7 Р Е Ш Е Н И Е
№ 29
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 1478 по описа за 2021 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ГСИ-Балкани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Ю. Б., чрез юрк. Р. В., против решение № V-233 от 30 ноември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1870/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 978 от 9 април 2020 г., постановено по гр.д. № 7480/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта му, с която дружеството е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86 ЗЗД, да заплати на Д. П. А., с адрес в [населено място], сумата от 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили до подаването на исковата молба – 18.10.2018 г., изразяващи се в множество физически болки и психически страдания, получени вследствие на трудова злополука от 04.02.2017 г., както и сумата от 6542,50 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за консумативи, лекарства, медицински изследвания, потребителски такси, услуги и импланти, вследствие на същата трудова злополука, ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането. Като трети лица помагачи на страната на касатора са участвали ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, П. В. В., Р. М. М., С. Р. Г. и Я. М. Д..
Касационното обжалване е допуснато с определение № 60637 от 30 септември 2021 г., постановено по настоящото дело, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 159 по гр.д. № 251/2017 г., III г.о., и решение № 149 по гр.д. № 4301/2019 г., III г.о., по въпросите длъжен ли е съдът, при решаване на въпроса относно прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ да обсъди извършените от пострадалия от трудовата злополука поредица нарушения на установените технологични правила и правила за безопасна работа, в контекста на заеманата от него ръководна длъжност и на вменените му задължения не само по изпълнение на тези правила, но и по тяхното прилагане и контрол, и при присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ.
Съгласно константната съдебна практика отговорността на работодателя при трудова злополука е обективна и може да се намали, само когато пострадалият е допринесъл за настъпването ѝ, като е допуснал груба небрежност. По този начин се създава съразмерност за имуществената отговорност на работодателя, за да се отчете виновният принос на пострадалия за причиняване на вредите. Грубата небрежност, разглеждана на плоскостта на гражданското право, се изразява в липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност от пострадалия, неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка (решение № 548 по гр.д. № 1490/2010 г., IV г.о.; решение № 291 по гр.д. № 951/2011 г., IV г.о.) Съпричиняването обаче също има степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, са критериите за намаляване на обезщетението. В тези случаи процентът съпричиняване зависи от механизма на осъществяване на трудовата злополука, като мислено се преценява тежестта на допринасяне на всеки от факторите – причина за злополуката, както и съотношението между причините, когато са повече от една. Превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща; надлежното обезопасяване на работните места и условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и служители, след инструктаж; видът и броят на останалите мерки, които работодателят трябва да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата и свързания с нея производствен риск; делът на тези мерки и значението им за превенцията на риска не изключва прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ, ако работникът грубо е нарушил правилата за безопасност, но наред с другите обстоятелства е от значение за степента, в която се намалява обезщетението при трудова злополука, като намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност. Когато работодателят делегира на свой работник или служител ръководни правомощия, свързани с дейност, която е източник на повишена опасност, работникът или служителят поема част от задълженията на работодателя по осигуряване безопасността на труда, при неизпълнението на които степента на неговото съпричиняване се увеличава, а съответно се намалява отговорността на работодателя (решение № 159 по гр.д. № 251/2017 г., III г.о., решение № 25 по гр. д. № 3233/2015 г., ІІІ г.о., решение № 187 по гр.д. № 4559/2019 г., IV г.о. – всички на ВКС).
Обхватът на подлежащите на обезщетение от работодателя вреди включва на първо място всички имуществени вреди – потърпените загуби (намаляване на наличното имущество на пострадалия – например разходите за лекарства), но и пропуснатите ползи (например загубеното трудово възнаграждение за периода на неработоспособност). Освен това обезщетението следва да покрие и неимуществените вреди, изразяващи се в болки, страдания и неприятни емоционални изживявания. Дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и така получената обща сума се намалява с изплащаните осигурителни обезщетения от държавното обществено осигуряване (обезщетения за временна неработоспособност и/или пенсия за инвалидност), съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 КТ. Обезщетението за временна неработоспособност по чл. 41, ал. 1 и чл. 42, ал. 2 от Кодекса за социалното осигуряване е парично плащане от държавното обществено осигуряване, което пострадалият е получавал, докато неработоспособността е траяла, заместващо неговото липсващо трудово възнаграждение. То има алиментно предназначение и служи за осигуряване на издръжката на увреденото от злополуката лице. Пенсията за инвалидност при трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто също има алиментно предназначение и е винаги значително по-малка по размер от брутното трудово възнаграждение, изплащано преди претърпяната трудова злополука. Когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди (решение № 149 по гр.д. № 4301/2019 г., III г.о., решение № 77 по гр.д. № 2735/2017 г., IV г.о., както и решение № 227 по гр.д. № 1405/2016 г., IV г.о., решение № 321 по гр.д.№ 4161/2008 г., IV г.о. – всички на ВКС ).
Касационната жалба е основателна.
От фактическа страна се установява, че ищецът е заемал длъжността „организатор производство“, като съгласно трудовата характеристика функциите му са били да ръководи, организира, контролира и изпълнява дейности в цех РАПК, а сред задълженията му са били да отговаря за ефективното използване, правилната експлоатация и стопанисване на машините и съоръженията, като съдейства за своевременното отстраняване на възникналите неизправности, да отговаря за спазването на вътрешния трудов ред, методите на работа и организацията на производството на труда, спазване на изискванията по трудова безопасност и противопожарна охрана от него и персонала. Безспорно се установява още, че на 04.02.2017 г., ищецът е изпълнявал възложена от работодателя „ГСИ-Балкани“ ЕООД задача за извършване на ремонтни дейности на греблови транспортьор „риклеймър“ на територията на инсталация „Газова сяра-4“ на площадка „Лукойл Нефтохим Б.“ АД, като е бил ръководител на ремонтната група; риклеймърът бил поставен в позиция паркинг в специално за това сервизно помещение, като трябвало да се подменят паднали втулки; ремонтът се извършвал в задната част на сервизното помещение, като достъпът до мястото на ремонта се осъществявал през съседно помещение; преди започване на ремонтните дейности е бил проведен инструктаж (според показанията на свидетеля П.), а видно от наряд – разрешение № 65/04.02.2017 г., ремонтната бригада е инструктирана, работник на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД е удостоверил, че мероприятията по подготовка и оборудване за ремонта са изпълнени, а ищецът е удостоверил с подписа си, че работното място е оборудвано и подготвено. Не е спорно, че в същия ден оператори на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД извършвали почистване на технологични канали от изпадалата сяра чрез вакуум помпа в предната част на сервизното помещение, като за целта имало отворена метална решетка, и съответно технологичният отвор бил отворен, за да бъде възможно шлангът на помпата да влезе в технологичния канал и оттам да влиза маркуч, който да засмуква падналата сяра. След обедната почивка, ищецът и двамата му колеги се върнали да довършат ремонта, но вместо да преминат през съседното помещение, съобразно указателните табели на вратите на халето, минали напряко през участъка от сервизното помещение, в който била разположена помпата. Гледайки нагоре и обяснявайки нещо по ремонта на колегите си, ищецът паднал в технологичния отвор от височина от около 2,5 метра, в резултат на което счупил двете си подбедрици. Злополуката е призната за трудова с разпореждане на НОИ № 5104-02-44 от 20.04.2017 г.
При тези данни, касационният съд приема за неоснователно твърдението на работодателя, че е налице умишлено самоувреждане, доколкото не се установява от субективна страна лицето съзнателно да е претърпяло увреждането. Признаването на един инцидент за трудова злополука от компетентния орган не е достатъчно, за да се изключи наличието на умисъл, както неправино е приел въззивният съд. Дори да е налице съответен административен акт (разпореждане на НОИ) за установяване на трудова злополука, гражданският съд е компетентен да установи дали са налице предпоставките за изключване на отговорността на работодателя, ако пострадалият умишлено е причинил увреждането.
Предвид дадения отговор на въпроса по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, касационния съд приема, че в случая поведението на работника съставлява проява на груба небрежност, от което следва извод за основателност на възражението на работодателя за съпричиняване. Безспорно се установява, че ищецът е допуснал нарушения на Правилника за вътрешния трудов ред на „ГСИ-Балкани“ ЕООД, съобразно който е бил длъжен да спазва установения вътрешен ред и изискванията на нормативните актове по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана (т. 5.1.2.12), както и пропускателния режим, установен в Наредба за организацията и ръководството на пропускателния и вътрешнообектов режим в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД (т. 5.1.2.30), в частност т. 4.5.5.3 от Правилника за осигуряване на промишлена безопасност, охрана на труда и опазване на околната среда при изпълнение на дейности от външни организации в „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, според който на работниците от външните организации се забранява да нарушават посочения маршрут за движение. Поради това основателни са възраженията на работодателя за по-голяма относителна тежест на допуснатите от А. нарушения предвид ръководната му длъжност, предполагаща проявяване на по-голяма отговорност за спазването на правилата за безопасност. В същото време при определяне на приноса на работника следва да се съобрази, че съгласно оценката на риска на работните места в „ГСИ-Балкани“ ЕООД за Инсталация „Газова сяра-4“ е налице риск от редица механични опасности, сред които и падане от височина или пропадане поради наличието на високо разположени работни места или странични отвори. Т.е. – завишени са и изискванията спрямо работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Касационният съд приема, че конкретната степен на съпричиняване от страна на работника не може да бъде определена поради неизясненост на механизма на злополуката, доколкото по делото не е установено дали към момента на пропадането на ищеца в шахтата помпата е работила. Според заключението на съдебно-техническата експертиза отворът, с размери метър на метър, заедно с помпата и маркучите са лесно забележими. По делото обаче не е установено, че останалите членове на бригадата - третите лица-помагачи В. и М., са забелязали отвора, както неправилно е приел въззивният съд, доколкото този извод е направен само на база писмените им обяснения на тези лица, дадени пред работодателя, които обаче не съставляват годно доказателствено средство в настоящото производство. В същото време според свидетелските показания помещението не е добре осветено и запрашено (в този смисъл са показанията на свидетеля И.), а според свидетеля Д. при активен режим на работа на уреда за почистване средата се запрашава. От друга страна, според показанията на свидетеля П. няма обективна възможност за поставяне на защитни ограждения, но тези твърдения не са подкрепени от други данни по делото, тъй като при огледа, извършен при изготвянето на техническата експертиза, не се е извършвало почистване на технологичния канал с вакуумната помпа. Освен това, въпреки допуснатите нарушения от страна на работника, необезопасяването на терена от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, в случай че е била налице възможност за поставянето на защитни ограждения, има значение относно отговорността на работодателя „ГСИ-Балкани“ ЕООД. Това е така, защото именно той носи риска от увреждане на работната сила поради допуснати нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд от третото лице, в чието предприятие е следвало да се извърши възложената на работника задача, при изпълнение на която е настъпило увреждането. Допълнително следва да се посочи, че с оглед задължителните указания на т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК, въззивният съд е следвало служебно да допусне експертиза, предвид съдържащите се във въззивната жалба на третото лице помагач Я. Д. оплаквания за непълнота на фактите, относими към механизма на трудовата злополука.
Предвид извода за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяване на обжалваното решение, както и неговата необоснованост, се налага то да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да бъде изяснен механизмът на процесната трудова злополука, а именно – работила ли е вакуум помпата за почистване на технологични канали от изпадалата сяра. За изясняване на обстоятелствата, при които е възникнал инцидентът следва да бъде извършена експертиза на мястото на злополуката при условия, максимално близки до тези, при които се е осъществила злополуката, а именно: при разполагане на шланга на помпата в технологичния канал и включването ѝ, за да се установи каква е видимостта в помещението при активен режим на работа на съоръжението и възможно ли е поставянето на защитни ограждения, докато то работи – обстоятелства, които са от значение за определяне на степента за съпричиняване на злополуката от страна на работника. Освен това, предвид отговора на въпроса по приложението на чл. 200, ал. 3 КТ, при повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да прояви съответната процесуална активност, за да установи какъв точно е размерът на полученото от ищеца обезщетение от държавното обществено осигуряване.
По исканията за разноски и по дължимите държавни такси ще се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № V-233 от 30 ноември 2020 г., постановено по в.гр.д. № 1870/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което се потвърждава решение № 978 от 9 април 2020 г., постановено по гр.д. № 7480/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта му, с която „ГСИ-Балкани“ ЕООД е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 84, ал. 3, вр. чл. 86 ЗЗД, да заплати на Д. П. А. сумата от 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили до подаването на исковата молба – 18.10.2018 г., изразяващи се в множество физически болки и психически страдания, получени вследствие на трудова злополука от 4.02.2017 г., както и сумата от 6542,50 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за консумативи, лекарства, медицински изследвания, потребителски такси, услуги и импланти, вследствие на същата трудова злополука, ведно със законната лихва върху главниците от датата на увреждането.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния Окръжен съд Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |