РЕШЕНИЕ № 92     гр.София, 09.02.2010 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение в публично заседание на първи февруари две хиляди и десета година в състав:                           Председател:  Жива Декова                                                                   Членове:  Олга Керелска                                                                                        Ерик Василев   при участие на секретаря Найденова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело 1469 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по к. жалба на Л. Б. Л. от гр. С., срещу решение от 29.04.2009 г., по гр.д. № 443/2009 г., на Апелативен съд - гр. С., с което се обезсилва като недопустимо решение от 28.10.2008г., по гр.д. № 4762/2007 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото срещу А. М. Г.Любенова. Касационно обжалване е допуснато с определение № 1* от 14.10.2009 г., тъй като процесуалния въпрос за международната компетентност на съда да се произнесе по молба за връщане на дете, на основание чл.22а, ал.1 от Закона за закрила на детето (ДВ, бр.48/13.06.2000 г.), е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба А. М. Г.Любенова, чрез процесуалния си представител адвокат Б, е депозирала писмено становище, в което са оспорени изложените доводи с твърдения, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото по същество, както и че решението не подлежи на касационно обжалване. Контролиращата страна В. к. п. е взела становище за отмяна на обжалваното решение, тъй като неправилно е преценена компетентността на съда, с оглед заявеното искане от Л. Б. Л. за връщане на детето Б. Л. Л. в Република България. Д. „С”, община К. село, област София-град, не е взела становище по касационната жалба. Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 293 ГПК, за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: За да обезсили решението на Софийски градски съд и прекрати производството по делото, Апелативният съд-гр. София е приел за основателно възражението на процесуалния представител на А. М. Г.Любенова, че българският съд не е компетентен да се произнесе по искането за връщане на дете, с правно основание чл.22а, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), тъй като са приложими разпоредбите на Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. /наричана по-долу „К”/, (ратифицирана със закон –ДВ, бр.20 от 2003 г. и в сила от 01.08.2003 г.). Прието е, че компетентен да разгледа молбата, в която се твърди, че едно дете е прехвърлено или задържано в нарушение на правото на упражняване на родителските права, е централният орган на тази договаряща държавата, където има основание да счита, че се намира детето – чл.6, ал.1 и чл.8 от К. Л. Б. Л., чрез адвокат А, е подала к. жалба срещу решение от 29.04.2009 г., по гр.д. № 443/2009 г., на Апелативен съд - гр. С., която съдържа оплаквания за неправилна преценка на решаващия състав за компетентността на българския съд в случаите на отвличане на дете, с оглед на което необосновано е обявил, че няма международна компетентност да разгледа молбата. Изложени са съображения за приложимите разпоредби, когато се преценява дали българският съд има компетентност да реши поставения въпрос за връщане на детето. Отделно са направени възражения във връзка с доводите, че е изгубена компетентността на съда по обичайното местопребиваване на детето, преди неправомерното отвеждане или задържане, както и поради придобиване на ново обичайно пребиваване на детето Б. Л. Л. , чието връщане се иска. Касационната жалба е основателна. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Направеното възражение за допустимостта на касационната жалба е отхвърлено като неоснователно и с определение № 1* от 14.10.2009 г., касационната жалба е допусната до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Правилно Софийският апелативен съд е установил фактическите обстоятелства по делото, но е направил незаконосъобразни правни изводи, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Спорещите страни Л. Б. Л. и А. М. Г. Л. са български граждани, които са сключили брак на 31.10.1998 г., от който брак имат дете –, роден на 24.06.1999 г., в гр. С.. Л. Б. Л. и А. М. Г. Л. живеят в различни държави от 2005 г. Със съгласието на мъжа, детето заминава при майката в Холандия през лятото на 2007 г., където е задържано неправомерно, въпреки предварително постигнато съгласие за връщане на детето в България на 13.09.2007 г. На 18.02.2008 г. А. М. Г. Л. е подала искова молба за развод от съда в Холандия, който да се произнесе и по въпроса за родителските права. Решението на съда е от 02.10.2008 г., но няма данни това решение да е влязло в сила. Международната компетентност на съда е свързана с решаването на спорове по частноправни отношения с международен елемент, което е условие за допустимостта на иска и за която съдът следи служебно. При решаване на въпроса за международната компетентност на българския съд в случаите на отвличане на дете е от значение преди всичко гарантирана защита на неговите интереси. Редът за осъществяване на процедурата за връщане на детето не влияе на поставения за решаване въпрос за международната компетентност на българския съд. В конкретния случай на неправомерно отвличане или задържане на дете между държави-членки, компетентността на съдилищата в държавата – членка е уредена подробно в чл.10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., като разпоредбите на този регламент имат предимство пред други конвенции, включително и пред Хагската конвенция от 25.10.1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца – чл.60 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. Като не е съобразил приложимите разпоредби регламентиращи международната компетентност на съдилищата в държавата – членка, решаващият състав е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Преценката за компетентността на българския съд следва да се извърши, след проверка за наличие на достатъчна връзка с разпоредбите, уреждащи обичайното местопребиваване на детето, преди неправомерното му отвеждане или задържане, като във всички случаи това следва да е съобразено изцяло с интересите на детето. Воден от изложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   РЕШИ:   ОТМЕНЯ решение от 29.04.2009 г., по гр.д. № 443/2009 г., на Апелативен съд - гр. С., с което се обезсилва като недопустимо решение от 28.10.2008г., по гр.д. № 4762/2007 г. на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото срещу А. М. Г.Любенова и ВРЪЩА делото Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.