Р Е Ш Е Н И Е № 325 [населено място] 13.01.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети декември, две хиляди и петнадесета година в състав: П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Е. В. гражданско дело № 2783 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. К. К., чрез адвокат И. Р. от АК-Д. против въззивно решение № 14 от 11.02.2015 г. по в.гр.д. № 605/2014 г. на Апелативен съд - В., с което се потвърждава решение № 364/31.10.2014 г. по гр.д. № 243/2014 г. на Окръжен съд – Добрич за отхвърляне на предявения от Т. К. К. иск на основание чл.439, ал.2 ГПК срещу П. С. П. и С. Д. П. да се установи, че не дължи сумите от по 14 000 лева, присъдени като обезщетение за неимуществени вреди по н.о.х.д. № 231/2012 г. на Добричкия окръжен съд, поради погасяване на вземането по давност. С определение № 223 от 22.06.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение 14 от 11.02.2015 г. по в.гр.д. № 605/2014 г. на Апелативен съд - В. по материалноправния въпрос, съставлява ли изпълнително действие извършването на справка от съдебния изпълнител с цел проучване на имущественото състояние на длъжника, което да прекъсва срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Въпросът обусловил допускане на касационно обжалване намира отговор в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, в което се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм.), новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно чл.116, б.”в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство за събиране на парични вземания давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите на тълкувателното решение са изброени действия на принудително изпълнение като изрично се посочва, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., а Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд следва да се счита изгубило сила. С оглед на дадения отговор на поставения въпрос, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че въззивният съд в нарушение на материалния закон е приел, че съображенията в ППВС № 3/80 г. дават основание да се отхвърлят доводите на ищеца за погасяване на задължението му към ответниците, тъй като давността не е била прекъсвана от образуването на изпълнителния процес до 2014 г. В обжалваното решение са възприети фактическите обстоятелства установени пред първата инстанция, че взискателите имат вземане срещу ищеца на основание влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 231/2012 г. на Добричкия окръжен съд за сумите от по 14 000 лева и въз основа на молбата им от 16.02.2004 г. е било образувано изпълнително дело № 10/2004 г. при СИС на РС-Каварна. Обстоятелството, че след връчването на длъжника на призовка за доброволно изпълнение на 19.02.2004 г., активно е било търсено негово имущество до началото на 2007 г. следвало, че периода на бездействие на взискателите е четири години до подновяване на изпълнителните действия чрез осъществяване на конкретен изпълнителен способ - запор на МПС, наложен на 30.06.2011 г. Съдът е приел, че взискателите не са поискали извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С. прекратяване на изпълнението с постановление от 19.02.2014 г. на ДСИ, по молба на кредиторите /взискатели/ е било образувано ново изпълнително дело № 13/2014 г., което е оспорено чрез иск на длъжника по чл.439, ал.2 ГПК, но изпълняемото право продължава да съществува, тъй като изявление за погасяване на вземането по давност е направено след възобновяване на изпълнителните действия едва с подаване на исковата молба и според ППВС № 3/80 г. вземането не е погасено по давност до 2014 г. Така установените обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява поради перемция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Правно ирелевантно е дали съдебният изпълнител е постановил акт за прекратяване принудителното изпълнение, тъй като давността се прекъсва според чл.116, б.”в” ЗЗД с предприемането на действия на принудително изпълнение. Следователно, за прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност. По делото се установява, че ответниците имат вземане срещу ищеца за обезщетение на неимуществени вреди, което е било присъдено с влязлата в сила присъда по наказателно дело № 231/2012 г. на Добричкия окръжен съд и въз основа на която е било образувано изпълнително дело № 10/2004 г. Съгласно дадените разяснения с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.10, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, както и извършването на справка от съдебния изпълнител с цел проучване на имущественото състояние на длъжника не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, поради което следва да се приеме, че датата, на която е предприето последваното валидно изпълнително действие, преди налагането на запор върху МПС на длъжника /на 30.06.2011 г./ е 16.02.2004 г., когато е направено искането за осъществяване на принудително изпълнение чрез конкретен изпълнителен способ. Следователно, давността се прекъсва с предприемането на действия на принудително изпълнение на 16.02.2004 г., но в продължение на повече от пет години не е предприето друго изпълнително действие за принудително събиране на вземането на П. С. П. и С. Д. П. срещу Т. К. К. по изпълнително дело № 10/2004 г., поради което не само изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но и вземането на взискателите за обезщетение е погасено по давност. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 14 от 11.02.2015 г. по в.гр.д. № 605/2014 г. на Апелативен съд - В., с което се потвърждава решение № 364/31.10.2014 г. по гр.д. № 243/2014 г. на Окръжен съд – Добрич и вместо това: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Т. К. К. от [населено място], [улица], [община] срещу П. С. П. и С. Д. П., двамата от [населено място], [улица], че Т. К. К. ЕГН [ЕГН] не дължи на П. С. П., ЕГН [ЕГН] и С. Д. П., ЕГН [ЕГН] сумата от по 14 000 (четиринадесет хиляди) лева, като обезщетение за неимуществени вреди по изпълнителен лист, издаден по н.о.х.д. № 231/2012 г. на Добричкия окръжен съд поради погасяване на вземането по давност. Решението не подлежи на обжалване. П.: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.