставчици при строго регламентирани в закона изисквания. Тези доставчици са длъжни да извършат обучението, проведат държавни изпити и физически оформят свидетелства за професионална квалификация. Издателят на документите-свидетелства за професионална квалификация обаче е Министерство на образованието, младежта и науката, Национална агенция за професионално обучение и образование /НАПОО/, а последната е държавен орган към Министерския съвет на Република България. Това, че издателят е държавна институция е видно и от първата страница на документа, в която се посочва наименованието на държавата по Конституция, наименованието на министерството/агенцията и наименованието на самия документа. Свидетелството за професионална квалификация е единен документ, факт изводим от разпоредбата на чл.52 от ЗПОО. Съгласно законовия регламент финалния изпит за придобиване на професионална квалификация е държавен и той се провежда от комисия, която по силата на закона се назначава от ръководителя на ЦПО. И ако в качеството си на преподавател, работещ на граждански договор, св.Д. не е имала длъжностно качество, то вече като председател на комисията за придобиване на професионална квалификация, тя е придобила длъжностно качество, тъй като са й били възложени публични функции, за да осъществи делегираните й от държавата права по силата на закона. Известно е, че лицата, осъществяващи публични функции са именно физически и юридически лица, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено по закон, какъвто е настоящия случай. Все в тази връзка следва да се посочи, че правната доктрина недвусмислено приема, че частно лице може по изключение да придобие качеството на длъжностно, когато изпълнява важни публични задачи или дейности, които са му възложени със закон /М., Д.. Понятието длъжностно лице в наказателното право. Съвременно право. 4/2002 /. 4. Друг аргумент в подкрепа на горното е и факта, че председателят на комисията и директорът на ЦПО /за когото липсва спор, че е длъжностно лице/ удостоверяват с подписа си в свидетелството за професионална квалификация едни и същи обстоятелства, а именно, че посоченото лице /обучаемо до този момент/ е завършило през 2011 г. ЦПО към „С.-04“ Е., при редовна форма на обучение, със срок от 970 часа и с решение на комисията за придобиване на професионална квалификация е придобило трета степен на професионална квалификация по съответната професия и специалност, поради което е напълно алогично директорът да е подписал стр.2 от свидетелството в качеството на длъжностно лице, а св.Д. –като частно. По тези съображения, ВКС приема, че свидетелствата за професионална квалификация представляват официални документи, тъй като са издадени от длъжностни лица, в кръга на службата им и по установен ред и форма, съгласно Закон за професионалното образование и обучение и Наредба №4 от 16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета /отм./ Доводът на защитника на подсъдимия, че инкриминираните свидетелства за професионална квалификация представляват дубликати, в които не се изисква подпис на председателя на комисията за придобиване на професионална квалификация, също е неоснователен. Редът за издаване на дубликат е различен от този за издаване на оригинално свидетелство за професионална квалификация. Съгласно чл.54 ал.1 от Наредба №4/2003 г./отм./ „дубликат на свидетелство за професионална квалификация се издава по подадена молба на лицето - притежател на оригинала, в случаите, когато оригиналният документ е изгубен, унищожен или станал негоден за ползване“, като такива молби по делото липсват. Освен това в самите реквизити на дубликата са налице разлики с тези на оригинала- така напр. на първата страница в допълнение се посочват наименованието и местонахождение на институцията, която издава дубликата и наименование и местонахождение на институцията, издала оригинала; на втора страница се отразява регистрационния номер и датата на издаване на дубликата, текст: "Дубликат на свидетелство за професионална квалификация"; серия; номер и регистрационен номер и дата на издаване на оригинала на документа. При това положение е невъзможно да се приеме, че инкриминираните свидетелства за професионална квалификация представляват дубликати. Освен това, ако по някаква причина подсъдимият е считал, че процесните документи представляват дубликати, тогава той не би положил подпис от името на председателя на комисията за придобиване на професионална квалификация, тъй като в дубликата такъв подпис не е необходим. И на последно място, при описание на фактите, въззивната инстанция, анализирайки доказателствата по делото, не е приела, че оригиналните свидетелства за професионална квалификация са били изгубени. Видно от мотивите към атакуваното съдебно решение, това, което контролираният съд е приел от фактическа страна е, че „част от документите на дружеството, които следвало да се занесат в Бюрото по труда и Агенция по заетостта за проведените обучения били изгубени от С.“. А документите, които е следвало да бъдат представени към заявлението „Искане за плащане“, съобразно изискванията на чл.11 ал.2 от Постановление №251/21.10.2009 г. на МС за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетни оси 1 и 2 по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013" и раздел V – „Осребряване на ваучери“ от Наръчник за работа с ваучери, приоритетни оси 1 и 2 на ОП „РЧР“ 2007-2013 г. на Агенция по заетостта са : двата екземпляра на ваучерите, предоставени на доставчика на услуги /ДУ/ от приносителите на ваучерите; присъствени списъци на целия курс на обучение; справка за предоставените услуги; заверено копие от документи, удостоверяващи завършеното обучение от съответното лице- в конкретния случай свидетелство за професионална квалификация и номер на банкова сметка, по която да бъдат преведени средствата за извършените обучения срещу ваучери. Предвид горните изисквания и съобразно намиращите се в т.4 от ДП два броя разписки, издадени, за да се удостовери подаването на искане за плащане, се налага извод, че в Бюрото по труда са били подадени оригиналните ваучери /с ненарушена цялост и може да се докаже тяхната автентичност/, обстоятелства опровергаващи твърденията на подсъдимия, че всички документи, които е следвало да бъдат представени с цел получаване на плащане, са били загубени и в последствие възстановени. В този смисъл , ВКС не констатира превратно тълкуване на доказателствата от въззивната инстанция при изграждането на извод, че са били изгубени само част от документите. Предвид гореизложеното, ВКС не споделя оплакването за допуснато нарушение на материалния закон във връзка с осъждането на подсъдимия В. в извършването на престъпление по чл.308 ал.2 във вр.с ал.1 от НК. По-нататък, настоящият касационен състав не споделя тезата на защитата, че настоящият случай е маловажен, съобразно законовото определение, визирано в чл.93 т.9 от НК. Отношенията, които се създават върху основата на документите, засягат основите на обществения и правния живот. Специфичният общественоопасен характер на документните престъпления е свързан със специфичния начин на засягане на съществуващите отношения, обусловен от особеностите на документа и неговите обществено –правни функции. При документната подправка в тесен смисъл /чл.308/ се накърнява сигурността, свързана с изискването за автентичност на документите, което пък от своя страна засяга в известна степен правилната дейност на държавния и обществен апарат, отделни права и интереси на организации, дружества и граждани. По настоящото дело, извършеното деяние не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Съставянето на множество неистински официални документи-17 броя и то от категорията на документи за придобита професионална квалификация, не сочи на по-занижена степен на обществена опасност, преценена на базата на обичайните случай на документна подправка. В подкрепа на горното е и обстоятелството, че подсъдимият В. е действал като директор на Център за професионална подготовка, към когото обществените очаквания за добросъвестно поведение са завишени. Без значение е и че инкриминираните документи отразяват вярно обективните факти, като това обстоятелство следва да бъде отчетено като смекчаващо отговорността при индивидуализацията на наказанието. Освен това, престъплението по чл.308 от НК е на формално извършване- при него законодателят запретява определени прояви без оглед наличността на причинени вреди или създадена конкретна опасност, изхождайки от обстоятелството, че тези прояви са обективно годни да доведат до такива последици, поради което тяхното извършване трябва само по себе си категорично да бъде забранено. Ето защо липсата на вредни последици в конкретния случай е ирелевантна за преценката дали престъплението по настоящото дело може да бъде квалифицирано като маловажен случай. След като ВКС не възприема престъплението по настоящото дело да е маловажен случай, обсъждането на това дали е налице чл.9 ал.2 от НК, е безпредметно. И това е така, тъй като при маловажни случай на престъпления, деянието е на общо основание престъпление, само че в сравнение с другите прояви от същия вид е по-малко тежко, а деянията по чл.9 ал.2, поради липсата или явната незначителност на обществената опасност не са престъпления. По-нататък, наложеното на подсъдимия В. наказание от една година лишаване от свобода не е явно несправедливо. Коректно са били отчетени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, като е налице един пропуск и това е ,че неистинските документи отразяват вярно обективните обстоятелства. Това смекчаващо обстоятелство обаче няма такова съществено значение, че да доведе до допълнително смекчаване на отговорността в конкретния случай. Следва да се подчертае, че индивидуализацията на наказанието не представлява механичен математически сбор от отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, а представлява сложна комплексна дейност по тяхната оценка, която води до определяне на такова по размер наказание, което да е адекватно на тежестта на извършеното, личността на дееца и целите по чл.36 от НК. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не водят до извод за многобройност или изключителност, когато и най-лекото предвидено в закона наказание за престъплението по чл.308 ал.2 от НК се явява несъразмерно тежко, поради което касационният съд не намира основания за приложението на чл.55 от НК, каквото искане е релевирано в касационната жалба. На следващо място, за да се прецени като смекчаващо отговорността обстоятелство продължителността на наказателното производство, следва да се съобрази продължителността на времето от момента на привличане на В. В. като обвиняем / защото от тогава той търпи процесуални ограничения/ до момента на приключване на производството, а този срок от четири години, не е прекомерен. Неоснователно е и твърдението на защитата, че броя на деянията-17, не следва да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като се касае до продължавано престъпление. За да е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК са необходими две деяния, поради което броя на деянията в рамките на продължаваното престъпление, надхвърлящ законодателно определения минимум всякога представлява отегчаващо отговорността обстоятелство, и в този смисъл преценката на въззивният съд не търпи укор. С оглед всичко изложено дотук, настоящият касационен състав не намира да са налице претендираните касационни основания, поради което приема, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважения, а атакуваното въззивно решение- в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №247 от 13.07.2021 г., постановено по внохд №530/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд ,НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/