РЕШЕНИЕ № 181/18.09.2013 г. В името на народа Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 560 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по две касационни жалби на Т. С. Г. и на С. А. В. и двамата от [населено място], [община], чрез пълномощника им адв.П. К. срещу въззивното решение № 157 от 19.4.2012 г, постановено по гр.дело № 807/2011 г на Плевенски окръжен съд, ГК.С въззивното решение е отменено решение № 1237/27.7.2011 г по гр.дело № 7318/2010 г на Плевенски районен съд, отхвърлен е иска за делба по отношение на В. А. В., С. А. В. и Я. И. Т. и е допусната съдебна делба на следните имоти : УПИ ..., кв.... по плана на [населено място] с площ от 720 кв.м, с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда и УПИ ..., кв..... по плана на [населено място] с площ от 830 кв. М представляващо празно дворно място между следните съделители и делбени части : Я. П. П.-2/3 ид.части и Т. С. Г.-1/3 ид.част. В касационните жалби се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответницата по касация Я. П. П. оспорва депозираните касационни жалби по съображения, изложени в писмен отговор като подържа, че същите са неоснователни. Ответникът В. А. В. оспорва касационните жалби като счита, че същите са неоснователни, а решението на въззивния съд законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд на РБ, Първо гражданско отделение след като обсъди становищата на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното : Касационните жалби са допустими : подадена са от легитимирани лица в срока, в срока по чл.283 от ГПК и срещу въззивно решение, подлежащо на обжалване, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 168/1.4.2013 г по гр.дело № 560/12 на ВКС, първо ГО. С решение № 635 от 25.10.2010 г, постановено по гр.дело 1405/2009 г Върховният касационен съд на РБ, Първо отделение е отменил частично решение № 397 от 26.6.2009 г, постановено по гр.дело № 331/2009 г на Плевенски районен съд и е уважил предявеният от Т. С. Г. срещу Я. П. П. иск за предаване собствеността и владението на 1/3 ид.част от процесните имоти, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен за предаване собствеността и владението върху останалите 2/3 ид.части. На 4.11.2010 г Я. П. П., позовавайки се на изтекла в нейна полза придобивна давност /уточнение, направено в с.з. на 29.3.11 г-л.62 от гр.дело № 7318/10 г на Районен съд-Плевен/ е предявила срещу Т. С. Г. иск за делба на имотите при квоти 2/3 ид.част за първата и 1/3 ид.части за втората. С решение № 1237 от 27.7.2011 г, постановено по гр.дело № 7318/2010 г, Плевенски районен съд, 8 граждански състав е допуснал да се извърши съдебна делба между Я. П. П. и Т. С. Г. на процесните имоти при посочените в исковата молба делбени квоти. С въззивното решение е отменено решение № 1237/27.7.2011 г по гр.дело № 7318/2010 г на Плевенски районен съд, отхвърлен е иска за делба по отношение на В. А. В., С. А. В. и Я. И. Т. и е допусната съдебна делба на следните имоти : УПИ .., кв.... по плана на [населено място] с площ от 720 кв.м, с построените в него двуетажна полумасивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда и УПИ ..., кв.... по плана на [населено място] с площ от 830 кв между следните съделители и делбени части : Я. П. П.-2/3 ид.части и Т. С. Г.-1/3 ид.част. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ответницата е придобила по давност 2/3 ид.части от процесния имот, като давностното владение е осъществявано в периода 1993 г до 2008 г.Приел е, че в този период от време Я. П. е манифестирала пред останалите съсобственици, че владее за себе си като е декларирала имотите в данъчната служба и е заплащала данъци за тях до 2008 г.Изложил е мотиви, че декларирането на имотите пред държавен орган като собствени представлява публична демонстрация на волята за своене на имота и манифестирането на това намерение пред останалите съсобственици. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл.280 ял.1 т.2 от ГПК по въпросите : Може ли да се придобие по давност имот, ако осъществяваното давностно владение не е явно и следва ли промяната в намерението на държателя да свои имота да стане достояние на собственика на вещта; Достатъчно ли е да бъдат декларирани имотите като собствени пред държавен орган и да са заплащани данъци за тях за определен период от време, за да се приеме, че държателят е манифестирал пред останалите съсобственици намерението да владее за себе си. Дадените от въззивният съд отговори по на тези въпроси са в противоречие с представените от касаторите съдебни решения, а именно : решение № 70 от 3.11.1980 г по гр.дело № 65/80 г на ОСГК, решение № 636/4.12.2003 г на ВКС по гр.дело № 144/2003 г на Първо ГО, решение № 1154/3.10.2008 г на ВКС по гр.дело № 5078/2007 г на П. ГО, решение № 1796/3.6.1996 г на ВС по гр.дело № 2657/95 г на Четвърто ГО, решение № 2831/29.10.79 г на ВС по гр.дело № 1103/79 г на Първо ГО, решение № 239 от 29.5.1996 г по гр.дело № 91/96 на Първо ГО, решение № 216 от 5.4.2002 г на ВКС по гр.дело № 657/2001 на Първо ГО, решение № 140 от 17.3.2006 г на ВКС по гр.дело № 797/2005 г на Първо ГО, решение № 635 от 25.10.2010 по гр.дело № 1495/2009 г на Първо ГО.Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и е държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части е необходимо да е отблъснал владението на останалите сънаследници като е манифестирал ясно пред тях намерението си с конкретни действия по отричане на техните права, които да са станали достояние на тези сънаследници.Декларирането на имота в данъчната служба на свое име, без това да е станало известно на останалите сънаследници заплащането на данъци и консумативи не съставлява действие на отричане на техните права.В този смисъл мотивите на въззивния съд противоречат на посочената по-горе практика, която съдът на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК намира за правилна. Независимо от това обжалваното решение е правилно по следните съображения, свързани с основателността на касационната жалба. С влязло в сила решение № 635/25.10.2010 г постановено по гр.дело № 1405/2009 г на Върховният касационен съд на република България, Първо гражданско отделение е признато за установено по отношение на Я. П. П., че Т. С. Г. е собственик на 1/3 ид.част от процесните имоти на основание чл.108 от ЗС, която е получена от баща й С. А. В. по наследство от неговия баща Т. П. П. и която е й е прехвърлена с нотариален акт за покупко-продажба № ..., т...., н.д. .../.... г. Останалите в наследство от Т. П. 2/3 ид.части не са придобити от Т. С. Г. и С. А. В. по давност, тъй като същите не са релевирали своевременно възражение за придобиване на имота по давност.Съгласно ТР № 1 от 4.1.2001 г на ВКС по гр.дело № 1/2000 г на ОСГК възражението за давност може да бъде направено от ответника за първи път пред въззивната инстанция.Тълкувателното решение е постановено при действието на ГПК /отм/, а исковата молба е предявена при действието на ГПК в сила от 1.3.2008 г.Съгласно изричната разпоредба на чл.131 от ГПК в отговора на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които се основават.Ако с писмени отговор отметникът не е изчерпал възраженията си , те се преклудират, с изключение на тези ,свързани с нищожност и недопустимост.Следователно в съотвествие с новия процесуален закон въззивния съд е обосновал извод, че направеното с въззивната жалба възражение за придобиване на имота по давност е несвоевременно . Отделно от това основателно е твърдението на ответницата по касация Я. П., че е придобила процесните имоти по силата на давностно владение продължило в периода след смъртта на съпруга й Г. до предявяване на иска за ревандикация през 2008 г. От останалите събрани по делото доказателства се установява, че починалия на 20.1.1970 г Т. П. П. е оставил за наследници дъщеря си М. М. и синовете си Г. П. и Т. П., като всеки от тях е притежавал по 1/3 ид.част от процесните имоти.Г. П. е живял в тях до смъртта си през 1993 г, заедно със съпругата си Я. П.. Действително обстоятелството, че последната останала да живее в наследствената жилищна сграда, построена в един от двата парцела и е заплащала консумативните разноски за нея и данъците за имотите само по себе си не доказва владение, тъй като владението предполага не само упражняване на фактическа власт, но и намерение имота да се свои.В разглеждания случай обаче от събраните в хода на първоинстанционното и въззивното производство гласни доказателства се установява по безспорен начин намерението на Я. П. да упражнява самостоятелна фактическа власт върху наследствените имоти като превърне своето държане по отношение на идеалните части на останалите наследници на Т. П. във владение.В този смисъл са показанията на свидетелите, които установяват, че след смъртта на Г. П. неговия брат Т. и сестра му М. са направили извънсъдебна делба на наследствените от Т. П. имоти като са се уговорили, че всеки от тях получава определен наследствен парцел и няма да претендира дял от имотите, предмет на настоящото дело, които остават собственост по наследство на брат им Г., респ.се наследяват от съпругата му Я. П..В резултат на така постигнатата уговорка ответницата по касация е упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение върху имотите в периода 1993 до 2008 г, поради което е придобила по давност сънаследствените части на останалите низходящи на Т. П..Не може да става дума за осъществено от нея скрито владение, тъй като уговорките на сънаследниците са недвусмислено установени по делото.В този смисъл са показанията на св. И. В. съпруга на В. В. и Н. Г., които като роднини на страните поради което имат непосредствени впечатления от правно-релевантните факти. Подържат също, че С. В. и дъщеря му Т. С. никога не са упражнявали фактическа власт върху тези имоти и същевременно не са оспорвали собствеността на Я. П. до 2005 г, когато започнали някакви разправии.Показанията на тези свидетели кореспондират напълно с останалите данни : обясненията на друга страна по делото /В. В./, който в писменото си становище по делото, че сънаследствените имоти са извънсъдебно поделени, като майка му М. е получила в дял други имоти, а тези за останали в наследство на съпруга на ищцата, поради което ответниците нямат дял върху тях. Свидетелите на противната страна нямат непосредствени фактически наблюдения относно правно релевантните факти.Същите са съседи на имота, в лоши отношения които не установяват по безспорен начин, че касаторите са оспорвали фактическата власт, манифестирана от ищцата.Отразеното в представеният от касатора С. В. нотариален акт за собственост № ...., т...., н.д..../.... г, с който Т. П. и съпругата му Я. Т. му даряват процесните имоти не отговаря на действителното правно положение, поради обстоятелството, че към 1993 г дарителите не са били собственици по давност на останалите 2/3 ид.части от имота, а Т. П. е притежавал по наследство само 1/3 ид.част, с която е можел да се разпореди в полза на касатора, а последния в полза на дъщеря си Т. С.. Поради това следва да се приеме, че ответницата притежава 2/3 ид.части от имота по давностно владение и наследство. Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно като краен резултат поради което следва да бъде оставено в сила. По горните съображения, Върховният касационен съд ,Първо гражданско отделение : Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 157 от 19.4.2012 г, постановено по гр.дело № 807/2011 г на Плевенски окръжен съд, ГК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.