Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                         №567                         гр.София, 15 януари 2009 год.                        В   ИМЕТО  НА  НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и осма година  в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                      ЧЛЕНОВЕ:    ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ   При участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ секретаря  Румяна Виденова, разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 614/2008 год.   Производството е образувано по реда на чл.420, ал.2, вр. с чл.422, ал.1,т.5 НПК,вр. с чл.348,ал.1,т.3 НПК, по искане на осъдения С. М. С. за възобновяване на внохд№ 90/08 год. на Бургаския окръжен съд, по което с решение №136/18.06.2008г. е потвърдена присъда №356/ 31.03.08г., по нохд№3289/07 год. на Бургаския районен съд . От изложените в искането и допълнението към него твърдения, осъденият признава вината си за деянието, за което е признат за виновен и осъден и се разкайва за извършеното. Въпреки това признание е недоволен от приложението на закона като твърди, че не е участвал в отнемането на вещите, т.е. в изпълнителното деяние на кражбата. Недоволен е от размера на наложеното му наказание, което счита за явно несправедливо. Иска възобновяване на производството, отмяна на съдебните актове и връщане делото за ново разглеждане за събиране на доказателства, от които да се установи действителното авторство на деянието или да се намали размера на наказанието му от три , на една година лишаване от свобода като се отчете тежкото му семейно положение ,поради нуждата от полагането на грижи за трите му малолетни деца. В съдебно заседание осъденият С. С. се явява лично и със служебен защитник, адвокат К от САК, назначен от съда по реда на чл.94, ал.1,т.7 НПК за негов процесуален представител. Защитата поддържа искането с доводи, че изводите на съдилищата за съизвършителството на осъдения в инкриминираното деяние с останалите лица, почиват на противоречиви доказателствени източници, от друга страна иска смекчаване на отговорността му с намаляване на наказанието към минимума на лишаване от свобода, в хипотезата на чл.55,ал.1,т.1 НК. В своя лична защита осъденият поддържа искането за възобновяване на делото и иска намаляване наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не намира основания за уважаване на искането за възобновяване и поради това, да се остави без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази становищата и доводите на страните и намери следното : Искането за възобновяване е допустимо. Подадено е в срока по чл.421 НПК и срещу подлежащ на възобновяване и влязъл в сила съдебен акт- въззивно решение, непроверено по касационен ред, тъй като не е предвиден касационен контрол на правилността на решенията на окръжните съдилища, с които се потвърждават присъдите на първостепенните съдилища, какъвто е конкретният случай. Разгледано по същество, искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. С цитираното въззивно решение №136/18.06.2008г. по внохд№ 90/08 год. на Бургаския окръжен съд, е потвърдена изцяло присъда №356/ 31.03.08г., по нохд№3289/07 год. на Бургаския районен съд , с която С. М. С. е признат за виновен , че за времето 04.05.07г.- 07.05.07 год., при опасен рецидив , в съучастие, след предварителен сговор с подсъдимите по делото Ж. Г. К. , С. Н. Я. и А. Ж. Т. , чрез използване на моторно превозно средство - л.а. „Форд", модел „Орион", без рег.номер, и чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи , на обща стойност 177.10 /сто седемдесет и седем лева и десет стотинки/, от владението на С. Р. Г., без съгласието и, и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т. З, т.4, предл. първо и т.5 НК, вр. чл.29, ал.1, б. „а" НК , вр. чл.20, ал.2 от НК ,вр. чл.54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, при първоначален режим на изтърпяване наказанието „строг,, съгласно чл.47 от ЗИН. По обвинението във вр. с чл.29,ал.1,б.”б” НК и за разликата в стойността на предмета на престъплението по първоначалното обвинение, е признат за невиновен и е оправдан. Не е нарушен материалния закон. Изводите на съдилищата за съизвършителство на деянието от осъдения С. ведно с останалите трима съподсъдими, са правилни. Доказано е както квалифицираното му съучастие с останалите осъдени лица – предварителния сговор за извършването на кражбата от имота на пострадалите, така и самото извършване на престъпното отнемане на инкриминираните вещи.становено е, че подсъдимите са отишли на мястото на деянието с лек автомобил , поради което е обективирана предварителната подготовка на деянието и с това общия им предварителен пряк умисъл. За осъществяването на трайна фактическа власт върху обемистите и няколко на брой метални съдове казан , фритюрник , пакетираща машина и пр., са осигурили МПС за пренасянето им от мястото на деянието. Доводите на защитата и на осъдения С. С. за неучастието му в самото изпълнително деяние - отнемането на процесните вещи от владението на свидетелите С, които, според тезата му, са отнети от малолетния към датата на деянието негов брат Ю, са обсъдени от решаващите съдилища и законосъобразно са оставени без уважение. Отсъствието по делото на преки доказателствени факти относно участието на осъдения С. С. в извършване на деянието не е основание за различни , от приетите от инстанциите осъдителни изводи. При анализа на събраните многобройни косвени доказателствени източници, правилно е прието, че единственият възможен доказателствен извод , който е направен от съдилищата, е за участието на С. като съизвършител на престъпното отнемане на инкриминираните вещи, заедно с останалите трима осъдени лица. Тези изводи почиват на приетото, че част от вещите ,предмет на обвинението, са иззети с протокол за доброволно предаване от пункт за изкупуване на черни и цветни метали - находящ се в същата местност „Капчето" , където са предадени лично от четиримата осъдени на свид. Ангелов, непосредствено след извършване на деянието. От показанията на свид. Пламен А. , свид. Атанас К. , от данните от писмените доказателствени средства, подсъдимия и съучастниците му са установени като лицата , посетили пункта за изкупуване на метали с лек автомобил, бял Форд „Орион" , без регистрационни номера, в който са се намирали процесните метални предмети и относно тяхното отчуждаване срещу сумата от 30,60лв. . Свидетелят П. А. е разпознал подсъдимите индивидуализирайки самоличността им и с прякорите им: Жеко - "Чопъра", „Близнака”. Осъдения С. С. , както и останалите трима подсъдими, е установен не само като отчуждител на инкриминираните вещи, но и като лице, участвало в отнемането им от владението на пострадалите. От установеното от свидетеля А, пред който подсъдимите С. С. и А. Т. са направили извънсъдебни признания за участието си в отнемането на вещите, съдилищата са извели авторството им. Те са разкрили деянието си с такива подробности , които могат да бъдат известни само на извършителите на кражбата. Описали са пред свидетеля мястото на деянието, начина на проникването в имота на пострадалите, вида на вещите което са натоварили в лекия автомобил , управляван от свид. Кралев. Тези данни, са проверени от съдилищата и с данните от показанията на пострадалите, с протокола за доброволно предаване и отчасти с кредитираните показания на свид. Кралев, водач на процесния лек автомобил с който са пренесени инкриминираните вещи. По делото няма каквито и да било данни за участие на малолетен извършител в отнемането на вещите, поради което и тази теза е отхвърлена като ползваща само защитната теза на подсъдимия С. Няма непълноти в обвинителните факти за времето на извършване деянието , които да не са били предявени на подсъдимите и те да не са получили защита по тях. Няма противоречия в заявеното от пострадалите за времето на деянието и данните по делото. Изменението на обвинението от прокурора е направено по реда на чл.287, ал.1 НПК пред първостепенния съд, относно времето на деянието, а именно между 04.05.07г. и 07.05.07 год., и е прието в съдебно заседание с участието на подсъдимите и защитата им. Наказанието на С. М. С. е справедливо определено, съгласно изискванията по чл.54 НК и е съобразено с целите по чл.36 НК. Няма данни по делото за прилагане на чл.55, ал.1,т.1 НК. Съдилищата са отхвърлили законосъобразно като неоснователно искането на подсъдимия и защитата му за определяне наказанието под специалния минимум, предвиден в санкционната част на състава на инкриминираното деяние. Изводите за липсата както на многобройни , така и на изключителни смекчаващи вината на С. обстоятелства, които да обосновават, че и най-лекото наказание, каквото му е наложено, в случая, от три години лишаване от свобода, ще е несъразмерно тежко за него, са правилни. Те съответстват на фактическите данни за личността на дееца и степента на обществена опасност на деянието. Независимо и вън от съдимостта на С. , която се е отразила само върху правната квалификация на деянието и не може да бъде съобразявана и при индивидуализацията на наказанието, степента на обществена опасност на деянието и личността му са завишени. Процесната престъпна дейност той е извършил при наличието едновременно на три квалифициращи отговорността му обстоятелства, при квалифицирано съучастие, придружено с разрушаване преграда, здраво направена за защита на имота и с използване на МПС за осъществяване изпълнителното деяние. Действал е организирано, в група, с още три лица, през нощта, което интензифицира обществената опасност на деянието и изключва възможността за наказание под предвидения в състава на чл.196,ал.1т.2 НК минимум на санкцията. В случая невисокият размер на предмета на престъплението няма решаващо значение за смекчаващите обстоятелства. Той е такъв, какъвто обективните факти на посегателството са налагали в конкретния случай и несъмнено те не са фактори стоящи във волята на дееца. Съдилищата са съобразили социалното му и семейното му положение и основателно са наложили наказанието в минимума на предвидената от закона санкция. Воден от тези мотиви ВКС на РБ , в настоящия състав, съгласно чл.426 НПК, вр. с чл.354, ал.1т.1 НПК, като установи ,че не са допуснати основания за възобновяване на делото   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. М. С. за възобновяване на внохд№ 90/08 год. на Бургаския окръжен съд, по което с решение №136/18.06.2008г. е потвърдена присъда №356/ 31.03.08г., по нохд№3289/07 год. на Бургаския районен съд.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :