Р Е Ш Е Н И Е № 231 Гр. София, 18 февруари 2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЕТИ МАРКОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП, П. ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1086/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423, ал.1 от НПК по искане на задочно осъдения М. И. В. /наименувано молба/ за възобновяване на н.о.х.д № 182/2015 г., по описа на Окръжен съд – гр. Плевен и отмяна на влязлата в сила присъда № 29/16.04.2015 г., с която В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.244, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което е постановено да изтърпи при първоначален “строг” режим в затвор. В молбата за възобновяване се посочва, че присъдата е постановена задочно в отсъствие на В. и че той не е могъл да се защитава в съда, поради което моли производството по делото да се възобнови за разглеждане с негово участие. В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъденият В. се представлява от служебно назначен защитник, адв. И.А., който поддържа молбата за възобновяване и направеното искане за отмяна на влязлата в сила присъда на ОС- Плевен. Застъпва становище, че искането на подзащитният му е допустимо като подадено в законовия 6-месечен срок, предвиден в закона. Намира го и за основателно, предвид обстоятелството, че производството е протекло при условията на чл.269, ал.3 от НПК в отсъствието на осъдения. В представени писмени бележки посочва, че искането на осъдения В. е подадено в срока от шест месеца по чл.423 от НПК, тъй като осъденият е узнал за задочната присъда след задържането му от германските власти, на 04.06.2018 г. в [населено място], /държава/, в изпълнение на издадена от българската държава Европейска заповед за арест / ЕЗА/ за изпълнение на присъдата, по делото, по което се иска възобновяване на производството. Защитата сочи, че В. е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице с постановление от 02.02.2015 г. в [населено място], при което е бил наясно с повдигнатото спрямо него обвинение и последиците от това привличане като обвиняем. Както и че след внасянето на обвинителния акт по делото от прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, В. не е бил намерен, за да бъде призован и относно връчването на препис от обвинителния акт с оглед личното му участие в съдебното производство. Поради невъзможността осъденият да бъде установен и призован за съдебните производства пред първата, въззивна и касационна инстанции, производствата пред тях са протекли в негово отсъствие. Защитата сочи, че отсъствието на В. е било при наличието на знание от негова страна за воденото наказателно производство и отсъствието му е било по негово желание, като сам се е поставил в невъзможност да бъде информиран за съдебното производство и да участва лично в същото. Счита, че при това положение той не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Независимо от изложеното намира, че В. е напуснал пределите на страната и е заминал за /държава/ с цел работа и осигуряване на прехрана, поради което не е целял да се укрие от правосъдието, а неучастието му в съдебната фаза на процеса се дължи на обективна извинителна причина. С оглед изложеното моли за уважаване на искането на осъдения за възобновяване на производството по делото, отмяна на влязлата в сила присъда и за връщането му за ново разглеждане с негово лично участие. Осъденият В., в последната си дума пред ВКС моли делото да се върне за ново разглеждане на Окръжен съд -Плевен. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва тезата, че молбата на В. е процесуално допустима, но неоснователна. Счита, че съдебното производство по делото действително е протекло без участието на осъдения, при условията на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, но това е било в резултат на укриване от негова страна и неспазване на взетата мярка за неотклонение „подписка“ на досъдебното производство. Това негово поведение и нежеланието му да участва лично в процеса е станало причина за задочното му осъждане, поради което и не са налице основания за възобновяване на производството по делото, като са налице предпоставките по чл.423, ал.1, изр.2 от НПК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е подадено от активно легитимиран правен субект, задочно осъдено лице, и е насочено срещу влязла в сила присъда. Същото е подадено на 19.10.2018 г., което е в срока от шест месеца по чл.423, ал.1 от НПК, тъй като осъденият е узнал за влязлата в сила присъда на 04.07.2018 г. Съгласно писмо рег. № А-16843/05.06.2018 г. на директора на ДМОС-МВР, В. е бил установен и задържан на територията на /държава/ на 04.06.2018 г., след което предаването му в Р България е осъществено на 04.07.2018 г., когато е бил приведен в софийски затвор. Задържането му на 04.06.2018 г. в [населено място], /държава/ от /...власти/ е било в изпълнение на ЕЗА, издадена от Окръжна прокуратура-София по тяхна изпълнителна преписка № ДП 2/2016 г., с цел предаване на лицето за изпълнение на влязлата в сила присъда, по н.о.х.д № 182/2015 г., по описа на Окръжен съд – гр. Плевен, с наложено ефективно наказание от три години лишаване от свобода. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: Наказателното производство по делото е започнало на 06.08.2014 г. под формата на досъдебно производство, № ЗМ-188/08.08.2014 г., по описа на ОД на МВР- Плевен, водено за престъпление по чл.244, ал.1 от НК срещу неизвестен извършител за това, че в периода месец април-май 2014 г. в [населено място], [община], прокарал в обръщение подправени парични знаци – 2 банкнотни от по 20 лв., като знаел, че са подправени. С постановление от 02.02.2015 г., М. И. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем и му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.244, ал.1 от НК относно това, че през периода месец април-май 2014 г. в [населено място], [община], прокарал в обръщение подправени парични знаци – 1 бр. банкнота от 20 лв., със сериен номер БК 8470932, като знаел, че е подправена. Със същото постановление на В. е определена мярка за неотклонение „подписка“, като му е разяснено задължението по същата да не се отклонява от посоченото в постановлението местожителство без разрешение от органите на наказателното производство, както и да съобщава за всяка промяна на адреса си. Уведомен е бил и че при неизпълнение, тази мярка ще бъде заменена с по-тежка. След привличането на лицето като обвиняем е извършен разпит, в който са разяснени правата му в процеса. Обвиняемият е заявил, че разбира правата си и че не желае да му бъдат предявявани материалите по делото. На 06.03.2015 г., срещу обвиняемия М. И. В., от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Плевен е бил внесен обвинителен акт за престъпление по чл.244, ал.1 от НК, по който е било образувано н.о.х.д. № 182/2015 г., по описа на Окръжен съд – гр. Плевен. С разпореждане на съдията - докладчик от 12.03.2015 г. делото е било насрочено за 16.04.2015 г., като е било разпоредено, на обвиняемия да бъде връчен препис от обвинителния акт. За проведеното по делото първо заседание В. е бил нередовно призован, като призовката е била върната, невръчена, с отбелязване, че лицето не живее на адреса и близките не желаят да получат призовката. Поради ненамирането му на адреса, на В. не е могъл да бъде връчен и препис от обвинителния акт по делото. Съдът е изискал справки от Национална следствена служба и Главна дирекция“ Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието, от които е установено, че В. не се намира в следствените арести и местата за лишаване от свобода на Р България. Справката от Областна дирекция на МВР – Плевен относно задграничните пътувания на В. е установила, че по отношение на същия няма регистрирани данни за пътувания извън пределите на страната. При тези данни относно нередовно призоваване на осъдения, поради напускане на посочения адрес и неизвестното му местоживеене в страната, съдът е назначил служебен защитник на В. и е дал ход на делото в негово отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.2 от НПК. В същото съдебно заседание съдът е приключил съдебното производство по делото и е постановил присъда № 29/16.04.2015 г., с която е признал подсъдимият М. И. В. за виновен относно извършване на престъпление по чл.244, ал.1 от НК и му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор . Присъдата на окръжния съд е била обжалвана от служебно назначения защитник на подсъдимия В., като по жалбата е било образувано в.н.о.х.д. № 129/2015 г., по описа на Апелативен съд – гр. В. Търново. Въззивното производство е разгледано в отсъствието на подсъдимия В., /който е напуснал известния по делото адрес и не е могъл да бъде намерен, като местоживеенето му е било неизвестно / и в присъствието на служебния му защитник, при условията на чл.269, ал.3, т.1 и 2 от НПК. С решение № 140/14.07.2015 г присъдата на ОС -Плевен е била потвърдена изцяло. С решение на ВКС, III НО по н.д. № 1265/2015 г., образувано по жалба на служебно назначения защитник на осъдения В., решението на АС - В.Търново е оставено в сила. Съдебното производство пред ВКС е проведено в отсъствието на подсъдимия. В. не е бил намерен на посочения от него по делото адрес за призоваване в [населено място], [улица], като призовката е върната невръчена с отбелязване, че по данни на служители от ОЗ „Охрана – София област“ , осъденият не е бил намерен на адреса, като от разговор с М. Д. Б., снаха на В. е установено, че от една година не живее в [населено място] и няма връзка с него. По делото не са били установени данни за друг известен адрес на осъдения В.. Изготвените справки са установили липса на данни за задържането му в следствените арести и затворите на страната, както и относно напускането на пределите на Р България. Описаните фактически обстоятелства от значение за процесуалното развитие на съдебното производство по делото обуславят извод за неоснователност на искането за неговото възобновяване и липса на предпоставките по чл.423, ал.1 от НПК за уважаване на молбата на В.. Съгласно разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК, депозираното в срок искане за възобновяване на дело, проведено без участието на обвиняемото лице се уважава, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, осъденият се е укрил, поради което не е могла да бъде изпълнена процедурата по чл.254, ал.4 от НПК / отм, понастоящем предвидената в чл.247б от НПК / или ако е била изпълнена, лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителна причина. Процедурата по чл.254, ал.4 от НПК /отм/ предвижда връчване на препис от обвинителния акт и уведомление за възможността делото да се разгледа в отсъствието на подсъдимия при наличието на съответните законови предпоставки за това. Предвидената в чл.423 от НПК възможност за повторно разглеждане на делото с участието на осъденото лице е в кореспонденция с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в чл.6, т.3 б. ”а”, “с” и “d” от ЕКЗПЧОС – да бъде информирано относно характера и причините на обвинението, да се защитава лично и чрез защитник по негов избор по същото обвинение и да участва активно при разпита на свидетелите по делото. Целта на института е максимално гарантиране на правото на лично участие в процеса и компенсация на лицата, които са били лишени от това право в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждането на задочно производство. Едновременно с това практиката на ЕСПЧ е последователна в разбирането, че правото на присъствие на подсъдимия при разглеждането на делото не корелира със задължение на властите той да бъде доведен в съдебно заседание, при положение, че не покаже, че полага достатъчно усилия да участва в производството. В случаите когато осъденият по своя воля се е лишил от възможността да участва в процеса, той не може да се ползва от предвидената в закона възможност за повторното разглеждане на делото с негово участие. В този смисъл е и разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК, която изключва възобновяването на делото, в случаите на укриване на обвиняемия след предявяване на обвинението. Това е и приложимата по настоящото дело хипотеза, която сочи на неоснователност на искането за възобновяване. След предявяване на обвинението и приключването на досъдебното производство, В. е напуснал посочения от него адрес за призоваване, по който се е изпълнявала и мярката му за неотклонение “подписка” и се е укрил от ораните на наказателното производство, което е довело до обективната невъзможност да бъде призован, за да участва в съдебната фаза на процеса. Съдебните органи, които са разглеждали делото са проявили необходимата процесуална активност и са положили всички разумни усилия да издирят подсъдимия, за да го уведомят за датите на съдебните заседания и да му връчат препис от обвинителния акт, но поради неизвестното му местонахождение не са успели да го информират за хода на делото и относно характера и съдържанието на обвинението. От материалите по делото, чието възобновяване се иска, се установява, че В. е бил надлежно уведомен за образуваното спрямо него наказателно производство, като е участвал лично в досъдебната му фаза. Чрез постановлението за привличане като обвиняем и определянето на мярка за неотклонение “подписка”, осъденият е бил информиран за вида и характера на повдигнатото спрямо него обвинение и за задълженията, произтичащи от това му качество, включително и за съответстващите на взетата мярка за неотклонение ограничения, свързани с промяната на неговото местонахождение. При наличните данни за отказ от правото му на лично участие в процеса / което не е абсолютно/, спрямо осъдения не са налице законови основания да бъде компенсиран чрез възобновяване на наказателното дело с цел присъственото му разглеждане. Възражението на защитата, че В. е напуснал пределите на страната не с цел укриване, а поради необходимост от осигуряване на прехраната му и намиране на работа в /държава/, поради което не е участвал в процеса не по лична воля и са налице основания за възобновяване на производството, е неоснователно. М. В. е бил информиран в достатъчна степен за воденото срещу него наказателно производство и за задълженията, произтичащи от това обстоятелство, които не е спазил като е напуснал известния по делото адрес, поради което и не е могъл да бъде информиран за воденото спрямо него съдебно производство. Това поведение на осъдения не сочи на уважителна причина за неучастието му в съдебното производство по делото, поради което той не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и да иска преразглеждане на делото с негово участие, каквото принципно становище застъпва и неговият защитник. Така мотивиран настоящият касационен състав намери, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдения М. И. В., поради неучастието му в съдебното производство по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения М. И. В. за възобновяване на н.о.х.д № 182/2015 г., по описа на Окръжен съд – гр. Плевен и за отмяна на влязлата в сила присъда № 29/16.04.2015 г. по същото дело. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: