Р Е Ш Е Н И Е № 20 София, 01.02.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ДИАНА ХИТОВА при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1042 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл.307 ал.2 вр. с чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК. Образувано е по молба на Т. Т. С., чрез процесуален представител адв.Ж. И. К. срещу решение №109/12.03.2012 г. по гр.д№622/2011 г. на ВКС, ІV г.о. В молбата за отмяна се релевират основанията по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК. Молителката твърди,че в резултат на нарушаване на съдопроизводствените правила е била лишена от възможност да упражни правото си на защита.Първоинстанционният и въззивният съд, разглеждали делото , не са й указали, че следва да представи административен акт, установяващ характера на претърпяната от нея злополука като трудова. ВКС, чието решение се атакува, също не й е дал такава възможност, като вместо да върне делото за ново разглеждане е решил спора по същество,при липсата на това доказателство.Молителката се снабдила с Разпореждане №9277/03.04.2008 г. на ** „**”,според което злополуката се приема за трудова.Твърди,че не е имала възможност да го представи по-рано ,поради обстоятелството,че нейният характер не е бил спорен. Ответникът по молбата „П. м. б. за а. л.”**, чрез процесуалния си представител адв. Я. С., в открито с.з. оспорва молбата за отмяна.Не претендира разноски. Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в установения от закона срок, поради което е процесуално допустима. По основателността на молбата за отмяна, настоящият състав на ВКС, четвърто г.о. установи следното: С атакуваното решение ВКС е отменил въззивно решение от 19.11.2010 г. по гр.д.№3613/2010 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІ-б състав в частите, с които е уважен предявеният от молителката частичен иск по чл.200 ал.1 КТ в размер на сумата 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 79,56 лв. обезщетение за имуществени вреди и е решил спора по същество, като е отхвърлил претенциите изцяло.Съдът е приел, че не е установена трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл.200 КТ, тъй като надлежният ред за това е по чл.57 и сл.КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Липсва разпореждане издадено от органа по чл.60 ал.1 КСО, представляващо завършващ това производство индивидуален административен акт и официален удостоверителен документ за наличието на трудова злополука. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства, или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които не е могла да се снабди своевременно. Законодателят е имал предвид такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната.За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото.В настоящия случай последната предпоставка не е налице. При полагане на дължимата грижа молителката би могла да се снабди със съответното доказателство-представеното в настоящото производство разпореждане на ** „**”, с което се приема,че злополуката е трудова.Видно от съдържанието му, то е било адресирано и до нея, като заинтересовано лице. Дори да се приеме твърдението на молителката, че издаването му не й е било известно, при полагане на дължимата грижа тя би могла да узнае това обстоятелство и да се снабди с документа . За да е осъществено отменителното основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че не е могла да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Страната не сочи такива обстоятелства. Оплакванията й са във връзка с правилността на процесуалните действия на съда, но не в хипотезите по този текст. Отмяната е самостоятелно извънинстанционно производство за контрол и отмяна на влезли в сила решения, когато са неправилни, но само по причина, посочена в чл. 303 от ГПК. Поради това молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІV г.о. РЕШИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на Т. Т. С. срещу решение № 109/12.03.2012 г. по гр.д.№622/2011 г. на ВКС, ІV г.о. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: