Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр. София, 21.06.2023г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лада Паунова ЧЛЕНОВЕ: Галина Тонева Петя Шишкова в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 386 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по повод на касационна жалба от защитника на М. М. М. срещу решение № 104 от 13.03.2023г., постановено по ВНОХД № 1160/22г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда № 260036 от 06.06.2022г., по НОХД № 1768/20г. на Софийски градски съд. Подсъдимият е бил признат за виновен от първата инстанция в това че за времето от 09.08.2018г. до 10.08.2018г. в дома си в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. “*”, ет. *, ап. *, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества метамфетамин, амфетамин, кокаин и хероин на обща стойност 8112.20лв., като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, и на основание чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, изр.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а” от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от осем години и глоба в размер на 30 000лв. Признат е за виновен и в това, че по същото време и на същото място при условията на опасен рецидив държал прекурсори за производство на наркотични вещества - ацетон, толуол, солна киселина и ефедрин, с цел разпространение, на обща стойност 45,90лв., както и материали, предназначени за синтез на високорисково наркотично вещество метамфетамин, с цел разпространение – червен фосфор, фосфорна киселина, натриева основа и етанол, на обща стойност 21,62лв. и на основание чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, изр.2, вр. чл.29, ал.1 б.“а” от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 20 000лв. На основание чл.23 от НК му е било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от осем години и глоба в размер на 30 000лв. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Апелативният съд е изменил присъдата, като е приел, че М. е осъществил едно престъпление, а не две отделни в съвкупност, и е отменил приложението на чл.23 от НК. Намалил е срока на наказанието лишаване от свобода на шест години. Присъдата е потвърдена в останалата й част. С жалбата се изтъква наличието на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопустимо базиране на присъдата върху предположението, че веществата са предназначени за разпространение, както и на липса на мотиви по възражението на защитника, че до жилището са имали и достъп и други лица, и неаргументирано отхвърляне на съобщеното от свидетелите П. и И., че част от намереното количество е на А.. Касаторът счита, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е квалифицирал деянието по ал.2 на чл.354а от НК, вместо по ал.3. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Моли решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане, а алтернативно, ВКС да преквалифицира деянието в по-леко наказуемо или да намали наказанието. Представителят на Върховна касационна прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че въззивният съд е оценил правилно събраните по делото доказателства и е направил точни фактически и правни изводи. Самият подсъдим заявява, че не е разпространявал наркотични вещества и изразява желание делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, за да бъде приключено със споразумение. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери жалбата за основателна: Въззивният съд не е изразил становище по наличието или отсъствието на елемент от състава на престъплението и този пропуск е равнозначен на липса на мотиви - съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане. За съставомерността на деянието е необходимо от субективна страна то да е осъществено със специална цел. В решението си апелативният съд е обсъдил въпроса дали държането е било с цел разпространение само по отношение на високорисковите наркотични вещества, но не и за останалата част от предмета на престъплението, а именно прекурсорите и материалите за производство на наркотични вещества. Същият пропуск е допуснал и първоинстанционният съд, като при това в мотивите към присъдата е очертал погрешно субективната страна на престъпното деяние, без възззивната инстанция да го коригира. Това налага известно разяснение по правилното приложение на материалния закон. Държането, като форма на изпълнително деяние е криминализирано в чл.354а, ал.1 от НК само, когато е с цел разпространение. Ако тази специална цел липсва, държането на наркотични вещества или техни аналози може да се квалифицира като престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, но не и по ал.1. Второто изречение на чл.354а, ал.1 от НК въвежда диференцирана санкция, когато предмет на престъплението са прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техните аналози, но по отношение на останалите елементи от състава, извън предмета на престъплението, препраща към първото изречение. Избраната законодателна техника, както и обстоятелството, че не е криминализирано приготовлението към производство на наркотични вещества или аналозите им сочи, че държането на прекурсори или съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техните аналози, за да е престъпление, следва да е със същата специална цел – разпространение. Държането на наркотични вещества или техните аналози за ползване от извършителя, е формулирано като самостоятелен състав, без препращане към ал.1, и в него предмет на престъплението са единствено наркотичните вещества или техните аналози, независимо че държането със специалната цел на другите вещества по ал.1 е преценено за по-обществено опасно, видно от по-тежката санкционира. При тази редакция на закона и с оглед забраната за разширително тълкуване на наказателния закон, се налага изводът, че държането на прекурсори, съоръжения или материали за производство на наркотични вещества или техни аналози, когато не е с цел разпространение, е несъставомерно. Във въззивното решение съдът е изтъкнал редица обстоятелства, с които е аргументирал преценката си, че намерените в дома на М. наркотици са предназначени за разпространение, но не е пояснил дали приема, че специалната цел е налице и по отношение на останалите инкриминирани вещества. Софийски градски съд, от своя страна, също не е отделил внимание на този въпрос, но е обсъждал наличието на друга неправомерна цел – „да послужат за производство на забранено от закона вещество“/стр.72, абз.3 от мотивите към присъдата/. По този повод следва да се направи уточнението, че предназначението на прекурсорите и материалите за производство на наркотични вещества или техни аналози по изр.2 на чл.354а, ал.1 от НК е обективен, а не субективен елемент от състава на престъплението. Но докато прекурсорите са нормативно дефинирани като такива с включването им в списък и поставянето им под контрол, изясняването на предназначението на материалите създава по-големи затруднения от доказателствена гледна точка. Става въпрос за вещества, които по принцип биха могли да послужат в процеса на производството на наркотици или техни аналози, но следва да се установи и че конкретната инкриминирана субстанция е с такова предназначение, наред с предназначението за разпространение. Изразеното желание на подсъдимия делото да бъде върнато на първата инстанция, за да приключи по реда на гл.ХХІХ от НПК, не може да бъде удовлетворено. Констатираното процесуално нарушение може успешно да бъде отстранено от втората инстанция, в чиито правомощия също е да събира доказателства и да установява фактите, включени в предмета на доказване, поради което и съобразно принципа за съблюдаване на процесуална икономия, делото следва да бъде върнато на въззивния съд. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Отменя решение № 104 от 13.03.2023г. по ВНОХД № 1160/22г. на Софийски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.