Р Е Ш Е Н И Е №  884 /09 София, 26.07. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на  дванадесети ноември  две хиляди и девета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 381/2009 година  по описа на ІV гр.отделение Производството е по чл. 290 от ГПК Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Б. Е. Е. Ц. срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд от 5. ХІ.2008 г., постановено по в.гр.д. № 408/2008 г., с което е оставено в сила решението на Б. районен съд от 27.VІ.2008 г. по гр.д. № 87/2008 г. за уважаване на исковете на И. Ц. Н. по чл. 344 ал. 1 т.1-3 от КТ. С определение № 302 от 31.ІІІ.2009 г. ВКС на РБ, ІV г.о. по гр.д. № 381/2009 г. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос дали може да се прекрати трудовото правоотношение с работник-пенсионер по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ едностранно от работодателя, ако правото на пенсия за изслужено време и старост е придобито от работника още към момента на сключване на трудовия договор (а не по време на действието му), който въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото на основание чл. 280 ал.1 т.3 от КТ. Ответникът по жалбата И. Н. в отговора си по чл.287 от ГПК заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като тежестта на доказване в процеса относно законосъобразността на уволнението тежи върху работодателя и счита, че основанието по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ е неприложимо спрямо работник или служител, който вече е придобил правото на пенсия от посочения вид и впоследствие е сключил трудов договор като пенсионер. Позоваването на разпоредбата на чл. 46а ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е извършено едва в производството по оспорване законността на уволнението, в нарушение на принципа за законоустановеност на основанията за уволнение. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Ищецът И. Ц. Н. е бил назначен по трудово правоотношение като кметски наместник в с. О., като при сключване на трудовия договор на 22.VІ.2004 г. той е бил пенсионер, което е отразено в самия договор и не е спорно по делото – протокол от заседанието на 25.VІ.2008 г. на Б. районен съд. Със заповед № 6/1.ІV.2008 г.на Кмета на община Б. е прекратено трудовото правоотношение, считано от 2.ІV.2008 г. на основание чл. 328 ал.1 т.10 от КТ – поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С исковата си молба по настоящото дело И. Н. оспорва законността на прекратяването на трудовото му правоотношение и моли да бъде възстановен на предишната заемана длъжност, като ответника бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението – искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. В писмения отговор по иска ответника се позовава на разпоредбата на чл. 46а ал.3 от ЗМСМА, даваща право на новоизбрания кмет на общината да освободи предсрочно без предизвестие кметския наместник. При обосноваване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в заповед № 6/1.ІV.2008 г. работодателят на ищеца се е позовал на основанието по т.10 на чл. 328 ал.1 от КТ – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.редбата на прекратяване на трудовите правоотношения по инициатива на работодателя на безвиновните основания за уволнение се регламентира от съставите на чл. 328 ал.1 от КТ т. 1-12. Основанията за уволнение представляват определени от закона юридически факти, възникнали СЛЕД сключването на трудовия договор, при наличието на които уволнението може да бъде извършено. Тези юридически факти са изброени изчерпателно от закона. Вън от тях, на други основания, трудовият договор не може да бъде прекратен от работодателя по чл. 328 от КТ. В това се състои принципът на законоустановеност на основанията за уволнение. Този принцип осигурява защита на работника при уволнение, защото го допуска само на посочените в закона основания. В настоящия случай правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито и упражнено от ищеца още преди сключване на трудовия договор, така че не би могло да се поддържа, че основанието по чл. 328 ал.1 т.10 от КТ е било налице към момента на прекратяване на правоотношението. Правна възможност за прекратяване на правоотношенията на лице, което към възникване на трудовото правоотношение е придобило и упражнило правото си на пенсия се предвижда едва с новото основание по т.10а на същия текст на КТ – Д.в.бр. 46/2010 г. в сила от 18.VІ.2010 г. Т.е. такава възможност ще бъде налице за бъдещи правоотношения, а не и за прекратеното с процесната заповед № 6/1.ІV.2008 г. на кмета на О. Б. . Поради това, като е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, Видинският окръжен съд е приложил правилно материалния закон. Обстоятелството, че наред с основанието, на което се е позовал работодателя, съществува и друга регламентирана правна възможност за прекратяване на трудовия договор с кметския наместник – тази по чл. 46а ал.3 от ЗМСМА, не може да се отрази върху законосъобразността на уволнението, щом ответникът не се е позовал в заповедта за уволнение на тази норма. Съвпадането на правните изводи между обжалваното решение на Видинския окръжен съд и приетото по-горе от настоящата инстанция обуславя оставяне в сила на решението по претенцията за незаконност на уволнението по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ. При този изход на спора по обуславящата претенция, от него следва и оставяне в сила на решението по останалите искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 и 3 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца – във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ - сумата 1237.80 лв. В жалбата не са изложени конкретни доводи за неправилност на решението на въззивния съд по претенциите по т.2 и 3 от чл. 344 ал.1 от КТ. Оплакванията в касационната жалба на кмета на О. Б. Е. Е. Ц. се акцентират върху предоставената му правна възможност от ЗМСМА по чл. 46а ал.3 да освободи кметския наместник без да посочва изобщо конкретни основания за това. Ако в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение той се е позовал на посочената разпоредба, уволнението щеше да бъде законно, т.е. предявените искове по чл.344 от КТ – неоснователни, но щом това не е сторено, следва противоположния извод, обосновал решаващите съображения на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 231 от 5. ХІ.2008 г. на Видинския окръжен съд постановено по гр.д. № 408/2008 г. ОСЪЖДА О. Б. да заплати на И. Ц. Н. от с. О., община Б. направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 250 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: