Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 347

гр. София, 04.05.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4329 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Български пощи“ ЕАД срещу решение № 260800/14.06.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 520/2021 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение № 261858/29.12.2020 г. по гр. дело № 8968/2020 г. на Пловдивския районен съд и са уважени, предявените от В. Н. М. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД-23-126/13.07.2020 г. на директора на Регионално управление „Южен централен район“ на дружеството-касатор, с която е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение между страните по делото; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „касиер, гише в съобщенията” при дружеството-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 3 078.36 лв. – обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за шестмесечния период 20.07.2020 г. - 20.01.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.
Касационната жалба на ответното дружество е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба – ищцата В. М., в отговора си излага становище и доводи за процесуална недопустимост на жалбата като просрочена, евентуално – за неоснователност на същата; не заявява становище по наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Възражението на ищцата за процесуална недопустимост на касационната жалба на ответника, като подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК, е неоснователно. Това свое възражение ищцата основана на твърденията си (подкрепени с писмени доказателства), че на 21.06.2021 г. тя е представила в деловодството на дружеството-касатор официално заверен от съда препис от въззивното решение, както и че на 15.07.2021 г. на жалбоподателя е връчена и покана за доброволно изпълнение по образуваното от ищцата изпълнително дело за заплащане на обезщетението, присъдено с въззивното решение. С оглед това ищцата счита, че въззивното решение е било известно на ответника-работодател още на 21.06.2021 г. или на 15.07.2021 г., поради което счита и че срокът по чл. 283 от ГПК за подаване на касационната жалба е изтекъл най-късно на 15.08.2021 г., а тя е подадена след това. Тези доводи на ищцата са неоснователни. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ГПК задължава съда да връчва на страните преписи от съдебните актове, които подлежат на самостоятелно обжалване. Тази разпоредба неслучайно е поместена в гл. II „Основни начала“ на ГПК и конкретно – в чл. 7 от ГПК, където е регламентиран принципът за служебното начало в гражданското съдопроизводство. Това е така, защото законодателят придава особено значение на това връчване, което се извършва именно от съда на преписа от обжалваемия съдебен акт, тъй като от датата на това връчване тече съответният преклузивен срок за обжалване. Изключенията от това правило са уредени изрично (например – чл. 315, ал. 2 от ГПК); изрично са уредени и случаите, когато от значение за началото на процесуален преклузивен срок е датата на узнаването на съдържанието на съдебното решение от страната (например – чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК). Поради това, по общо правило (освен ако не е налице изрично уредено от закона изключение) срокът за обжалване тече единствено от датата на връчването на преписа от обжалваемия съдебен акт съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК от съда на съответната страна по делото (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към тълкувателно решение (ТР) № 12/11.03.2013 г. на ОСГК на ВКС). Запознаването на страната със съдържанието на съдебния акт по начин, различен от този по чл. 7, ал. 2 от ГПК, е без правно значение за началото на срока на обжалване. По изложените съображения и тъй като в случая препис от въззивното решение е връчен съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК на дружеството-касатор на 28.07.2021 г., то подаването на касационната жалба по пощата на 25.08.2021 г. е станало в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК, респ. – жалбата е процесуално допустима, както вече беше посочено по-горе.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на дружеството-касатор, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният (уточнен от съда, съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) правен въпрос, свързан с приложението на чл. 70, ал. 5 от КТ, а именно: достатъчна ли е съпоставката между длъжностните характеристики за извършването на преценката за идентичност или различие в трудовите функции на работника или служителя. Касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с решение № 498/13.01.2012 г. по гр. дело № 1561/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 160/08.05.2015 г. по гр. дело № 4811/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 7/01.04.2011 г. по гр. дело № 954/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 344/29.11.2011 г. по гр. дело № 1407/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
По така наведените основания за допускане на касационното обжалване, съдът намира следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел за установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 04.09.2017 г., сключен по заместване до завръщането на титуляр и с шест месеца срок на изпитване. По този договор ищцата е заемала длъжността „касиер, гише в съобщенията (ПС I кат.)“ за период от повече от две години – от 08.09.2017 г. до 24.11.2019 г. Процесното трудово правоотношение е второ между страните, възникнало е на основание трудов договор от 18.05.2020 г., по силата на който ищцата е назначена на длъжност „касиер, гише в съобщенията (ПС IV кат. и ПС V кат.)“ с място на работа „3623 [населено място]“, като договорът е сключен със срок за изпитване от шест месеца, считано от 20.05.2020 г. С процесната заповед № РД-23-126/13.07.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.

При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е изтъкнал, че спорът между страните се съсредоточава в това, дали включената във втория трудов договор между страните, клауза за срок за изпитване е в нарушение разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ, и на това основание – недействителна. В тази връзка съдът е изложил следните съображения: Според правилото на чл. 70, ал. 5 от КТ, за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена. За тези си съображения въззивният съд се е позовал на решение № 261/07.11.2014 г. по гр. дело № 1477/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 26/28.02.2018 г. по гр. дело № 2545/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. С оглед това съдът е приел и че ако по делото се установи, че двата трудови договора между страните са сключени за изпълнение на една и съща по естеството си трудова функция, то правилото на чл. 70, ал. 5 от КТ следва да намери приложение по отношение на процесния трудов договор – повторен между същите страни след предходно прекратяване на трудовото правоотношение между тях, в което годността на ищцата да изпълнява работата вече е проверена.

Окръжният съд е посочил, че по отношение на изпълняваните от ищцата трудови функции по предходния и по настоящия договор ответникът твърди, че те са различни – макар и наименованието на длъжността да е едно и също, при първоначалното ѝ назначение ищцата е работела в пощенска станция (ПС) I-ва категория и работата ѝ била свързана единствено с парични дейности, изпълнявани от отделна парична служба, докато при процесното трудово правоотношение длъжността е изпълняване в ПС IV-та категория в [населено място] и била свързана не само с инкасиране на парични суми по плащане на сметки, но и с осъществяване на всички останали дейности и услуги, предлагани от ответното дружество. Това възражение на ответника съдът е приел за неоснователно, по следните съображения: Вярно е, че по първоначалния трудов договор ищцата е изпълнявала длъжността си в ПС I-ва категория с място на работа ПС Пловдив-Ц I-ва категория, Парична станция Пловдив, а по процесния трудов договор – в ПС [населено място] IV-та категория. Окръжният съд е приел, че само по себе си това обаче не установява твърдените от ответника различия в трудовите функции, а напротив – видно от представената по делото от ответника длъжностна характеристика, за заеманата от ищцата длъжност по двата трудови договора – „касиер, гише в съобщенията“ се възлагат едни и същи функции, тъй като длъжностната характеристика е обща за тази длъжност за ПС от I-ва до IV-та категория.

По така изложените съображения въззивният съд е приел, че включената в процесния трудов договор клауза със срок за изпитване е недействителна, поради заобикаляне на закона, тъй като с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а осигуряване възможност за прекратяване на договора по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 от КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа. В заключение съдът е намерил, че посоченото в процесната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 71 от КТ – не е налице и че уволнението на ищцата е незаконосъобразно.

В посочените в изложението към касационната жалба, решение № 160/08.05.2015 г. по гр. дело № 4811/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 7/01.04.2011 г. по гр. дело № 954/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 498/13.01.2012 г. по гр. дело № 1561/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е дадено следното разрешение на поставения от касатора правен въпрос: Преценката дали трудовите функции са идентични се извършва с оглед естеството на възложената работа, поради което изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя, може да има различни трудови функции; възможно е и работодателят да е променил наименованието на длъжността, запазвайки естеството на основната трудова функция. В длъжностната характеристика работодателят определя трудовите задължения за съответната длъжност, но съдържанието на тези трудови задължения следва от естеството на работата. Едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции – така задължението за изготвяне на документи, за ремонт на поверените машини и инструменти, за спазване на правилата за безопасност на труда и пр., могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това, при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. В същия смисъл е и другото посочено от жалбоподателя – решение № 344/29.11.2011 г. по гр. дело № 1407/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, както и служебно известната на настоящия съдебен състав, константна практика на ВКС по приложението на чл. 70, ал. 5 от КТ, обективирана в решение № 369/03.02.2014 г. по гр. дело № 3037/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 7/04.02.2014 г. по гр. дело № 3029/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 366/28.04.2010 г. по гр. дело № 1023/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 350/29.10.2014 г. по гр. дело № 2458/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Съдът намира, че като е направил решаващия си извод по делото, че на ищцата са възложени едни и същи трудови функции по двата трудови договора, в които е включена клауза със срок за изпитване, само въз основа на обстоятелството, че длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност „касиер, гише в съобщенията“ е обща за тази длъжност за ПС от I-ва до IV-та категория, въззивният съд е разрешил поставения по делото правен въпрос в противоречие с така цитираната практика на ВКС.
Предвид гореизложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос: достатъчна ли е съпоставката между длъжностните характеристики за извършването на преценката за идентичност или различие в трудовите функции на работника или служителя.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметката на ВКС на дължимата държавна такса в размер 141.57 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 260800/14.06.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 520/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя „Български пощи“ ЕАД в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер 141.57 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: